Да, така е. Българската библиотечно-информационна асоциация /ББИА/ внася няколко пъти през миналата година свои предложения за допълнения към Закона за училищното образование в Комисията по образованието, науката и въпросите за децата, младежта и спорта на 41-то НС, а също и в  МОМН. Проведохме ползотворна среща с Огнян Стоичков по тази тема в рамките на миналогодишната Национална библиотечна седмица. Реагирахме със становище на ББИА по повод на публикуваните незадоволителни за българските ученици резултати от международното изследване ПИЗА, защото изграждането на нагласи, стратегии, навици за четене и четивна грамотност у учениците са неотменно свързани с училищните библиотеки, с детските отдели на обществените библиотеки, както и с важна част от ролята и функциите на библиотеките като институция.

След като на държавно ниво се прие да бъде разработена нова концепция за закон за училищното образование,  аз, като представител на библиотечната асоциация участвах в кръгла маса в НС, на която се дискутираха проблемите за учебниците и за училищните библиотеки. Почти от месец вече е представена за обсъждане Концепцията за предучилищно и училищно образование. Вече 3 кръгли маси за дискусии по документа се провеждат в страната. За мен е обезпокоително, че никъде в текста /отново, както в стария Закон за училищното образование/не се споменават даже словосъчетанията „училищна библиотека“ и “училищен библиотекар“. Четох внимателно документа и намирам, че е иновативен, направен със съвременно и перспективно мислене, но определено липсва библиотечно-информационното обслужване в училищното пространство.

Напоследък четох в медиите доста становища от личности с авторитет и висока позиция в държавните институции в полза на училищния библиотекар и с грижа към училищните библиотеки. Мисля, че  управленците и обществеността трябва да погледнат и по-отговорно, и по-съвременно на училищните библиотеки като партньор в образованието. Училищните библиотеки могат да бъдат силен фактор за положително въздействие и трайни резултати в изграждането на младите хора. Надявам се, дискусията да продължи заедно с библиотечните специалисти.

Надявам се концепцията да донесе положителни промени с вграждането на този нов подход в бъдещия закон. Но, също така се надявам да спре неглижирането на училищните библиотеки и тяхното необосновано затваряне, субективното решаване на тяхната съдба в зависимост от конкретна временна ситуация, липса на отношение или възможност за „закърпване на бюджета“. Очакваме и предлагаме Библиотечната асоциация да бъде разпозната като партньор, с когото трябва на професионално ниво да се обсъждат въпросите за статута на училищния библиотекар, за равнопоставен достъп на учениците до качествено библиотечно-информационно обслужване, до модерни библиотечни услуги, до модерно библиотечно пространство в рамките на училището. Много важно е училищните библиотеки да бъдат включени в новия закон. Искаме да бъдат регламентирани техните функции и задачи, да бъдат ясни отговорностите им, да бъде регламентиран статутът на училищния библиотекар, за да последва и възможност за развитието на училищните библиотеки.

Библиотечната асоциация, като професионална организация на библиотечните и информационните специалисти изгражда перспективи и се опитва да налага модели, които са съответни на европейските и световните тенденции в развитието на библиотечната практика, дейности и услуги. Нашата асоциация членува в ИФЛА – Международната федерация на библиотечните асоциации и институти и изповядваме нейните цели и приоритети. Ние поддържаме активни връзки с асоциации от европейските страни, имаме прекрасни професионални и лични контакти с Американската библиотечна асоциация, следим богатата информация за новостите в библиотечната наука и практика, в подготовката на библиотечните кадри. Всичко това разширява кръгозора и формира съвременна визия за библиотеките, върху която изграждаме и нашите виждания, в съчетание с добрите традиции, разбира се.

Библиотеките днес са изключително интересно място за хората – и място за четене, и място за учене и натрупване на знания, и място за социални контакти, и културна градска среда. На 14 април ще се проведе изключително интересна съвместна инициатива на ББИА и Гьоте Институт – семинар за библиотеките в 21 век като обществено пространство. Гостува известен немски експерт, библиотечен социолог –

Олаф Айгенброд, който в едно интервю казва: „Новата немска библиотека е също и всекидневна стая.”

А, ако трябва да определя визията си за съвременната училищна библиотека, то защо не „необятната класна стая“. Днес говорим за библиотеката без граници, за достъп до необятното знание и културното наследство чрез новите технологии, навлизащи все по-бързо и в библиотеките. Училищната библиотека може и трябва да бъде оборудвана с компютри, да следва технологично новостите, да предоставя достъп на учениците до информация и знание по начини, подходящи за отделните възрастови групи, за да им бъде интересна, за да бъде атрактивно място в училищното пространство, където децата и младежите да продължат и разширят неформално натрупването на знания и умения, започнато в учебните часове по учебните програми. В училищните библиотеки работят библиотечни специалисти с бакалавърска и магистърска степен по библиотечно-информационни науки. Те знаят и могат да работят по програми за информационна грамотност, да изграждат навици за работа с източниците и тяхната оценка. В библиотеките се създават трайни навици и умения на грамотен читател: който може да подбере нужните книги, знае къде и как самостоятелно да намери търсената информация и др.

В развитите страни библиотеките са част от ежедневието на хората. Те са място, където се удовлетворяват ежедневните им потребности от най-разнообразна информация, както и потребности в помощ на дългосрочните им планове за професионална реализация и развитие като личности.

Това е тема за по-дълъг разговор, защото има много натрупани проблеми и казуси, но те са  различни за различните видове библиотеки. Обществените библиотеки от дълго време са или в трудна, или в критична ситуация. Имат нужда от финансиране за закупуване на нови книги. И това обновяване на фондовете трябва да бъде постоянно, защото така читателите ще се върнат и се връщат в библиотеките. Това неоспоримо се доказа преди две години с програмата на Министерството на културата за обновяване на библиотечните фондове. В две поредни години се обявиха конкурси, библиотеките подготвиха проекти и успяха да закупят нова литература за своите читатели. За огромно разочарование и на библиотекарите, и на читателите разработените проекти по програмата за 2009 г. останаха без обещаното финансиране. Много надежди и обещание от МК за възстановяване на програмата има за текущата година. Хората имат нужда от библиотеките, но имат очаквания за обслужването в тях. Със снабдяването на обществените библиотеки с техника по проекта „Глобални библиотеки“ в голяма степен се залага тяхното превръщане в точки за достъп до информация. Положителен знак носят и направените в много от читалищата ремонти на сградите, за да отговорят на изискванията за включване в проекта.

За училищните библиотеки посочих вече най-важните въпроси в момента. Но за всички библиотечни специалисти е тежък проблем крайно несъответното оскъдно заплащане на техния труд. Това отклонява младите хора от една толкова духовно богата, интересна и динамична професия, в която днес са нужни нови компетентности, постоянно осъвременяване на знанията и уменията. За съжаление, много пропуски и  липси в нормативната база не създават условия за кариерно израстване и поощряване на участието в продължаващата квалификация на библиотечните специалисти.

Ние ще бъдем много настоятелни и много силно аргументирани, за да могат училищните библиотеки и училищните библиотекари да бъдат включени в бъдещия закон. Но, диалогът с това би започнал. Защото има различни модели на библиотечно-информационно обслужване в развитите страни. Ние трябва да намерим баланса между традициите, разумните инвестиции  и възможностите за развитие на съвременни училищни библиотечно-информационни центрове – медиатеки у нас. Аз се уповавам на залегналите в програмата на правителството и стратегиите в образованието  европейски норми и стандарти за изграждане на нагласи, способности и компетентности, в които имат място и библиотеките.

Институциите с хилядолетна история, каквито са библиотеките не се страхуват за своето бъдеще. Библиотеките са преживели толкова превратности в човешката история, оцелели са в толкова пожари и хората винаги са намирали начини да ги опазят и да ги възродят. Революционните промени в технологиите ги променят, обогатяват и  разширяват до необятност възможностите им. България е част от света. Защо да е по- различно?

Днес хората четат в различни формати. Вече много хора, предимно млади, четат само електронни книги. Голяма част от активните читатели все още предпочитат традиционните книги. Признавам, че съм „фен“ на Интернет и не мога без компютрите си - нито на служебното си място, нито у дома, без информационните и комуникационните възможности, които има съвременния човек, но не мога и без класическия вариант на книгите.

Сигурно предстои „бум“ в развитието на модели и функционалности на устройствата за четене на електронни книги, на генерациите киндъли, но остават четенето и книгите, а с тях и библиотеките. Променят се източниците, средата, услугите,  базирани на новите  технологии, разширяват се функциите, обогатява се мисията на библиотеките. Макар и по-бавни, но тези промени са факт и за българските библиотеки.

И настоящето, и бъдещето за библиотеките и библиотечната професия са изключително динамични и интересни. Библиотеките са част от информационното мрежово общество и имат със сигурност място в ежедневието на хората днес и в бъдещите общества, каквито и да са те.

Библиотеките трябва да получат подкрепата на държавата, на местната власт, на  обществеността, на всички фактори, които са определящи за тяхното развитие, за да бъдат максимално полезни, посещавани и търсени от хората. Младите хора имат нужда  от  много нови компетентности, от съвременни умения, от достъп до знания, за да се подготвят като добри специалисти. Динамиката на живота и промените днес е невероятна. Мисля, че всичко се основава на новите възможности за комуникация и невероятния информационен обмен. В този смисъл ползването на библиотеките не е свързано с физическо посещение на сградата, а ползването на ресурси и възможности, които се предлагат във виртуалното пространство. Библиотеките са или трябва да бъдат навигатора в необятната информация, но и среда за социални контакти и културно обогатяване на младите хора.