Христина Симеонова от „Денят": Опитваме се да бъдем позитивни
Секция: Интервюта
12 Април 2011 04:00
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Днес сутрешният блок на ТВ + „Денят" навършва своята първа годишнина. По този случай се свързахме с главния редактор на предаването Христина Симеонова, която беше любезна да отговори на няколко въпроса

 

Интервю на Андрей Симеонов,
Информационна агенция КРОСС

 

 


 


Честита първа годишнина на „Денят"! Каква е равносметката за този период от време?

 

Смятам, че за тази изминала година свършихме добра работа. Ние тръгнахме съвсем като децата, имаше един момент на прохождане, на неувереност в началото. Може да се каже, че сега вече уверено ходим. Създадохме едно добро предаване, достатъчно политематично, така че да може да обслужва широка аудитория и в същото време да е по-различно от останалите сутрешни блокове с това, че ние се опитваме да пазим позитивния тон винаги, където е възможно. Без обаче да се опитваме да бъдем прекалено позитивни там, където е неуместно. Опитваме се да говорим за нещата от живота и за актуалните събития с усмивка, с гледната точка, че това, да, е проблем, но проблемите са за това да им се търси решение, а не за да се вайкаме.


Това ли е Вашата рецепта за успех?

Рецептата за успех е винаги да вярваш, че имаш някаква формула за решение, дори когато ти липсват части от пъзела, който редиш. Важно е да си достатъчно комбинативен и да си достатъчно креативен. Също така е важно да си много смел. Ние сме екип от предимно млади хора, но не без медиен опит. Водещите ни са 20 и няколко годишни, редакторският ни екип е доста млад. Тези хора носят естествения хъс на младостта си и не се отказват лесно. Те вярват, че нещо може да се направи, че някаква висока летва може да се скочи. Това което сме създали помежду си като чувство за екипност и като вяра, че „ето, можем да преборим и това", всъщност направи да можем да вървим добре и много хора да ни гледат и да ни благодарят, което за нас, като медия, е много добър отзив.


Как успявате да постигнете баланс между политиците, хората на изкуството и обикновените хора?

Успяваме да постигнем баланса, най-малкото защото имаме различни части в предаването. Те са различни както като динамика, така и като тип информация. Имаме публицистичен и коментарен модул, който се води от Иван Такев. Там се разискват най-актуалните теми от деня, дори успяваме, на моменти, да правим неща преди другите, заедно с тях, но не и след тях. Имаме цял час пояс за културата, отделно имаме време за добри практики за здравословен начин на живот, за екология. Бих искала да присъстват повече лични истории на обикновени хора, но пък подборът на темите и поднасянето на информацията винаги са ориентирани от гледна точка на отделния зрител. А той иска това, което ние му поднасяме да бъде смислено, поднесено простичко. За да може да извлече било някаква практическа полза за себе си, било просто удоволствие за душата.

 


 

Замисляте ли някаква нова програмна схема?

До края на сезона няма да има промени. Със сигурност от месец септември ще има промени, както в сутрешния блок, така и в разработването на едни нови формати, които ще бъдат поети от част от екипа на предаването, но не искам да влизам в детайли, на този етап. През тази една година успяхме да уверим нашите мениджъри, че сме достатъчно свежи и можем да създаваме нови неща. До края на сезона „Денят" ще остане такъв какъвто е - с ясно обособена сервизна и силно информационна актуална част между 7 и 8 часа, с политика между 8 и 9 часа и с култура между 9 и 10 часа.


Какво ще си пожелаете по случай първата годишнина, на Вас и на Вашите колеги?

Пожелавам на себе си и на колегите си да продължим да идваме с удоволствие на работа, както е досега. Защото усещането, че правиш нещо смислено е това което те държи над всички останали дребни проблеми, които ни се случват. Ще си пожелая да отбележим догодина и втора годишнина, разбира се.