Петър Конов е член на Управителния съвет на Националната асоциация на домоуправителите в Република България

Интервю на Владимир Савов, Информационна агенция КРОСС

Г-н Конов, в едно интервю наскоро зам.-кметът по сигурността на София Иван Сотиров описа една нерадостна картинка на съжителството в панелните блокове. Той каза, че поради липсата на разбирателство между съсобствениците, по-богатите от тях се преместват, а на тяхно място се  настаняват хора с по-нисък социален статус, които не се грижат за поддръжката на собствеността си и това, по думите му, е една тенденция. Според Сотиров са необходими законодателни промени , за да може собствениците да се принудят по някакъв начин да поддържат имота си и да участват в решаването на общите проблеми в сградата, дори чрез теглене на ипотечни заеми. Как бихте коментирали една такава позиция?

Ние имаме ежедневен досег с граждани и смятаме, че подобни проблеми не се срещат само в панелните блокове, а са във всички етажни собствености. Един от най-сериозните проблеми е събирането на консумативните разходи, т.е. неизрядните платци. Това са разходите по отношение на управлението и поддръжката на етажната собственост. Със сигурност можем да кажем, че тези въпроси седят не само пред панелните блокове.

И в по-новите сгради, където се предполага, че обитават по-заможни собственици?

Абсолютно навсякъде. Естествено има и етажни собствености без никакви проблеми, но те са изключение.

Явно не става въпрос само за финанси, но и за гражданско съзнание.

Абсолютно категорични сме в тази си позиция. Всичко е въпрос на мислене и на манталитет и хората трябва да разберат, че тяхната собственост не приключва до изтривалката пред вратата им.

Ще Ви дам един прост пример – тече покрив, хората от последните етажи са най-засегнати от това нещо и поставят въпрос за ремонта на покрива, при което хората от първите етажи казват, че това не ги касае пряко и не желаят да дадат пари. Ето един такъв пример как започват тези междусъседски неразбирателства. Следва необходимост от подмяна на ВиК щрангове заради спукани тръби на първите етажи,

Съответно последните казват „вие не платихте за покрива, сега ние няма да платим за щранга” и т.н. Има казуси от най-различен характер.

В подобни ситуации каква е ролята на домоуправителя?

По принцип домоуправителят се води звеното, свързващо етажната собственост с общинската администрация. Първата му роля е да свика общо събрание по необходимост, на което да се вземат решени, от които се нуждае самата етажна собственост. Ще дам отново един пример: ако има опасност от падащи предмети на някоя сграда и не се предприеме нищо от етажната собственост, общината директно глобява домоуправителя. Той носи отговорността?

Какви инструменти има домоуправителя, за да принуди или мотивира съсобствениците, да се отнесат към проблема по-сериозно?

В закона е предвидена процедура и тя е следната: домоуправителят свиква общо събрание и подлага този въпрос на гласуване. Ако не се вземе решение, т.е. съсобствениците не желаят да отремонтират фасадата, се подава искане до общината за експертен екип, който да направи обследване и да даде становище дали става въпрос за неотложен ремонт. Ако е така, самата общинска администрация, със своето становище принуждава всички в етажната собственост да предприемат този ремонт. За съжаление обаче, трябва да кажем, че процедурата е много пипкава и тежка. При един такъв проблем трябва да се отреагира бързо.

Тоест, според Вас, тя не работи така както би трябвало?

Не работи както би трябвало, защото просто общините нямат ресурс. Ние сме във връзка с всички софийски общини, правили сме съвместни проекти, те са ни разказвали за всичките си проблеми във връзка със Закона за етажната собственост.

Срокът за регистрацията на етажните собственици по този закон вече изтече. Имате ли данни какъв е процентът на нерегистриралите се?

Конкретни данни нямаме, но процентът е много голям. Има общини, които са много напред, с по около 70% регистрирани етажни собственици, но те са единици. В повечето, включително София, са регистрирани около 20-25% от етажните собствености. Има и общини с под 10%.

Според Вас необходими ли са промени в законодателството за облекчаване на процедурите?

Има два законопроекта, които минаха на първо четене в парламента. До голяма степен ние ги подкрепяме, но има нужда от прецизиране на голяма част от текстовете от този закон, точно за опростяване на част от процедурите. Основно имам предвид процедурите по свикването на общите събрания, взимането на решения и т.н. Въобще всичко, свързано с общото събрание, защото това е легитимният орган, който взима всички решения в една етажна собственост.

Бихте ли отличил някои от добрите моменти в закона, който Вие казахте, че подкрепяте?

Навсякъде в развитите европейски страни съществуват подобни закони, т.е. те са необходими. Това, което подкрепяме е задължителната регистрация на домоуправителите в Публичния регистър, за да може да има яснота, за това кой е нагърбен с управлението на сградата, за да има човек, с който администрацията може да контактува по всички въпроси. И ако се наложи да се налагат санкции, да е ясно как ще стане това.

Какви са функциите на Националната асоциация на домоуправителите в Република България? С какво бихте могли да помогнете, и на държавата, и на самите домоуправители?

Още когато взехме решение за създаването на асоциацията се водихме от множеството проблеми в етажните собственици. Основната ни цел е да помогнем на гражданите при решаването на тези проблеми. Другата ни цел е да помагаме на държавната администрация. Също така да увеличим броя на регистрираните според изисквания на закона.

На членовете си предлагаме безплатна административна и правна помощ, свързана с управлението на етажната собственост. Отворихме информационен офис, имаме гореща линия. Телефоните постоянно звънят и при нас идват хора с най-различни проблеми. Оказа се, че нуждата от една такава асоциация е голяма.

Правната помощ се изразява в това да се дава устна и писмена помощ. При по-тежки казуси, даваме писмени становища.

Другото, с което можем да помогнем е субсидиране в размер до 20% от стойността на различни услуги, извършвани в тяхната етажна собственост. Например, входът се нуждае от смяна на ВиК щрангове. Това, което ние правим е да намерим фирми. Даваме им няколко оферти и самите граждани избират с кого да работят. След това се провеждат допълнителни преговори за допълнителни отстъпки от пазарната цена, която фирмата е обявена. Другият вариант е да поискаме да бъдат извършени допълнителни дейности безплатно в размер от 15-20% от стойността на услугата.

Другото нещо е, че хората са масово неинформирани по отношение на програмите във връзка с обновяването на сградите, настоящи или предстоящи. Целта ни е когато имат нужда от такава информация, те да я научат от нас и по тяхно желание да се включат в конкурсите. Ако решат да го направят, намираме съответните фирми, които се занимават с изготвяне на проекти.

В много от другите държави, с които навремето заедно бяхме зад Желязната завеса, също има много панелни блокове. Те обаче не се санират на парче като у нас, а изцяло. И резултатът е една красива и енергийно по-ефективна сграда? Защо в България това не се случва?

Защото не е нормативно организирано. Трябва законът да бъде такъв, че санирането на парче да бъде забранено. Първо, това по принцип са архитектурни промени, които в повечето европейски страни стават само след разрешение от общинската администрация.

Промените в закона, които се подготвят в момента, не предвиждат ли подобно нещо?

Не. Надяваме се занапред, както и ние предлагаме, тези неща да залегнат в закона. Не само, че е грозно, но не е и ефективно.