Нишката се къса още в разпоредбите на закона, защото там не е предвидена схемата, по която може потребителят да си представи възраженията пред някакъв арбитражен орган, такъв липсва. Те са заформили в закона един омагьосан кръг, в който вие се жалвате от сметката, а „Топлофикация" ви казва: „да, ама сметката се формира от фирмата за дялово разпределение". Само че ако отидете там да си представите възражението, обяснението от фирмата е: „да, обаче „Топлофикация" ни дава показанията на общия топломер" и по този начин потребителят остава без каквато и да е защита.

Първите ми възражения са още по първите общи условия от 2002 г., за което все още се съдим. 2002 г. - смятайте, сега сме 2011 г., все още сме по съдебните зали. Едно от основанията да бъдат така делегирани тези общи условия беше, че липсва подобен орган, който може да решава тези проблеми. Междувременно в ДКЕВР беше усвоена една огромна сума от Американската агенция за помощ за чужбина за изграждане на структура за работа с жалби на потребители. Спомням си някъде около пет милиона долара струваше това нещо и въпреки това ДКЕВР не пое ангажиментите си да регулира тези взаимоотношения. По никакъв начин не можете да получите отговор от ДКЕВР по поставен въпрос и ще Ви кажа колко смешно се оправдават: в момента, в който се депозира някаква жалба, те казват, че за приложението на закона отговаря министърът на икономиката, енергетиката и туризма и той трябва да реши въпроса. Всъщност нишката е скъсана още в законодателната форма, но аз искам и че освен това тези фирми не подлежат на никакъв контрол от когото и да е. „Топлофикация" в началото бяха независими, те сключваха договорите с етажната собственост. След 2007 г. мисля, че беше, не 2005 г., „Топлофикация" сключи с тях договор и те са й поддоставчици. „Топлофикация" обаче отказва да проверява своите поддоставчици. Ако занесете една жалба, свързана с фирмата, те ще Ви отпратят да си я решавате с фирмата, а те отговарят пред нас: „те са доставчикът, те отговарят за всичко, след като ни предявяват подобни сметки". Много е объркан този казус и докато не се реши това нещо законодателно по никакъв начин напрежението няма да се тушира.

Ние какво ли не правим само и само на някого да му „оври главата", извинявам се за израза, че не може по този начин потребителите да бъдат хвърлени на доброто желание или на доста спорната добросъвестност на доставчик, един подизпълнител на този доставчик и куп още други фактори, които в никакъв случай не могат да решат неговия въпрос.

Няма такава. Ние категорично твърдим, че няма. Сега например и в новите изменения, които се дискутират, отново няма подобно намерение. Другото нещо, което пък мога да Ви кажа в аванс е, че ние сме описали всички нарушения, които са регистрирани тук и те са нарушения на нормативните документи и на законите. Ще Ви дам един пример: по член 78 от наредбата за топлоснабдяване, по този член, ако на Вас по тези изчислителни, сбъркани формули, защото те са наукоподобни, там има едни числа, за които никой не може да Ви обясни как са попаднали в тези формули (между другото тук върви едно дело още от 2007 г. срещу тази наредба, но кога ще свърши е другият въпрос), та в момента, в който, „по изчислителния път", защото казвам, че формулата е наукоподобна, Ви изкарват, че сградната инсталация на този блок, който е захранван, е повече от петдесет процента, тоест повече от енергията за отопленията на имотите. Там трябва първо Вие да бъдете уведомени, първо да се направи една проверка с „Топлофикация" и фирмата за дялово разпределение, за да се разбере причината и Вие да бъдете уведомени като потребители за причината за това, че ще плащате по-висока цена за по-нискокачествена услуга, тоест за по-ниски температури и чак тогава, забележете, е записано: „ако не получат съгласието", тоест хората ако не си купят „въжетата за бесене", да кажат „ще ви плащаме каквото ни подадете", могат да прекратят подаването, но „могат" е нещо доста обтегаемо, защото те по никакъв начин не прекратяват топлоподаването, защото ще е в техен ущърб. Другото нещо, което е още по-скандално, в един член 106 от Закона за енергетиката е записано, че когато Вие два месеца не си платите сметките, отново топлофикационното дружество може да Ви прекрати отоплението. Само че в момента, в който хората ходят и ги молят да прекратят отоплението, защото са преценили, че не могат да поемат тези финансови разходи, „Топлофикация" отказва това и поради тази причина сега сме свидетели на това, те да се опитват да взимат пари, които са отдавна погасени по давност. „Топлофикация-София" специално, пък и другите топлофикации се опитват да съдят потребителите за пари, които вече са погасени и вече са недължими. За съжаление това може да се случи, ако потребителят се отнесе малко нехайно към една такава процедура и в повечето случаи се получават едни решения от 2000 или 2001 г. Потребителите, които внимават, не допускат такова нещо, защото съдът масово отхвърля (искове за) тези суми, които са погасени по давност. В момента, в който ние пледираме непрекъснато: „изчистете задълженията, които са погасени по давност", защото разсъждаваме по следния начин: например имате четири-пет хиляди лева задължения, на което, като Ви отчислят тези суми, погасени по давност, ще Ви останат две или хиляда и петстотин лева и тогава много хора ще отидат, и ще си платят тези хиляда и петстотин лева, колкото и да им е трудно. В момента, в който те знаят, че някой им иска нещо недължимо, по никакъв начин няма да отидат да платят и стотинка, защото пък другата порочна практика, която не е наложена от закона и нормативната уредба, е система, изградена от „Топлофикация"; Вие ако отидете и платите този месец, те ще изпратят Вашата сума на първата неплатена сметка, да речем от 2000 г. Ето това са неща, които много лесно могат да бъдат решени, само че няма я нито волята, нито достатъчният разум у тези, които обсъждат тези проблеми в парламента.