.

Водеща: За „Кремиковци” ще си говорим. От вчера „Кремиковци” има нов горд собственик. 25-годишен, човек, който ще плати на 18 април 316 милиона лева. Изненада за всички, включително и за хората, с които е работил до този момент. Той е проектант в една проектантска фирма софийска.

Водещ: Неслучайно направихме закачката, че България търси таланти и ако се направи сега това състезание, без съмнение един от номинираните би могъл да бъде този 25, на някои места пише 26-годишен, Лъчезар Варнаджиев, завършил Университета по архитектура, строителство и геодезия в София 2009 година, жител на Белене. Платил е вече 10%, които са изискуеми, първоначална вноска, за да играе в търга.

Водеща: Към 31 милиона.

Водещ: 31.6 милиона. Разбира се, че един от любопитните въпроси е откъде са парите. Разбира се, че има и много други доволни, каквито са хилядите работници и други кредитори юридически лица, които имат да си взимат пари от обявения във фалит „Кремиковци”. Да не губим повече време. Незабавно ще отидем със Стоян Георгиев на място, за да се опитаме повече около тази история с „Кремиковци”. Добро утро.

Водеща: Добро утро.

Репортер: Добро утро. Това, което можем да кажем е, че господин Варнаджиев от Белене е купил едно предприятие, което се простира на площ от 7700 декара. Площ, която е горе-долу с размерите на неговия роден град Белене. Той влезе с гръм и трясък в българското бизнес пространство, защото знаем, че неговата фирма има история от 1 месец, тя е регистрирана през март месец тази година. С моите гости тук ще се опитаме да отговорим на няколко основни въпроса. Първия е, какво ще се случи с „Кремиковци” – дали той ще продължи да съществува като предприятие, като комбинат за производство на метали и много други производства, които съществуват тук, или ще бъде нарязан на скрап? Вторият основен въпрос, който предполагам вълнува много хора, е това дали работниците, те са над 6 хиляди, ще получат невзетите си възнаграждения от тези 300 милиона, които ще бъдат платени на „Кремиковци”? Така че преминавам към разговора. Първо със синдикът на „Кремиковци”, господин Цветан Банков. Господин Банков, каква е вашата прогноза? Какво ще се случи с „Кремиковци” – скрап или производство?

Цветан Банков: О, на този въпрос не мога да отговоря. Този въпрос трябва да бъде зададен евентуално на собственика, който ще придобие активите на бившия металургичен комбинат. Има много възможности за развитие на бизнес върху тази производствена площадка. А какви възможности ще избере собственикът, аз не знам действително.

Репортер: Искам първо да отбележа, че собственикът и въпросната фирма, която е регистрирана специално очевидно, за да купи комбината, „Елтрейд Къмпани”, тя е регистрирана на адреса на една от най-големите фирми за търговия със скрап в България. Което навежда неминуемо на мисълта, че вероятно един от интересите към този комбинат е именно търговията със скрап, което означава примерно той да бъде нарязан. Според вас възможно ли е целият комбинат да престане да съществува и просто да се превърне в метал и да бъде продаден?

Цветан Банков: Наистина не мога да прогнозирам. На мен ми се струва невероятно това, но чисто практически. Но наистина не знам какви са намеренията на бъдещите собственици. А търговията със скрап е нещо абсолютно присъщо на един металургичен комбинат. Така че не мога да направя прогноза…

Репортер: Имам предвид самите производства да се превърнат в скрап, машините и съоръженията?

Цветан Банков: Твърде много са производствата на тази територия. Има производства, които са морално и физически остарели, по всяка вероятност ще трябва да бъдат по някакъв начин обновени или премахнати. Има производства, които могат да бъдат пуснати незабавно. Всичко е въпрос на пазар и на бизнес намеренията на бъдещия собственик. Едно от хубавите, от положителните страни на това имущество, което беше продадено вчера е, че действително има много варианти за развитие, не зависи само от един сектор на пазара – нито само от металургия, нито само от…

Водеща: Стояне?

Репортер: Имаме въпрос от студиото. Слушаме ви.

Водеща: Щом има толкова много възможности за развитие в „Кремиковци”, защо три пъти търгът се проваля, защо не се явяват кандидати, или се явяват кандидати, които очевидно не могат да отговорят на условията, тоест най-малкото не са достатъчно богати, за да купят „Кремиковци”?

Водещ: Затова и цената крайната вчерашната беше 45% по-ниска от първоначалната.

Репортер: Така. След като има толкова много възможности, въпросът от студиото, за развитие на комбината, какво е вашето обяснение за факта, че три пъти беше провалян търга без да има кандидати…

Водеща: А вчера единственият кандидат беше…

Репортер: .. и комбинатът вчера беше продаден за 316 милиона?

Цветан Банков: Това е вторият търг за тази обособена част от заводските площадки, не е три пъти провалян. Още повече, неявяването на купувачи не е провал на търга. Просто нещо се продава, когато някой прояви интерес за него и не съвпаднат интересите на купувач и продавач. Хубавото е друго, че процедурата действително е ясна, прозрачна и успя във време наистина на криза да се привлече инвеститор, който да инвестира 316 милиона.

Репортер: Има ли нещо смущаващо във факта, че една компания с история един месец, бизнесмен, който няма история като бизнесмен, купува това предприятие? Нещо смущаващо и необичайно в този факт намирате ли?

Цветан Банков: Лично за мен това е абсолютно логично по простата причина, че това е една рискова инвестиция. Още повече тази инвестиция, придобиваш имущество с огромно мащаби и ще трябва да бъде създадено ново предприятие, което да управлява това имущество.

Репортер: Виктор има въпрос от студиото, нека го чуем.

Водещ: Той засяга основния въпрос, който всички от вчера насам си задават, доколко има информация кой е Лъчезар Варнаджиев? Има изумление и във вестниците видяхме на колегите му, с които доскоро е работел в една проектантска фирма. По принцип знаем, че синдикът има за задача, когато нещо е обявено във фалит, да отиде, да разпродаде активите така че да обслужи кредиторите, тези, на които се дължат пари. Има ли обаче някакъв ангажимент синдика, в случая господин Банков, да е наясно все пак в някаква посока с произхода на парите, дали те са от банков заем, от междуфирмен заем, с какво е обезпечено, дори не 316-те милиона, които ще бъдат внесени изцяло, но дори 10-процентна вноска, това са 31.6 милиона? Преди две години момчето е завършило висше образование.

Водеща: Става ли ясно, да, наистина, Стояне? Може ли някой от твоите събеседници да отговори на големия въпрос – как един човек, който притежава фирма от по-малко от един месец, тоест той е бизнесмен от по-малко от един месец, изведнъж вади едни 30 милиона и след това ще извади едни двеста и…

Водещ: До 316 милиона.

Репортер: Да, да, разбирам. Произхода на парите е въпроса, който дали вие за себе си имате отговор и как е възможно един човек с толкова кратка история като фирма да е придобил такава голяма сума и изобщо откъде ще дойдат парите – дали от банков заем, имате ли този отговор за себе си?

Цветан Банков: Не, нямам такъв отговор, нямам такава информация. А и не съм проявявал интерес.

Репортер: Не ви ли се струва, че е важно откъде идват парите, за да може да си отговорим и после какво ще се случи с „Кремиковци”?

Цветан Банков: Не влиза в служебните ми задължения. Още повече толкова много други институции се занимават с произхода на парите и с движението на подобна сума, че съм абсолютно спокоен, че парите ще бъдат със законен произход.

Репортер: Така. Да погледнем на тези 7000 декара, които са зад нас, като на едно огромно находище на скрап – металът, който е под формата на машини и съоръжения и 300 милиона от другата страна, повече от 300 милиона ли е цената на метала, цената на всички съоръжения, ако ги разглеждаме просто като метал?

Цветан Банков: Не може да разглеждаме тази площадка толкова опростенчески. Това е площадка с перфектно изградена инфраструктура – енергийна, транспортна, има много нюанси. На нея са изградени производствени мощности за над 15 производства. Трудно ми е да преценя. Още повече…

Репортер: Прогнозата ви, вашата прогноза, „Кремиковци” може ли да се превърне в една поляна зелена или в гора примерно, възможно ли е да спре да съществува под формата на предприятие?

Цветан Банков: При всички случаи подобна площадка винаги ще има статут на предприятие по простата причина, че осигурява възможности за бизнес. Какво ще се прави на тази площадка аз не знам. Струва ми се прекалено оптимистично, че може да се превърне в зелени площи или нещо от този род.

Репортер: Следващият основен въпрос е какво се случва с работниците, те са над 6 хиляди, които имат да получават заплати от „Кремиковци”. Въпросът е дали от тези 316 милиона са достатъчни, за да бъдат удоволетворени техните вземания? Към представителите на синдикатите. Спокоен ли сте за работниците и за обезпечаването на техните вземания?

Васил Яначков: Първо искам да кажа, че категорично съм спокоен и съм щастлив от това, че дойде вчерашния ден, защото това е нещо, което ще зарадва хиляди хора. Второ обаче искам да кажа чрез вашата телевизия на новите собственици, да не забравят да гледат света. Светът се събужда от кризата. Идва нов звезден миг на производителите на стомана и този, който иска реално да спечели, трябва да гледа на „Кремиковци” като на стоманодобивно предприятие с огромни възможности. И с плюсовете и минусите, разбира се.

Репортер: Въпрос от студиото. Слушаме, да?

Водещ: Може би точно това щеше да попиташ, че фирмата купувач е регистрирана на един и същ адрес с фирма гигант - „Надин-Н”, при рязането на скрап. Доколко надеждите не са попарени? Само този факт на синдикатите.

Репортер: Да, да. За това ще попитам нашият трети събеседник.

Водещ: И още нещо, което след малко може би трябва да уточним, понеже стана дума за активите - четохме, че само земята може да се продаде за 518 милиона лева. В този смисъл реализираната не е ли много ниска, или просто имаме един купувач и това е положението?

Репортер: Притеснява ли ви фактът, че фирмата закупила терена на „Кремиковци” е регистрирана на адреса на една от големите фирми за търговия със скрап? И от там не следва ли да заключим, че в крайна сметка интересите са единствено към „Кремиковци” под формата на метал, а не под формата на производство, съответно работни места, което предполагам е и вашето желание?

Васил Яначков: Ами за никого не е тайна, че такава фирма, създадена преди един месец, значи тя не е фирмата, която е  в основата на всичко. Но това, че млад човек, с нова фирма, тръгва към едно такова начинание, аз го приветствам, защото от гледна точка на перспективите за стоманодобива по-добре е млади хора. А пък умните млади хора, те намират знаещите, способните, опитните по-възрастни хора.

Репортер: Оптимист сте?

Васил Яначков: Оптимист съм.

Репортер: Представителят на другия синдикат, другият основен синдикат. Вие оптимист ли сте за бъдещето на „Кремиковци”, под формата на производство говорим?

Людмил Павлов: Абсолютно съм оптимист и се надявам. Най-важното е, че в тази криза се получи тази сделка – 316 милиона. Не трябва да забравяме, че в България такава сделка не е правена в последните години – 316 милиона са си 316 милиона. Тези 7 хиляди човека, които работеха в „Кремиковци”, със сигурност ще си получат през тази година дължимите суми, които стоят от 2008 година и ги чакат. А що се отнася до бъдещето, аз мисля, че след като има купувач на „Кремиковци”, след като придобие собственост, тогава ще седнем на масата. Мисля, че те ще си извадят тяхната концепция за намерения и бъдещето какво ще бъде в „Кремиковци”. Аз твърдо се надявам, че ще останат поне 2-3 хиляди работни места, хората, които ще работят, което ще е второто постижение на площадката на „Кремиковци”. Знаете, че преди две години и половина на едно от интервютата ние казахме и лично аз казах, че „Кремиковци” трябва да бъде продадено като цяло, за да има бъдеще. Това се случи доколкото имаше противници на тази теза. Надявам се, че така ще бъде и сега. Най-радостното е, че хората ще си получат парите. Тези митинги и протести, които правихме и обещанията, че ще направим всичко възможно хората да си вземат парите, това е реалност и е факт.

Репортер: Добре. Но ние имаме един човек…Да, имаме още един въпрос от студиото, нека да го чуем.

Водещ: Може би към Цветан Банков. Колко общо всъщност са дълговете на „Кремиковци”? И другият въпрос е, понеже спомена господин Банков, че има много институции, които проверяват произхода на парите, ДАНС ли е това според него, както видяхме в една от публикациите?

Репортер: Господин Банков, какви са дълговете на „Кремиковци” общо?

Цветан Банков: Има и доста оспорване по съдебен ред, но реално са си около 2 милиарда лева към настоящия момент.

Репортер: Кой ще изгори в случая, имаме 316 милиона – срещу дългове от 2 милиарда, за кой няма да стигнат пари?

Цветан Банков: Сумите, които постъпват от продажбата на имуществото на фалиралия длъжник, се разпределят по ред, който е строго регламентиран в Търговския закон.

Репортер: Нека да го изредим.

Цветан Банков: На първо място, първи ред, това са обезпечените кредитори със сумите, които постъпват от продажбата на съответните обезпечения, но не повече от третото им вземане. На второ място са кредиторите с право на задържане, които са със същия статут на обезпечените кредитори, тоест цената, която ще се получи от продажбата на съответното имущество, което служи за гарантиране на вземанията им. На трето място са разноските по несъстоятелността. Тук се включват и вземанията на работниците и служителите, които произтичат от трудовите правоотношения, това е основната част от задълженията към работниците. И на четвърто място са вземанията на работниците и служителите възникнали при дата на откриване на производството. Длъжен съм да кажа, но сещам се какъв ще бъде въпросът, сумата на тези задължения към работниците и служителите е около 56 милиона лева. С оглед на обезпеченията, които гарантират вземат вземанията на обезпечените кредитори и при значително по-ниска сума от тази, пак вземанията на работниците щяха да бъдат гарантирани. Просто законът ги е гарантирал.

Репортер: Добре. Значи да обобщим, вземанията на работниците са гарантирани. И това, което може да направим като обобщение е, че съдбата на „Кремиковци” ще се разбере каква ще бъде тепърва, разбира се. Това, което виждам от, това, което разбирам от моите събеседници е, че те са оптимисти, че поне част от производствата на този конгломерат от индустрии може да бъдат запазени. Защото „Кремиковци” не е само металургия, той е наистина един огромен комбинат, в който има над 15 производства. Така че единият вариант за него, разбира се, е да бъде изцяло нарязан на скрап. Останалите варианти са част от производствата да бъдат нарязани, някои от тях със сигурност ще бъдат доколкото разбирам, които не могат да бъдат възстановени, но вероятно част от тях биха могли да бъда спасени. Но отговорите на тези въпроси ще получим във времето, защото както разбрахте, новите собственици са хора, за които тепърва ще разбираме откъде идват и какви са техните цели.

Водеща: Стояне, благодаря ти на теб и на твоите събеседници. Всъщност големият въпрос, който предполагам, че е най-любопитен и интересен за нашите зрители е, кой е 25-годишният купувач на „Кремиковци”? Знаем неговото име – Лъчезар Варнаджиев, доскоро проектант в софийска проектантска фирма. Завършил е 2009 година висшето си образование. Собственик на фирма от по-малко от един месец. Фирма, която купи срещу 316 милиона евро „Кремиковци”.

Водещ: Неговите колеги са изразили искрено учудване от мащаба, с който разполага като финансов ресурс.

Водеща: Тема с продължение.

БТВ, „Тази сутрин”