Пловдив /КРОСС/  Като се е почнало от днешния Лазаровден, та се мине през Цветница и Страстната седмица, сетне през докосването до Воскресение Христово и нататък през Светлата седмица - все ще е светло и различно в душите. Защото е Вяра, защото е време за добри души и светли помисли, продължени в сторени добрини.

За благотворителността около Великденските празници и не изобщо за творенето на благо, а за благите дела на Църквата ни иде реч. Че откъде другаде, ако не през храмовете на  вярата ни, че кой друг, ако не енорийският свещеник от всяка кътче на страната, ще са причината да се сетим и пак да повярваме защо е дошло Воскресението. За да я има вярата, за да се сторва доброто, за да се протегне ръка към по-слабия, че да се  изправи и продължи пак.

Колко благотворителна е църквата ни ли? Особено в момента. Хайде да се опитаме да преброим благотворителните й каузи или откритите й, пътуващи инициативи за благи жестове на паството. Сега е Лазаровден, утре ще е Цветница, а дор се изтърколи седмицата и вече ще е Воскресение. Прекрасно време за жестове на онези, които това работят - църковните хора. А да, те в момента протестират. Прави били хората, защото това казаха и от синдиката им. Че с едни 309 лева на книга живеели, пък някой поголовно им забравял и осигуровките.

Църковни работи, ще каже някой, да се оправят. Попски работи, ще отсече друг, да не ни занимават. Дали предвеликденските дни са най-доброто време за попски протести, си е свещеническо-синдикална работа.

Но май ставаше дума за благотворителността на църквата - онази от енорията ни, за митрополитската, онази от центъра на Пловдив, например, или пък за Бачковския манастир, за който известна пловдивска юристка преди време казваше, че има толкова пари и запаси, че би издържал успешно Сталинградската блокада.

В тези точки на вярата за благотворителност пестеливо се говори и откровено се избягва. Дайте някой да дари нещо на църквите ни, дайте да им подпомогнем празниците от бюджета на това или онова градче, че те, милите, нямат пари за празниците си. Сърдитият и странен бачковски игумен вече втори мандат на местната власт в Асеновград е люто сърдит как не му дават права на собственик върху пътя към манастира и нагоре към местността „Клувията”. Ако някой помни благотворителни жестове, сторени от втория ни по големина български манастир, Бачковския, да вземе да си вдигне ръката. Ако някой изброи поне десетина български църкви, които сега предвеликденски правят деликатни човешки акции на благотворителност, пак да си вдигне ръката. Ако някой е срещнал свещеник, който да обикаля болни и самотни по селата, за да им търси храна и подслон, нека и той си вдигне ръката.

Иначе наистина идва Великден. И е време за благи, тихи дела, на които трябва да се учим от църквата. Ако може.

/ВС/