Интервю на Юлия Тороманова,

Информационна агенция КРОСС

С какво не сте съгласни с концепцията за нов Закон за училищното образование?

Според нас доста по-ясно трябва да бъдат разписани отговорностите на отделните участници в процеса. Смятаме, че е много важно да се разбере, че по време на учебните занятия детето трябва да разбере материала, така че да не се налага родителят в къщи наново да му преподава това, което е преподадено в училище или пък да минава на варианта „частни уроци" за усвояване на задължителния материал. От друга страна, родителите трябва да имат сериозен ангажимент да контролират самоподготовката на детето и навиците за самостоятелно учене. За нас е много важно да има връзка между училището и семейството, така че те взаимно да се подкрепят и там, където има пропуски от едната или от другата страна, да могат нещата да се коригират в интерес на детето.
Концепцията като цяло е един много общ документ. Насоките, които тя дава, са положителни. Много важно е как ще се случат тези неща. Наистина дяволът е в детайлите. Така че след концепцията е важно да видим подробностите в нормативната база, която ще бъде - закона, стандартите и т.н.

В концепцията се предвижда да има два гимназиални етапа. Смятате ли, че това е по-удачният вариант за учениците?

Много се говореше за въвеждането на оценка за поведение. Сега тази идея отпада, но ще има екип за мотивация на проблемните ученици. Това по-полезно ли е за самите ученици?

Да, защото оценката не дава на детето алтернативата. Тя му казва - ти не си добър. Дава му някакъв етикет, но не му казва как да поправи нещата. Когато едно дете има проблеми с поведението си, то очевидно има някакви проблеми или в средата, или в това, което е научено, но за да промени поведението си не е достатъчно само да му кажем - не прави така, а трябва да му кажем как да прави правилните неща. Това означава, че някой трябва да работи с него и да му помогне да се върне в поведение, което е приемливо за обществото. Това ще е задачата на екипа за мотивиране. Той няма за цел да наказва детето, а да му помогне да се научи да се държи по правилния начин. Разбира се, това е много по-трудно, отколкото да раздадем едни оценки, но това е начинът да помогнем на децата да намерят себе си.

Доколкото знам, в концепцията няма нищо споменато за училищните библиотеки. Как възприемате този факт, при условие, че училищната библиотека е място, където учениците могат да образоват себе си?

Да, ние смятаме, че училищната библиотека е много важно място в училището и тя би могла да бъде естествен център на социалния живот на училището. Разбира се не в остарелия вид, в който просто има едни прашни книги и един библиотекар, който е със съкратено работно време, защото щатът му е малък, а в една съвсем друга функция. Тя трябва да бъде като информационен център, като място където да се осъществява координацията между всички дейности в училището, защото знаете, че и класове и випуски имат различни инициативи и те биха могли добре да се координират в библиотеката. Библиотеката може да бъде и прозорец към света и мястото, където децата да подготвят уроците си за следващия ден, където учителите също да подготвят своите материали. Така че, ако се влее един ресурс в училищните библиотеки би било от полза за всички, но, разбира се, това трябва да стане при ясни правила и при ясно разписани отговорности на библиотеката.

Вие като Асоциация ще настоявате ли да влязат текстове в закона, които да касаят тези училищни библиотеки?

Да. Ние смятаме да подкрепим идеята училищните библиотеки да бъдат със специално финансиране, като за по-малките населени места това би могло да бъде съчетано с работа с читалището. Има много различни варианти в зависимост от спецификата на населеното място на училището.