Това е част от християнския календар. Нещо, което е част от нормите в обществото, особено в традиционното общество. Докато, ако говорим в годините на социализма, може би самият факт, че подобни празници се отричат и забраняват, като че е спомогнало до голяма степен да се запазят на такова домашно и битово равнище.

Съществуват множество легенди, всяка от които е различа. Разбира се винаги се свързва със самия акт на разпъването или възкресението на Христос. Една от популярните легенди е, че когато Христос е бил разпнат на кръста, малко преди да издъхне, една кокошка минавала на близо покрай кръста и всъщност падайки едно яйце, то се обагрило от кръвта на Исус и поради тази причина се боядисват яйца за Великден. В християнството самото яйце би могло да се свърже с гробницата, в която по-късно било затворено тялото на Христос и от която всъщност духът на Христос се освобождава преминавайки вече в своя вечен живот, възкръсвайки.

Когато говорим за козунака, ситуацията е по-различна. В България козунаците се появяват след Освобождението. Тогава навлизат подобен вид хлябове от Западна Европа- от Виена, от Италия и т.н. Преди това, както и след това, паралелно с козунака, на традиционната великденска трапеза, се появяват специалните обредни хлябове, които са декорирани с различен брой, боядисани и небоядисани, яйца върху които се поставя пластична декорация. В днешно време обаче всички тези обредни хлябове като че ли са отстъпили до голяма степен назад и са оставили тяхното място да бъде заето от козунака. Козунакът е по-нов, навлязъл от Западна Европа хляб. Той търпи различни модификации в зависимост от възможностите, добавките са различни.

Традицията се е запазила не само по време на войните, но и в годините, в които България е била лишена от своя държава и е била част от Османската империя. На практика всичко това е свързано с един много светъл празник. За източно православните християни възкресението на Христос е първостепенният по важност празник в християнския календар, за разлика от католическото вероизповедание, където на по-голяма почит се радва Рождеството. Абсолютно нормално е във всички тези години, независимо дали хората са живеели в години на война, дали са живеели в година на икономическа криза, в каквато често е била и е България, хората винаги намират за възможно да боядисат своите яйца и да приготвят специалните си хлябове. По традиция след дългия пост всички хора трябва да приемат блажна храна и всъщност още през нощта, когато мине литургията всички могат да похапнат едно яйце.