Иглика Мишкова: В България козунаците се появяват след Освобождението
Секция: Интервюта
22 Април 2011 06:23
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Традицията се е запазила не само по време на войните, но и в годините, в които България е била лишена от своя държава и е била част от Османската империя, каза етнологът и уредник в Националния етнографски музей при БАН Иглика Мишкова

Интервю на Юлия Тороманова, Информационна агенция КРОСС

Какво повелява традицията на Великден?

Традицията да се боядисват яйца е изключително древна, предхристиянска, която е усвоена от християнската религия и която от мига, в който християните започват задължително да боядисват в червено яйца и да се подваряват с тях с поздрава „Христос Воскресе!", е жива до днес. Мисля си, че дори в годините на социализма в преобладаващата част от семействата яйцата са се боядисвали и Великден се е чествал.


Как е оцеляла традицията на празника?

 

Това е част от християнския календар. Нещо, което е част от нормите в обществото, особено в традиционното общество. Докато, ако говорим в годините на социализма, може би самият факт, че подобни празници се отричат и забраняват, като че е спомогнало до голяма степен да се запазят на такова домашно и битово равнище.
Каква е символиката на боядисването на яйцата?
Съществуват множество легенди, всяка от които е различа. Разбира се винаги се свързва със самия акт на разпъването или възкресението на Христос. Една от популярните легенди е, че когато Христос е бил разпнат на кръста, малко преди да издъхне, една кокошка минавала на близо покрай кръста и всъщност падайки едно яйце, то се обагрило от кръвта на Исус и поради тази причина се боядисват яйца за Великден. В християнството самото яйце би могло да се свърже с гробницата, в която по-късно било затворено тялото на Христос и от която всъщност духът на Христос се освобождава преминавайки вече в своя вечен живот, възкръсвайки.

 


КозунакА каква е символиката на козунака?

 

Когато говорим за козунака, ситуацията е по-различна. В България козунаците се появяват след Освобождението. Тогава навлизат подобен вид хлябове от Западна Европа- от Виена, от Италия и т.н. Преди това, както и след това, паралелно с козунака, на традиционната великденска трапеза, се появяват специалните обредни хлябове, които са декорирани с различен брой, боядисани и небоядисани, яйца върху които се поставя пластична декорация. В днешно време обаче всички тези обредни хлябове като че ли са отстъпили до голяма степен назад и са оставили тяхното място да бъде заето от козунака. Козунакът е по-нов, навлязъл от Западна Европа хляб. Той търпи различни модификации в зависимост от възможностите, добавките са различни.

 


Как се е празнувал Великден през време на войните?

 

Традицията се е запазила не само по време на войните, но и в годините, в които България е била лишена от своя държава и е била част от Османската империя. На практика всичко това е свързано с един много светъл празник. За източно православните християни възкресението на Христос е първостепенният по важност празник в християнския календар, за разлика от католическото вероизповедание, където на по-голяма почит се радва Рождеството. Абсолютно нормално е във всички тези години, независимо дали хората са живеели в години на война, дали са живеели в година на икономическа криза, в каквато често е била и е България, хората винаги намират за възможно да боядисат своите яйца и да приготвят специалните си хлябове. По традиция след дългия пост всички хора трябва да приемат блажна храна и всъщност още през нощта, когато мине литургията всички могат да похапнат едно яйце.