Как се казва едно общество, което не знае кой най-добре говори от негово име? Може да има много отговори на този въпрос, но нито един няма да ни хареса. Последното проучване на Институт "Отворено общество" е пълно с такива отговори. Накратко, от него се разбира, че българските граждани не участват в обществения живот и не знаят кой ги представлява най-автентично. Когато ги питат кой, според тях, е най-автентичният представител на гражданското общество, те отговарят, че това са предимно студентите и пенсионерите. Едва на четвърто място идват неправителствените организации. На осмо място идват футболните фенове.

Разбрали ли са правилно?

От тези отговори има поне два извода. Първият е в това, че гражданските организации изобщо не се смятат за истински граждански от повечето граждани. Вторият и по-важен извод е друг - запитаните очевидно истински не са разбрали смисъла на зададения въпрос. Не защото са им го задали по някакъв сложен начин, а защото самият въпрос предполага адекватна на него културна среда.

Затова изглежда, че вместо да отговорят на въпроса кой говори от тяхно име в обществото, запитаните са отговорили по-скоро на въпроса с кого най-много се отъждествяват. Ами с пенсионерите и със студентите. Отговорът с футболните фенове е още по-впечатляващ, тъй като относителният им дял на автентични представители на българското гражданско общество е нараснал от 13 на 20 процента в рамките на по-малко от година.

Поредният студен душ се излива покрай въпроса с гражданското участие на българите. То е най-ниско в сравнение с останалите европейски страни, участвали в изследването. Но дори този драматичен отговор бледнее пред откритието на това коя граждански активна дейност е най-развита в България. Тази дейност се оказва изпращането на СМС за дарителски кампании. Следващата по популярност гражданска дейност стои на цели 15% процента от първата и се изразява в ходене на срещи за решаване на проблеми на квартала или махалата.

Въпросите повече от отговорите

Въпросите в това изследвдане са много повече, но и тези стигат за един извод - българското общество няма адекватни говорители и не участва в собствения си живот. В превод - това общество е едновременно онемяло и парализирано, което автоматично го превръща в инвалид първа степен.

Само че тази инвалидност не датира от днес. Установиха я още преди две години социолозите от екипа на Георги Фотев, които написаха българската част от европейското изследване на ценностите. Още тогава стана ясно, че над 86 % от българите не участват в никаква форма на гражданска самоорганизация, че огромен процент от тях няма доверие на непознати и не се интересува от никакъв друг живот, освен този в семейството. Тогава социолозите бяха заключили, че българите живеят като в пустиня.

Ако погледнем днешните резултати обаче, метафората с пустинята може и да не се окаже най-уместната. Нали все някога броденето из пустинята може да доведе до оазис. Докато в изследванията няма нищо, което да позволява такъв оптимизъм.