Със сигурност тя също има своите поддръжници, тя е и по-известна от Румен Христов. Нямам конкретна информация за дебатите и аргументите „за" или „против" кандидатурите. Това, което би било жалко е, ако изборът е продукт на някакво механично надделяване на една или друга фракция или група в съответния ръководен орган, а не плод на съпоставяне на аргументите. Ако един или друг резултат се дължи на механичното доминиране на една или друга група. Би трябвало да се излъчи най-добрия кандидат. Но тъй като нямам такава информация, разсъждавам хипотетично. Аз мисля, че традиционната десница е изправена пред необходимостта да получи един втори политически дух, да се възроди, защото тя сега е на равнището на един санитарен минимум. Разбира се има позитивна тенденция през последната година, но тя още е твърде слаба. Според мен, едно ново начало, още повече на една традиционна формация или коалиция, трябва да дойде с нови фигури. Старите фигури са повече или по-малко изчерпани и дори да не са изчерпани политически, носят много големи негативи, повече негативи, отколкото позитиви. Все пак става дума за едно значимо усилие да се разшири доверието, подкрепата, електоралния сегмент, който би подкрепил един кандидат на десницата. За съжаление, това което сега чуваме като излъчени или обсъждани имена се затваря в известните граници, не отваря нови граници. За мен това е достойно за съжаление, тъй като би било добре и десницата, и другите части на политическия спектър да покажат, че се развиват, че има някакъв напредък в начина по който се разбира и се прави политиката. Не е възможно да седиш 20 години в политиката и да си като чист нов, просто няма как да се случи .

Не мога да кажа. За мен е любопитно, ако наистина се залага на едни пълноценни вътрешни избори, би било добре да има повече кандидатури, а не просто 2 кандидатури - една на СДС и една на ДСБ, които да си премерят силите. Открит е въпросът ДСБ кого ще издигне, открит е въпросът - има ли издигнати други кандидатури на хора, които са излъчени от десни партии или от съответни сегменти на гражданското общество - десни и дясноцентриски, които участват в този избор, защото, доколкото знам, има споразумение да не участват само членовете на двете партии, а по-широк кръг от симпатизанти. Според мен има риск десницата да тръгне по познатата задънена улица за избора на кандидат за президент.

Разбира се, че това е лошо. Лошо е не само, че не можем да видим и да преценим добре личностите, а защото тези кандидати трябва да водят дебати по съществени въпроси на политиката, на институциите. Независимо дали става дума за президентска институция или местна власт - трябва да имаме време да ги опознаем не като личности, като биографични подробности, а като позиции и способности да реализират тези позиции. Според мен липсата на обявени кандидати дава несигурност и липса на добри персонални решения. Както би се изразил министър-председателя: „Твърде обран е бостанът".