Информационна агенция КРОСС

Какво се случва напоследък със Сирия, г-н Чуков? Възможен ли е там „либийски сценарий" и защо западните страни са по-предпазливи, въпреки насилието в страната?

Сирия не е от калибъра и от значението на Либия. Това са два различни региона, два различни национални казуса. Националната специфика на Сирия е коренно различна от тази на Либия. Както като геополитическо място, така и като природни ресурси и влияние на външни фактори. Много е важна и разликата във вътрешно-националната картина. При либийците имаме една много сложна композиция от племена. В Сирия има относително светска държава, но там много силно прозират белите конци на конфесиите - различните религиозни общности. Те предполагат и много активното участие на външен фактор. Нека да го кажем директно - Башар Асад принадлежи към алауитската конфесионална група - това е едно малцинство в Сирия, което се състои от около 3 милиона души при малко над 20 милиона общо население. Това предполага и, респективно, активната намеса на сунитските държави. Имам предвид най-вече Саудитска Арабия, части от Ливан, особено коалицията на Саад Харири, бивш министър-председател. Много активна е и Турция, не само като съседна държава, но и като държава, която отстоява и защитава сунитските субекти. От друга страна Сирия е държава, която е много близка с Иран. Там е и седалишето на Халед Машаал, председател на политбюро на Хамас. Много топли връзки има с Хисбула... Т.е., виждаме една коренно различна регионална геостратегическа картина в сравнение с Либия. Ако при полковник Кадафи имаме, на практика, консенсус по отношение на неговите дела през 80-те години, откровените терористични действия тогава, откровеното нарушаване на правата на човека, изолацията на режима до 2005 г., то Сирия е била винаги ключова държава, много силно влияеща върху процесите в Близкия изток и конкретно върху палестино-израелския преговорен процес. Всички тези фактори влияят по различен начин за развитието на сценария при двете страни. Очевидно е че международната общност и най-вече Европейският съюз и Съединените щати ще се въздържат от директна военна намеса в Сирия, поради много сложната национална и най-вече регионална обстановка.

Според Франсис Фукуяма движенията в арабския свят много приличат на процесите в Източна Европа от края на 80-те. Той изтъква, че изборът при арабските страни се свежда до два модела - на Иран и на Турция. Споделяте ли подобна теза?

Франсис Фукуяма е известен учен и неговата теория за „края на историята" е впечатляваща, въпреки че имаше елементи, които той не позна и имаше негови прогнози, които не се сбъднаха. Мисля че тази схема, която Фукуяма очертава, почива на определена логика и на определени хипотези, част от които споделям, а част не споделям. Понятието „радикален" или „политически ислям" е твърде разнородно. Ако трябва да бъдем честни, в момента Западът се готви за много активни контакти с Мюсюлманските братя, които са част от т. нар. „политически ислям". Контактите с тях започнаха от страна на САЩ преди години. Имаше един много силен рейд на американски дипломати и политици, които се срещаха официално или неофициално с техни представители. Буквално миналата седмица имаше един впечатляващ форум в Париж, организиран от Френския институт за арабския свят, на който Ален Жупе, сегашният френски външен министър категорично заяви, че те изработват стратегия за контакти с Мюсюлманските братя. Самият Запад има някаква промяна в отношението си към онази част от политическия спектър в Близкия изток, които най-вероятно ще бъдат много влиятелни. Франсис Фукуяма трябва много добре да прави различия между наистина радикалния ислям, политическия ислям и какви трябва да бъдат подходите към него. Това е една изключително сложна палитра от тенденции, от школи, от личности, които имат свои собствени и догматични, и политически намерения и амбиции. Тук именно международната общност трябва много внимателно да подбере кои са демократичните сили и кои са откровено терористичните и прилагащи насилие сили. На практика, Сирия предлага един много интересен модел на трансформации. Фукуяма говори за нов тип на политическа социологизация. Тя обаче някой път достига до неочакван край. Край, с който Западът не е готов ясно да контактува. Така или иначе, ние виждаме желанието на милиони хора в Сирия за демократични промени. В същото време обаче, трябва много добре да се направи анализа и точната прогноза - ако тези промени доведат начело на държавата сили, които на практика, не желаят истинската демокрация - независима съдебна система, многопартийност, зачитане на правата на човека и свободна преса, то тогава бихме могли да се попитаме, дали наистина е трябвало да бъдат подкрепени. Много са сложни процесите, анализите рискуват да не бъдат точни, когато се дават мега прогнози, без да се имат предвид отделните детайли, отделните компоненти. Пак казвам, че самият политически ислям е твърде разнолик, твърде противоречив.

Не може да се даде точна прогноза за предстоящите събития?

Много трудно би било, особено в сирийския случай. Има много силни външни фактори. Но трябва ясно да бъде казано - Башар Асад трябва да избере една от двете опции. Или трябва да се реформира ясно, по начин който искат демонстриращите хора, или трябва да слезе от политическата сцена. Това са двата варианта, между които той трябва да избира. Аз мисля, че по-добре и за Сирия, и за региона, и за международната общност, включително и за България е младият сирийски президент да направи всичко необходимо за да въведе демократични елементи в своето управление. това е разликата между Кадафи и Башар Асад. Не съм съгласен с тезите, че Асад е изгубил своята международна легитимност. Все още този момент не е настъпил, въпреки кървавите сблъсъци. Башар Асад трябва много амбициозно и решително да се раздели с хората от старата гвардия, хора които очевидно са част от корупционните схеми в Сирия, от онази прослойка от новобогаташи, които очевидно натрупаха пари незаконно, за да може страната да тръгне по един съвременен и демократичен път.