София /КРОСС/ Елисавета Багряна /псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева/ е българска поетеса, автор на детски книги и преводач. Според изследователите на нейното творчество, чрез стиховете ѝ за пръв път в българската литература жената разкрива смело и откровено своята природа.
Елисавета Багряна е родена на 29 април /16 април стар стил/ 1893 г. в чиновническо семейство в София. Една година живее със семейството си в Търново, където пише първите си стихове. Завършва гимназиалното си образование в София през 1910, след което за една година е учителка в село Афтане (днес Недялско), където получава непосредствени впечатления от живота на българското село и на селската жена. През 1911-1915 Елисавета Багряна учи славянска филология в Софийския университет. През 1915 в списание „Съвременна мисъл" за пръв път са отпечатани две нейни стихотворения - „Вечерна песен" и „Защо". През 1915-1919 е гимназиална учителка във Враца и Кюстендил. През 1921 се връща в София и се включва в литературния живот. Сътрудничи във „Вестник на жената", в. „Лик", в списанията „Съвременник", „Златорог" и други. Окончателно се утвърждава след издаването на първата си книга „Вечната и святата" . По-късно сътрудничи на в. „Литературен фронт", на списанията „Изкуство", „Септември", „Пламък" и др. От 1952 г. е член на редакционната колегия на списание „Септември".
Умира на 23 март 1991 г. в град София на 97 години.
Дългият творчески път на Багряна преминава през различни идейнохудожествени търсения и очертава няколко нейни преображения. Това проличава твърде ясно още при стихосбирките ѝ от 1930-те години „Звезда на моряка" и „Сърце човешко", където някогашното жизнерадостно лирично опиянение, намерило израз в характерна широка и плавна мелодия на стиха, се заменя от жаждите и терзанията на интелектуалността, която започва да чупи класическите стихотворни размери. През 1950-те години Багряна се увлича по характерната за този литературен период декларативна тезисност (стихосбирката „Пет звезди"), но след 1960-те години отново се връща към характерния си стил (стихосбирките „Контрапункти", „Светлосенки" и „На брега на времето"). Богатата жизнена и духовна биография на авторката сега разкрива своя обобщен смисъл. С настъпването на периода на жизнените равносметки този обобщителен смисъл на лично изстраданото става все по-подчертан. Стиховете на Елисавета Багряна от последните десетилетия покоряват със своите все така силни, но вече и интелектуално осмислени чувства, с мъдрото осъзнаване на интуитивно постигнатата и преди хармония на битието. Размахът на вдъхновението и високата поетическа култура придават на поезията на Багряна голяма въздействаща сила.

/ВН/