На 29 април представяте в Стара Загора новия си филм „Джеки, Джони и Чарли не са имена на кучета". Ще ни разкажете ли нещо повече за него?

Филмът представя тримата може би най-забавни и най-последователни в своето приятелство български кинаджии. Той е направен да радва хората и да създава добро настроение.

Накъде след Стара Загора?

Сега правим по-скоро нещо като експеримент, защото всички знаем, че има проблем с българското кино, особено с документалното. Но то трябва да намери по някакъв начин публиката си и да стигне до нея. Затова сега опитваме да обиколим страната и да видим как ще се приеме. След Стара Загора на 3-ти сме в Бургас, на 6-ти във Варна, на 7-ми във Велико Търново. Едновременно с филма вървят и концерти на моя колега и приятел Митко Таралежков.

Лесно ли се прави документално кино в България?

Споменахте зрителите. Какви са те за документалното кино?

Наши зрители са всички, които още са запазили чувството си за хумор към живота и биха споделили една радост в салоните, където ще прожектираме. Филмът е обърнат към младите хора, защото на по-старото поколение героите са много добре известни. Например Джони Пенков младите не свързват с конкретни филми, а с това, че носи каскет. А той е сериозен човек, инженер, с много силно присъствие и чувство за хумор.
Джеки Стоев за тях също е почти неизвестен, а е режисьор на филма „Спас и Нели", който всички от моето поколение сме гледали. Чарли пък е човекът зад групата, от него тръгват нещата, той намира герои, ситуации, измисля хрумки, също богат и интересен образ. Важното е да се види как едни възрастни хора продължават да се забавляват от живота и работата си и това е позитивното послание на филма.

А какво е мнението Ви за новото и успешно българско кино - Тилт, Мисия Лондон, Love.net?

Не бих искал да коментирам работата на колегите. Аз лично имам друг вкус за кино.