Валпургиевата нощ е празник, празнуван в нощта на 30 април срещу 1 май в Германия, Финландия, Швеция, Естония, Литва, Латвия, Румъния, Чехия. Честването е в името на света Валбурга (позната в Скандинавия като "Валбори" (Valborg), алтернативни форми: Валпургис (Walpurgis), Веалдбург (Wealdburg), Валдербургер (Valderburger)), родена във Весекс през 710 г. Тя е племенница на свети Бонифаций, а според легендата и дъщеря на саксонския принц свети Ричард. Заедно със своите братя достига до Франкония, Германия. Решава да стане монахиня и заживява в манастира в Хейденхайм, основан от нейния брат Вунибалд. Валбурга умира на 25 февруари 779 г. и този ден все още носи името ѝ в католическия календар. Канонизирана е за светица на 1 май същата година и това е датата, която носи нейното име в шведския календар.

Исторически погледнато Валпургиевата нощ е възникнала като приемственост на обичаите по посрещането на пролетта в езичеството. Празнуването включва паленето на гигантски огньове в името на настъпващата пролет. Оригинално древните викингски обичаи на плодородието са били провеждани около 30 април и поради съвпадението на канонизирането на Валбори, празненствата приемат нова форма. Почитането на Валбори със силата на викингските обичаи по посрещането на пролетта е възприето и на други места в Европа. Двата празника се смесват в единно цяло, което днес се нарича Валпургиева нощ.

А в германската средновековна митология Валпургиевата нощ е празник на вещиците, които заедно с други нечисти сили (великото сборище) се събират на деня на света Валпургия на връх Брокен в планината Харц и се опитват да попречат на идването на пролетта.

/АС/