Г- Кънев, светът отбелязва Международния ден на свободата на печата, в България има ли свобода на словото и печата?

България не стои много добре, нито по отношение на свободата на печата, нито по отношение на независимостта на медиите. За това има обективни и субективни фактори. Сред обективните са малката територия на България и ограничената езикова общност. Не може да се печели само от печата, което би направило медиите най-независими. Заради това се наместват другите фактори - бизнесът, политиката. Поради това че българските печатни медии трябва да печелят, те влизат в такива отношение с бизнеса и политиката, които не винаги са по посока на свободата на словото. Аз лично я разбирам като правото да се печата всичко, което искат журналистите без никой да ги притеснява, но и да се поставят на дневен ред теми, които са болни за общественото и са важни, да се засягат по-сериозни политически и бизнес отношения, но и да има послания, да се говори за хората, които са отхвърлени от обществото, които са пренебрегвани, които се мразят. Във всички тези сфери българските печатни медии имат да извървят един много дълъг път и да се превърнат в истински обществени посредници в една демокрация.

Някои политици и бизнесмени дали директно оказват натиск върху пресата ?

Знаем за политици и бизнесмени, които владеят медии, което само по себе си е проблем. Когато те са собственици, дори и пряко да не се намесват, а аз знам за случаи, в които се намесват в редакционна политика, тези отношения на собственост са проблем. Това се отнася за няколко групи медии.

Водещи медии ли имате предвид?

В кои страни печатът има най-голяма свобода?

В демократичните страни, където има голяма езикова общност. Това са страни като САЩ, Великобритания, относително висока е във Франция. Там, където една печатна медия може да се изгради само заради това, което публикува, едно добро финансово положение. В Германия също.