Гергьовден е много древен български празник. Той се празнува от стари времена. За официален български празник е признат през 1880 г. От 1946 г. има известно прекъсване в историята на празнуването. В по-нови времена отново е признат за официален празник на войнската храброст и българската войска. Тук има паралел и с качествата на светеца Георги. Но преди всичко, Георгьовден е свързан с една древна традиция, много ритуали и символика, много емоции и надежди. Гергьовден е разположен в така наречената лятна половина. Годината за българина се е делила на две - лято и зима. Всяка една такава граничност за българина е знак за различни магически действия и ритуали, които могат да доведат до добри събития, да благословият за плодородие, здраве, имот и челяд, но и да предотвратят всяко зло, което дебне на границата на всички такива преходни периоди. От деня - Гергьовден започва лятото, съпътствано от труда.

Св. Георги е общохристиянски светец и всеки народ вплита в празника своя модел и виждане и митология. За българите Св. Георги е много различен от канонизирания светец. Той не се различава много от митичните юнаци, водещи битки със змейове и хали.

Цялата обредност на традицията е свързана с плодородието, изобилието, зеленината и водата. Растенията придобиват вълшебна, магическа сила във всички ритуали. На главата на жертвата - агне, което се коли на Гергьовден и трябва да умилостиви светеца, се поставя венец от различни билки - символ на защитеното пространство. Когато се поставят във вода много цветя, а девойка си измие косите - те ще бъдат здрави и блестящи. Ако се постави кантар, закачен за зелено дърво, премереният ще получи сила и дълголетие. Хората са закичвали входните врати със здравец, с глог и коприва за предпазване от злини и беди. С помощта на зеленината българинът обича да гадае, особено в такива преходни моменти. Магия притежава и водата, дъждът. Всяка капка на Гергьовден струва жълтица. Рано сутрин хората са ходили по поляните и са се търкаляли в роса. Нещо повече, събирали са роса в кърпа и са давали на болен да пия от нея, за да оздравее. С росни капки са замесвали обредните хлябове и погачите. Невестата на Гергьовден сваля булчинската си премяна и се приобщава символично към къщата. Възрастните родители замерят със сирене и капки мляко младоженците. Събирането заедно, извън тясносемейния кгръг, на празника е много важно, защото очертава общите пожелания за цялото селище.

Задължително на трапезата, освен агнето е първото мляко и сирене. Гергьовден е пастирски празник. Затова и много от ритуалите са свързани с първото издояване на млякото в чисто бяло ново котле, в което има различни треви и билки. Първите капки от издоеното мляко трябва да се хвърлят във вода, за да се лее като вода през годината. Част от млякото трябва да бъде раздадено, това е част от омилостивяването на съдбата. Обредната погача - овчарник обхваща целия празник с нарисуваните небе, слънце, овце, растения. Всяко нещо на трапезата има магически символ.