Тома Томов: В момента България няма лидери
Секция: Интервюта
08 Май 2011 17:04
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Нова телевизия, „На четири очи”
Водещ: В студиото вече е Тома Томов. Добре дошли, г-н Томов. Радвам се наистина, че сте тук, защото както се шегувахме, чухме се с Димитрий Иванов преди няколко седмици, по –международно положението не е било никога, нали така. Абсолютно. Кажете сега, какво е вашето обяснение с този финал с Бин Ладен? Неговото убийство -  финал на какво е това?
Тома Томов: Ние сме животни човешките същества и се убиваме един друг. Този принцип око за око, зъб за зъб той е не само библейски, а той ще бъде во веки. Моят приятел акад. Гюзелев разправяше – човешката история – отидеш в една чужда страна, изнасилваш жените им, избиваш мъжете им, хващаш в робство децата им и обявяваш победа. Като помислиш какво е направил Цезар – взел е вожда на галите, довел го е в Рим и го е заклал. Какво е направил Тимур с Байезит – заклал го е. Какво е направил Суворов като /.../ една турска крепост, казал им е – докато петелът пропее, ако не се приберете всички вътре, ви изколвам и ги изколил. Наполеон какво прави? Общо взето това, което направи Обама беше един символичен акт, браво на него, както в гръцка трагедия, влизаш вътре и убиваш монитавъра. Или да кажеш, взимаш на индианеца, на индианският вожд му взимаш /.../, не напразно е „Джеронимо” операцията. Сега, обаче има няколко неща, които трябва да се кажат. Едното е, ако това е 40 минутна престрелка, защо тези, които се отбраняват, са дали само един изстрел, защото там е намерена една гилза. Ако е имало един изстрел, това не е престрелка, а това просто е екзекуция. Второ, очевидно е, че Осама бин Ладен не е стрелял. Значи, той не е стрелял. Жена му е направила някакъв ход, простреляли са я. Той сигурно е бил абсолютно парализиран от страх и са го убили с два куршума. Това, което показаха от него беше най-странно. Значи, той гледа себе си. На кадъра той е с черна брада, а иначе е целият сив. Прилича на някакъв смален такъв, вече побелял вожд, като пенсионер е. Не съм много убеден, че той управлява. Какво управлява. Всичките му съветници и всичките му помощници са в Гуантанамо или са избити. Останал е само египтянин. Истината е, че в Афганистан я има 1000 души, я няма и американците харчат там годишно 100 млрд. долара, което е повече, отколкото харчат за здравеопазване. Истина е, че няма начин тези хеликоптери да летят от Джалалабад до /.../, да седят там 40 минути, единият от тях да падне и след това отново да летят обратно още един час и в това време пакистанските служби да не знаят нищо. Това просто няма как да е. Няма начин това е една държава, която има много сериозни въоръжени сили, много сериозно разузнаване, най-доброто разузнаване, освен еврейското, може би в тази част на света.
Водещ: Обяснението?
Тома Томов: Обяснението е, че... елементарно е. На времето имаше един генерал /.../, който когато американците решиха да победят Съветския съюз в Афганистан, той беше инструмент, с който те действаха и тогава Осама бин Ладен помагаше. Той помагаше на американците, знаете.
Водещ: Да, да. Те си сътвориха много от нещата, които се случват и след това си ги убиват. Франкенщайн, да.
Тома Томов: Какво става – той казва дайте ми оръжие и американците  му дават всичко. Има за това и филми и то много. И той казва – това да работиш с американците е все едно до теб изведнъж в пустинята да дойде една огромна пълноводна река с всичко, с пристанищата, със стоките , които вървят по нея и един ден, казва, се събуждаш и реката изчезнала като дим, защото американците, когато всъщност те победиха в Афганистан и Съветския съюз се разпадна след това, американците реално  казаха – гледайте си работата, ние си отиваме и Пакистан остана ей така. И сега пакистанските служби, когато те виждат, там са достатъчно интелигентни хора, много умни хора, особено началник – щаба, значи те казват – американците се пренасочват, те се опитват да правят свой близък приятел Индия. Когато Обама отиде в Индия отиде със самолетоносач. Обеща им самолети, обеща им ядрени технологии, обеща им какво ли не. Това е смъртният враг на Пакистан. Единственият начин – ние държим американците вътре в нашите ... Тази златна кокошка, която сега ни стои в скута в продължение на години Осама бин Ладен – да им го дадем. И това е теорията на най-добрия анализатор, според мен, за проблемите в Близкия Изток Робърт Фиск, английски журналист, който каза, че пакистанските служби са знаели от начало до края за американската операция и вероятно те са дали на американците, защото по този начин Обама получава не само скалпа на бин Ладен, той фактически получава страхотен шанс той да бъде президент още един мандат.
Водещ: Аз точно това щях да ви попитам....
Тома Томов: 70%...
Водещ: ... превръща ли се в истински лидер?
Тома Томов: Преди това бяха, казаха страната върви в неправилен курс.
Водещ: Сега с 50% се е увеличил неговият рейтинг.
Тома Томов: Това е нормално. Всеки ...Обикновено, когато водиш война, ставаш дори президент, когато я печелиш, ако я губиш... при него при всяко положение той ...войната в Афганистан е  загубена. Той не може да го преглътне това. Освен това нека да не забравяме, че...
Водещ: Пак е съмнително какъв е резултатът, колко е загубено и колко е спечелено.
Тома Томов: Аз по край този скайп /.../, защото първите ми приятели са там и един професор, българин, по математика в Сан Франциско ми каза вчера възмутен, защото ние сме Обамисти, аз съм 1000% за Обама...
Водещ: Така ли?
Тома Томов: И той казва – идва при мен една студентка и ми казва, докога ще търпим при нас този черньо да ни управлява. Представяш ли си – в Америка има огромно количество хора, които са готови да /.../ Обама при положение, че той се провали, особено видимо, ако се провали във външнополитическия курс, иначе вътре в страната – всичко това ще се реши в зависимост от това какво става с икономиката, финансите, но истина е, че ако той не прояви решителност, а той прояви такава решителност и взе скалпа...
Водещ: Кой създаде лидерът Обама? Очевидно вие го приемате за лидер, щом толкова сте про – Обама.
Тома Томов: Той няма да остане Че Гевара.
Водещ: И времето е друго.
Тома Томов: Той ще умре като един доста нещастен пенсионер, но той е .... Има една прекрасна книга на Стийв Кол за ...  казва се „Един арабин в американския век”, който разказва за Обама как е седял на младини в скута на майка си и обичал да я милва като дете. И след това, когато питат детето му дали живее щастливо, то казва – да, да, щастливо и след това казва – да, но татко уби моите кучета, защото си правеше с тях операция дали, ако нещо стане, когато ни нападнат и избил кучетата на децата. Представяш ли си какво става? Представяш ли си , той действа на детската психика, а той избива не само кучетата на децата, а той избива толкова много хора в САЩ, в Саудитска Арабия, в Египет, в Южна Африка, че той трябва да плати и плаща.
Водещ: Кой стои зад него? Сам ли е?
Тома Томов: Какво значи кой стои зад него? Това е една... Както е имало /.../, както има тези, които убиха Александър II, както са тази организация, както са Червените бригади, както е кой ли не. Непрекъснато в историята е пълно с такива хора. Той не е кой знае каква историческа фигура за мен, той не е, пак повтарям , не е Че Гевара.
Водещ: Споделяте ли тезата, че в американската политика има реалисти и не реалисти, идеалисти да кажем, практици?
Тома Томов: Първо това е нещо, което е важно да се разбере. В САЩ пристига на власт президент, който е провинциален професор по конституционно право. Той пристига преди 6 години във Вашингтон, той няма някакъв особен опит. Живее 3-4 години като дете в Индонезия. Междудругото неговото средно име е Хюсеин.
Водещ: Точно така.
Тома Томов: Той казва в книгата си, една прекрасна книга, препоръчвам ви я, казва, че най-прекрасното нещо от неговата младост е гласът на /.../, който призовава вярващите за молитва.
Водещ: Той това го каза и в речта си в Кайро междудругото, когато прави обръщение там.
Тома Томов: Той в речта в Кайров казва – аз съм един от вас.
Водещ: „Аз съм един от вас” и припомня точно този  индонезийски звън от детството.
Тома Томов: Той казва ... чак на четвърто място слага демокрацията, той се занимава с проблемите на Иран, с проблема на Израел и Палестина...
Водещ: С Израел и Палестина на второ място.
Тома Томов: Той остава чак на четвърто място демокрацията и казва нещо забележително. Той казва – тъй като се говори за демокрация в целия регион, какво да правим, забележете, ние няма да правим в никакъв случай това, което стана в Ирак и нито една държава не трябва да налага системата си върху друга държава, върху друг народ. Това е естествено една прекрасна реч.
Водещ: Аз това щях да попитам, тя е много утопична.
Тома Томов: Но истината е, че...
Водещ: Тя е много утопична.
Тома Томов: ... един голям президент, когато застане начело на ръководство на държавата си, той се изправя пред много различни сили вътре в нея. В американската държава има идеалисти, има и реалисти. Реалистите са тези, които казват, още от времето на /.../ - не е работа на Америка да отива в чужбина и да избива чуждите чудовища, ние желаем на всички свобода и демокрация, но ние си гледаме нашите интереси.
Водещ: Въпросът е чужди ли са чудовищата.
Тома Томов: И другото, което е много интересно. Другата версия е, която казва, че Америка е мисия. Това беше най-добре дадено в доктрината на Буш, на Буш – син, където той казваше, в една реч имаше по 30 пъти думата „свобода” и това, че Америка ще направи всичко възможно да се бори, докато и последният тиран изчезне от земята. Сега, от едната страна седят големи политически специалисти, каквито са да кажем Бжезински, който има влияние върху Обама, каквито са...
Водещ: Този човек има ли...
Тома Томов: Много огромно влияние в началото особено, защото Обама, когато пристига във Вашингтон не разбира много от външна политика. /.../ в студентството си до Европа е бил, до Пакистан и това е. Това е много леко резюме. Той се чуди, значи той работи с журналисти – Томи Фрийдман, Рид Закария, чете книги, той чете много книги, както и Клинтън и учи, учи, учи... Има влияние на жени, междудругото. Не знам дали си чувала.
Водещ: Той назначи Хилари Клинтън на най-важната позиция. Но това е видимото. Сигурно знаете нещо повече.
Тома Томов: Това, което е интересно е, че има влияние на една жена, която се казва Саманта Пауър. Саманта Пауър, както Сюзан Райс, е по-млада от него. Тя още няма 40 години. Тя написа една прекрасна книга, която ви я препоръчвам. Това е книга за шестте големи геноцида в 20 век. Тя е била тук журналистка, била е мисля, че и в Босна и Херциговина, била е в Косово и тази книга получи „Пулицър” 2003 година, където казва, че Америка, американският президент, там, където има големи кланета в света, той трябва да действа, трябва да действа, задължен е. И той се среща с нея, 4 часа обяд и я кани да работи с него. Когато г-жа Клинтън идва, тя назначава още хора. Има една знаменита /.../, която тя назначава на поста на знаменития Джордж Кенън /.../, което е хората, които определят външната политика на САЩ, нейният помощник. Но те всички искат, значи, това са по-меките, те искат либерални интервенции, те искат... затова г-жа Клинтън е считана за ястреб. И беше особено интересно това по време на операцията в Либия. Значи от една страна хора като Дик Чени, като /.../, като Збигнев Бжезински, като Хенри Кисинджър казват – не, в никакъв случай не трябва да влизаме там, там нямаме интереси. Дори министърът на отбраната Гейтс, той казва – ако човек смята да започне, освен тези две войни, които водим сега, още една да открива, той трябва да провери дали е с мозъка си. Директно го каза това, цитирайки генерал /.../. Същевременно г-жа Клинтън, Саманта Пауър и Денис Рос, това е групата, която е написала един секретен меморандум, отговаряйки на исканията на Обама, са били подготвени да извършат много сериозни демократични промени в  Близкия Изток, много сериозни и това е започнало още през август миналата година.
Водещ: Значи ли, че те подклаждат това, което се случва сега в Арабския свят под някаква форма?
Тома Томов: Ще ви го обясня как става. Обама се обръща към /.../ помощници и казва – наближава времето, те са по на 80 години хората в Близкия Изток, хората, на които те се крепят, в Саудитска Арабия, в Египет, нали, и какво правим, това са режими, в които са съгласни с нас, които подкрепят нашата политика, които обаче са вътре в самите свои държави се държат диктаторски режими, авторитарни режими, които са реакционни режими, добре, като почнат промените, като почнат тези революции ние как ще ги контролираме и откъде накъде след това да допуснем пристигането на власт на силни ....
Водещ: Много резонен въпрос, междудругото аз също си го задавам.
Тома Томов: Има много интересни анализи на хората, които на времето менажираха разпадането на Съветската империя, където беше направено невероятно майсторски именно с това, което групата около президента Буш – старши, ако си спомняте Съветската империя се разпадна като по ноти, нямаше революция, нямаше битки, нямаше десетки хиляди ядрени заряда, нали имаше стотици хиляди съветски войски /.../ в Германия, какво ли не, и всичко това беше менажирано по блестящ начин.
Водещ: Гениално дори.
Тома Томов: Има една теория на /.../, която сега каза, че американците прилагат... това са едни теореми от /..../ и казват, че всяка система, всяка динамична система, нали тази история се използва за климат, предсказването на /.../ и те се опитваха от Съветския съюз досега да вкарат теорията на хаоса във външната политика на САЩ.
Водещ: Тоест какво да се случи?
Тома Томов: Например, всяка една държава или група от държави, религии, всичко това са динамични системи, които много са, те не са в динамично равновесие, в много случаи те се сриват, започват едно случайно събитие и се сриват в една точка на дифростация, тоест на контролирана критичност и ти трябва  да управляваш вече този процес, който след това е на един хаос. И как става това? Те казват, че това става, когато то действащ с /.../ удари. Има една много интересна метафора – трябва да действаш не с някакви много големи предсказвания за бъдещето, това е безсмислено, а и кой от тях предсказа падането на ЕС, а трябва да действаш с нещо като /.../, което да е като светлина от фенерче, което да осветява на близко, но да не се туткаш, а да правиш сигурни крачки. Ние трябва да създадем условия демокрацията да се развива, ние трябва да я подпомагаме в региона, в Близкия Изток и трябва да седим зад нея с цел да създадем правителства, които да са съгласни с нашите идеи.
Водещ: Въпросът е ще го направят ли? Защото в Либия влязоха, макар че там нямаше никакви....
Тома Томов: Има по-голям въпрос. Реално...
Водещ: А в Сирия в момента е клане. Какво ще направят в Сирия?
Тома Томов: Например на времето, когато беше малък, когато беше млад Обама казваше – откъде - накъде аз трябва да пращам навсякъде войски. Например, навсякъде, ако се избиват и трябва да пращам войски, трябва да пратя в Конго 300 000. Когато му дадоха Нобеловата награда, той каза – аз съм готов да водя войни, които са справедливи. Великият български мислител Цветан Тодоров наскоро контрира като каза...
Водещ: Да, да.
Тома Томов: ...няма такова нещо като справедливи войни, но истината е, че има огромно противоречие в американското политическо мислене - от една страна  Обама разбира, че 10 години е бил вътре в блатото на Близкия Изток, че е загубил трилиони. В това време неговият основен съперник кой е – Китай. Къде е бъдещата цивилизация? Тя ще е в района на Пасифика. Кои са тези държави, които вървят с огромни крачки напред? Това е Индия, това е Китай, това е Бразилия. Там е лека атлетика, рижият тигър, а големите щанги ги вдига Близкия Изток.
Водещ: Защо?
Тома Томов: Той трябва да се измъкне от там, му казват неговите най-близки съветници.
Водещ: Защо го прави?
Тома Томов: Това е теорията на неговия съветник по националната сигурност – стратега Том Донелон и това е в противоречие с тези неща, които досега ви говорех. Имате едни, които искат да се интервенира навсякъде, да следваш събитията и  има едни, които казват – не, дай да свършим с този регион и да тръгнем към това, което трябва да правим през 21 век, а ние трябва да конфронтираме Китай, да видим как ще общуваме с него, да видим как ще менажираме процесите в Азия. И всичко това води до ... както казва Бжезински – той разбира нещата, той схваща нещата, има виждането, обаче той не знае как да ги прави. Той казва – направи това, направи онова, но той, казва, не може да мисли стартегически, той се държи като пастор от /.../. Но от друга страна има други, които казват, че Обама вероятно създава една нова антиджонуейн политика, която е да управляваш изотзад. Прати войските в Либия, прати самолетите в Либия, взе жена си и децата си и замина при  /.../ и при Дилма Русеф. От една страна иска да хвърля поглед върху това, което е бъдещето, а от друга страна иска и да менажира конфликтите в Близкия Изток. Много е интересно. Процесът е много интересен.
Водещ: Много интересно, но аз не мога да си обясня нещо просто. В Либия може да е бил диктатор Кадафи и е диктатор, но имаше някакво привидно спокойствие там, а там, където хората се бунтуват, като в Сирия, където има клане, убийства на деца, там има мълчание. Това какво е -  страх, договор, задкулисие? И не само в Сирия, вие се сещате и в Африка в колко страни имаше кланета там?
Тома Томов: Ако погледнем нещата от гледната точка на сериозните анализатори в САЩ, не трябваше да се влиза в никакъв случай с /.../ в Либия. Можеше тези неща да бъдат /.../. Ето, например, /.../ категорично казва – Либия е страната, в която имаме най-малко интереси в целия регион. От друга страна има хора, които казват, например, Денис Рос е застанал пред президента и му е казал – г-н президент, в следващите няколко часа ще бъдат избити 100 000 души и президентът действа. И да кажем има... Знаете ли колко интересно, когато се води кой да надвие във външната политика, защото там това са идеи, сблъскват се хора с идеи. Генералите казват за Афганистан – ние трябва да вкараме още 30 – 40 000 души. От друга страна дипломатът, този, който реши проблемите тук на Балканите, говоря за Ричърд Хоубрук, той казва – не, не, дайте да не вземаме властта от генералите, властта трябва да е в ръцете на дипломатите, ние трябва да се измъкнем от Афганистан, това не е наш проблем повече, а ние трябва да се хванем с другите проблеми, които са пред нас – Индия и той не може да влезе при президента. Въпреки че е негов представител за региона, за Пакистан, той не може да влезе очи в очи...
Водещ: Защо, защо?
Тома Томов: Не може, не го пускат и в крайна сметка... Даже има един момент, когато Обама е твърдо за това да се измъкнат от Афганистан и генералите му казват – ще ви е приятно ли, ако да кажем, началник щаба, вашите съветници и още 10 човека подадем оставка, за един млад президент, ако толкова хора подадем оставка. Тоест това са едни много интересни /.../, но те едва ли са за такъв разговор.
Водещ: Добре, но борбата ...той в тази реч прословутата в Кайро, за която стана дума, споменава, че борбата с тероризма е номер едно за него тогава, с екстремизма, мисля, че точно такъв е изразът, който е използвал, въпросът е, че това нали са някакви средства, методи, а стоят зад тях причини – дали е бедност, дали е религиозен фундаментализъм. Как се подреждат приоритетите?
Тома Томов: Аз мисля, че това десетилетие за борба с терора е минало и край. 21 век започна и в 21 век съвсем други неща са важни.
Водещ: Кои?
Тома Томов: Цивилизацията се премества към Пасифика. В тази цивилизация в момента Китай има 6000 – 7000 км скоростни влакове, ще има след няколко години, след две – три години ще има 13 000 км. Китай е първи във вятърни технологии, в слънчеви технологии, работи страшно бързо върху електрическите коли, строи 145 ядрени станции, 145. Освен това в Китай едно китайско дете в Шанхай е по – добре като училище, от което и да е американско дете. И аз няма да правя предвиждания, но един ден вашите деца ще вземат да учат в я Шанхай, я в Хонконг, я в Пекин.
Водещ: То и сега някои са тръгнали...
Тома Томов: Това е. Има нов век. В този нов век ще има други координати. Едно време англичаните са казвали – имаме хората, имаме корабите, имаме парите, за да носим бремето на белия човек. То идва друг век. Ще има в този век два милиарда китайци, милиард и половина индийци, ще има хора в Бразилия, ще има хора в Африка и при тях ще се произвежда много повече от половината от брутния продукт в света и това е едно ядро в цивилизацията и ние трябва натам да гледаме. И американският президент, който всъщност е от малцинствата много умно мисли да префокусира погледа си към този нов свят.
Водещ: Префокусира ли го наистина обаче?
Тома Томов: Има данни да мислим, че го префокусира.
Водещ: Вие казахте, че има теория на хаоса, аз да задам един въпрос, както се казва, въпрос от много хора, задаващ се – има ли конспирация в световната политика? Знаете, говори се – управляват ни масони, управляват ни световни правителства, управляват ни не знам какви сдружения, всякакви групировки, на които се преписва невероятна власт, които вземат решенията, но стоят обгърнати в тайна. Вярвате ли в подобна теория, да кажем?
Тома Томов: Ние не сме жълто предаване, нали?
Водещ: Не, но това е въпрос, който си задават мнозина и вие знаете това, нали?
Тома Томов: Аз съм чел една прекрасна книга, може би на един от най-добрите журналисти в  САЩ, той умря преди две години, казва се Дейвит Халберстан. Тя се казва „The Power is that be” – невидимата власт. Има невидима власт, това е факт. Тоест реалната власт не обича да /.../. Има хора, които са, излезе прекрасна книга на тази тема, някъде към 6500 души в света. В крайна  сметка нашата власт се управлява от финансови олигархи. Човешката алчност е нещо, което е много опасно. Когато бяха оставени, те правиха последните години пари от нищо, вкараха целия свят в страхотна криза. Когато тези финансови олигархии, които управляват целия свят, а те представляват заплаха за всички нас с тяхната алчност и с техните конфликти, защото техните конфликти се заплащат с промяна на границите, войни и така нат. Когато те решат да решават основния проблем и това е проблемът как да се справят с идващия на сцената могъщ Китай има два варианта  - или воюваш, или го приемаш по някакъв начин, трябва да отстъпваш и то трябва да отстъпваш власт, сила, влияние и това трябва да се намести, нали, но обикновено такива процеси водят винаги до война. Така стана с Германия. И обикновени такива страни като България са от страната на губещите и губят една, две, три, четири войни. В 20 век ние загубихме...
Водещ: Какво загубихме?
Тома Томов: Загубихме. Дядо ми е участвал в три войни, бил е доброволец и загубихме тези три войни. Баща ми е бил във Втората световна война, но реално ние всичките загубихме, защото бяхме на страната на Съветския съюз. Добре, че сега сме в ЕС. Сега ЕС е хванал пневмония. Кой знае какъв ще е след десетина години. Това, което е най-важно, че този хаос, който седи при този рухващ Изток, който сега виждаме, може ли някой да каже какво става след 5, 6, 7 месеца и лед 5-6 години.
Водещ: Аз мисля, че никой не може....
Тома Томов: ... предвоенен свят.
Водещ: Предвоенен свят?
Тома Томов: Да.
Водещ: По-военен от това, което е сега?
Тома Томов: Естествено, що за военен свят е това?
Водещ: Малко ли войни се водят? Малко ли хора умират всекидневно?
Тома Томов: Аз мисля, че...
Водещ: Вие как си представяте военният свят?
Тома Томов: Както е бил през историята.
Водещ: Трета световна война ли да кажем?
Тома Томов: Войните са естествено състояние на човека.
Водещ: А кой с кого ....
Тома Томов: Целият 20 век, погледнете 19 век. Ето, казах ви – проблемите в Близкия Изток не могат да бъдат решени освен чрез ... Проблемите с Китай как ще бъдат решени? Китай като стане /.../ след 30 години, ще изгони САЩ. САЩ ще се съгласят ли? Китай в момента има шест милиона работници по света, които строят по различни ... Те имат десетки милиарди долари само в един Иран.  На Иран знаете какви са отношенията със САЩ. Тоест всичко това е толкова сложно, че просто не виждам как може да мине без военни конфликти и то на високо равнище.
Водещ: Аз искам за малко да сменим темата, много рязко, но мисля, че, мисля, че обещахме и на зрителите в авторекламата, а и мисля, че и вие имате какво да кажете. Загубихме миналата неделя един човек, който беше много противоречив Иван Славков, искам да кажа в съзнанието на мнозина. Аз съм чувала от него, че хората го обожават, намират го за най-прогресивния, най-симпатичния, най- интелигентния човек до хора, които го гледаха скептично и смятат, че всичко, което е постигнал е благодарение на позициите си. Вие го познавахте, нали, г-н Томов? Кажете за вас кой е Иван Славков?
Тома Томов: Аз познавам Иван Славков от телевизионния му период. Не познавам нищо от спортния му период, въобще този човек в този период не ми е ясен. Единственият спор, който съм имал с Иван е- аз от шест до седем играх със същия играч Любо Генов, Бог да го прости, с който почнах по-късно от седем до девет, но Иван Славков тези негови десетина години в телевизията ...
Водещ: С един партньор сте...
Тома Томов: Аз ще ви кажа – той беше един много широко скроен човек, беше едно много красиво момче /.../, което е много щедро момче, един силен лидер беше. Когато правихме „Светът в действие” той се съгласи и през цялото време фактически подкрепяше, значи, отидохме с Тракийското съкровище в САЩ, Тодор Вълчев отиде и се срещна с най-големите банкери в Англия, след това отидох и се срещнах в Лорд Чарлз, с /.../, със /.../, с кой ли не, с Тони Бен, след това правихме в Швейцария /.../, след това правихме в Италия, след това правихме в Индия, Кольо Комакчиев, тоест имаше един прозорец на света и този прозорец ставаше, защото Иван Славков беше там. Иван Славков беше един модерен ръководител. Той направи „Гражданска трибуна” с един блестящ журналист Георги Стойчев, Бог да го прости, той направи „Светът в действие”, той направи блестящи неща. И аз ще ви дам нещо, което малцина го знаят – Иван Славков имаше един ден, който беше изцяло съветски ден и той го спря. Целият ден беше изцяло съветски и той го спря. Това беше... Да, той и Христо Цачев го спряха и тогава фактически, как да кажем, Иван просто беше много смел човек, много смел човек и много широко скроен човек. Аз го познавам такъв. При него можеше, макар и да си едно момче от долното течение на Дунава, едно обикновено момче /.../ да мислиш, че имаш крила и че можеш да прелетиш Европа. Иван беше такъв. Даваше някакъв, даваше нещо, имаше надежда, имаше младост, имаше очарование, имаше увещание.
Водещ: Защо беше такъв, защото го носеше в себе си или защото...
Тома Томов: О, не знам, не знам.
Водещ: ... беше образован, защото...
Тома Томов: Ние бяхме, каквито бяхме. Това е било. 20 век, ние сме 20 век. Вие – 21 век или след вас водете си вашите войни , водете си вашите сражения, запазете, слава богу, България да има достойнство, защото в момента няма, ще ви люлеят невероятни ветрове...
Водещ: Защо няма достойнство?
Тома Томов: Защото няма. Огледайте се, че България няма достойнство в момента. И дано да спасите...
Водещ: Какво ви кара да мислите така?
Тома Томов: Дано да спасите достойнството и честта на тази страна, защото в момента тя е на колеблив и погрешен курс.
Водещ: Какво ви кара да мислите, че е на колеблив и погрешен курс?
Тома Томов: Дотук.
Водещ: Само дотук?
Тома Томов: Да, друг път.
Водещ: Добре, само да попитам така отдалеч – външнополитически или вътрешен е погрешният колеблив курс?
Тома Томов: Тази страна има невероятно умни и силни хора. Голяма част от тях се попиляха и отидоха в чужбина. В момента няма ядро, ядрото не държи, няма ядро. И в тази страна в момента една идея, една българска идея, която да обедини реалните хора и да ги отведе в следващото десетилетие или в следващите 15 години. Просто няма такава идея, няма такива лидери. Има  едно блато и в това блато джапаме.
Водещ: Имам още един въпрос по тази тема. Продължаваме разговора с журналиста Тома Томов. Изкушавам се да попитам как ви изглежда телевизията днес, като един човек, който е много телевизионен.
Тома Томов: Аз гледам телевизия, но не винаги не всичко, много рядко. Гледам „Ал Джазира”, гледам BBC. Вече не гледам  CNN, защото се превърна в американската /.../, много слаба стана. Но имам нещо да кажа, което е важно. Според мен собствениците на големите телевизии извършват престъпления срещу българския народ. Говоря открито, защото аз не съм на работа.
Водещ: Не, не, вие сте гост.
Тома Томов: Те извършват престъпления срещу разума и душата на българската нация.
Водещ: Как?
Тома Томов: Защото всяка вечер, всяка вечер телевизията е общественият живот на нацията, вече друг няма, всичко, което не е станало по телевизията, то не е станало въобще, всяка вечер, внимавай, Георги Лозанов, това е твоя работа, всяка вечер поне половин – един час реклами. Тази тиня върви, тези реклами вървят в главата на всеки един човек.  Когато влизат реклами в главата на българина, това е все едно да поливаш главата на едно бебенце със сода каустик. Това е ... ти зомбираш един народ, правиш го едни мухльовци. Не може ....Добре консумативно общество, добра капитализъм....
Водещ: Не са ли и световните телевизии така?
Тома Томов: Това е начин да видиотиш нацията, да направиш една нация от идиоти. Това е моето мнение.
Водещ: Това е така, но и по света чуждите телевизии са така.
Тома Томов: Добре, аз бяха в САЩ преди 20 години, може би и повече, когато беше жив /.../ и го попитах, защото гледах американски телевизии и той каза – ние тук в семействата не гледаме телевизия, даже забраняваме на децата ни да гледат, защото по-голяма катастрофа от американската телевизия няма. Разбира се, това е Кърт Вонегът.
Водещ: Да.
Тома Томов: Докато ние 20 години виждаш, че тази катастрофа е тук от сутрин до вечер и то главно с рекламите, рекламите, които правят от хората идиоти и зомбита.
Водещ: Но това е неизбежно. Понеже сме към финала, неизбежно е, защото са търговски телевизиите. Няма нито един начин... Как да спечели една частна медия освен чрез...
Тома Томов: Извънредните печалби не са хубаво нещо.
Водещ: Добре, аз обаче имам един последен въпрос. Задава Амос Оз към Одисей – какво предпочиташ, са го попитали, да отидеш напред и да получиш безсмъртие или да се върнеш в Итак?
Тома Томов: С безсмъртие никой не може да се оправи, но аз предпочитам да се върна назад, за да видя родителите си, ако може, но то не може, но във вашия въпрос може.
Водещ: Добре, върнахме се за малко. Много благодаря за този разговор.