Водещ: Как успяхте да мръднете напред?

Ангел Марин: Започнах от нулата, от минус, защото трябваше да се проверява всичко, наслоено като негативно отношение към мен, но с моите усилия, с оценката на моите началници, които очевидно са ме оценявали, със съдействието на моите колеги и приятели успях да преодолея трудностите. И така стигнах до върха на нашата пирамида, командващ ракетни войски и артилерия.

Водещ: Мъчно ли ви е за тази армия, голямата, с много ракети, с много оръдия?

Ангел Марин: Не бих казал мъчно, но се отнасям с респект към това, което тя беше и напълно осъзнавам, че сега такава армия просто не можем да имаме.

Водещ: Не можем да имаме.

Ангел Марин: Но не се и заблуждавам, че трябва да се поддаваме на някаква носталгия и да мислим, че това може да се върне. Сега е необходима друга армия и ние ще имаме друга армия.

Водещ: Да покажа едни заглавия от едно време, сигурно си ги спомняте. Вестник „Труд” – „Генерал на бунт срещу президент. 83% от ракетните бази на пехотните се закриват или орязват”; „Синдромът цар и генерал”; „Бунт в ракетни войски”; „Командващият Ангел Марин обвинява, държавата абдикира от армията”. Спомняте ли си този момент?

Ангел Марин: Спомням си го много добре.

Водещ: Още ли го преживявате?

Ангел Марин: Да. И на сън ми се явяват епизоди, свързани с това събитие.

Водещ: Кое помните най-ярко, кой епизод?

Ангел Марин: Епизод, свързан с уволнението ми ли?

Водещ: Да.

Ангел Марин: Подкрепата на моите колеги, мълчаливата подкрепа и готовността да направят всичко, за да не оставят аз да бъда уволнен.

Водещ: Тук това за бунт в ракетни войски, това истина ли е?

Ангел Марин: Малко е пресилено да се каже, но имаше много колеги…

Водещ: Аз съм чувал, че са ви чакали на плаца…

Ангел Марин: Да. Имаше поделения, които се бяха привели в една степен на готовност, облечени в полевите дрехи, събрани и готови, чакат сигнал.

Водещ: За какво, за метеж?

Ангел Марин: Каквото им…

Водещ: Смятате ли, че това е възможно в една страна като България?

Ангел Марин: Абсолютно не.

Водещ: А ако вие бяхте друг човек, с някакви други амбиции?

Ангел Марин: Не вярвам в България да е имало в онова време в армията човек, който да се заблуждава, че с намеса на армията могат да се решават проблемите.

Водещ: Някакви други неприятности, заплахи имахте ли тогава? Бяхте нарочен за основен враг на властта.

Ангел Марин: Много заплахи, бях подслушван, по телефона ме тероризираха, където ме срещнеха имаше също неприятни сцени с някакви хора…

Водещ: Какво ви казваха по телефона? Какво значи да ви тероризират по телефона?

Ангел Марин: Всички мръсни и цинични думи по мой адрес, които човек даже и не може да си представи. И заплахи, разбира се, непрекъснато заплахи.

Водещ: Колко време трая това нещо?

Ангел Марин: Когато ме избраха за вицепрезидент, още продължаваха.

Водещ: Още продължаваха?

Ангел Марин: Да.

Водещ: Кога спряха? Уталожиха се с времето?

Ангел Марин: Когато вече не бях на този телефон.

Водещ: „Когато вече не бях на този телефон”. А знаете ли кой стой зад това нещо, конкретно, или?

Ангел Марин: Не ми се иска даже да го идентифицирам. Той не е отделен човек, това са група хора, които очевидно не ме харесват. Но аз се радвам, че точно такива хора не ме харесват. Бих се ненавиждал, бих се презирал, ако такива хора ме харесват.

Водещ: Между другото, вярно ли е, че сте дисциплинарно уволнен от армията?

Ангел Марин: Да. Още стои указ на президента и заповед на министъра на отбраната, с която се обявява този указ, аз съм уволнен дисциплинарно и съм лишен от всички възнаграждения, които се полагат.

Водещ: Тоест не сте получил компенсацията от заплати?

Ангел Марин: Не. Близо 30 хиляди лева – не.

Водещ: Това не е ли странно? Същевременно сте два пъти подред вицепрезидент на Република България, който е дисциплинарно уволнен. Такава хубава работа сте си намерил след това.

Ангел Марин: Не бих казал, че съм я намерил, по-скоро тя ме е намерила.

Водещ: Не е ли странно това нещо – може ли вицепрезидентът да е дисциплинарно уволнен?

Ангел Марин: Ето на. Вижте каква интересна страна сме, колко е интересно да се живее в България.

Водещ: Имаме зрител на телефона, нека да го чуем.

Зрител: Каква точно работи вицепрезидентът и как минава един ваш работен ден?

Водещ: Ето, хубав въпрос. Той често се повдига. Нужна ли е въобще фигурата на вицепрезидента?

Ангел Марин: Да. По Конституция голяма част от моята работа е свързана с това, че трябва да изпълнявам моето задължение да подпомагам президента при изпълнение на неговите функции. Това означава всичко, което президентът по Конституция е упълномощен и задължен да върши, аз да го подпомагам. Освен това, в много случаи се налага тогава, когато президентът не е в състояние или не е целесъобразно да участва в някакъв форум, особено извън България, а и в България, аз да представлявам нашата институция. Президентът ме е натоварил със задължения, свързани с издаването на българско гражданство, с помилване и с даване на убежище. Освен това работя с много неправителствени организации във всички сфери, в които те се занимават.

Водещ: Колко хора помилвахте за двата мандата, имате ли представа?

Ангел Марин: 510 души съм помилвал досега.

Водещ: 510 души?

Ангел Марин: Да.

Водещ: Това много ли е, малко ли е?

Ангел Марин: От общо подадени 8700, близо 9000 молби, това означава, че някъде около 6%. Би било хубаво да са повече помилваните, но тук няма никаква норма.

Водещ: Угризение изпитва ли човек, когато има тази възможност, да реши съдбата на друг човек?

Ангел Марин: Никога не съм изпитвал угризения. Всичко, свързано с помилването, много ме натоварва, защото вникваш в съдбата на всеки един от тези хора. По-голямата част от нещата са силно негативни, имаш чувството, че си влязъл в някакъв съд с всички мръсотии събрани там, житейски, и в тях трябва да намериш нещо светло, нещо хубаво, нещо добро, за което да се хванеш и евентуално да помогнеш на някой човек. Във всички случаи има един стремеж за баланс между желанието да обърнеш внимание на всеки човек, който е /…/, все пак това са наши сънародници…

Водещ: По-скоро упрекът е, че не давате достатъчно амнистии и помилвания?

Ангел Марин: И аз така мисля. От друга страна обаче, трябва да се проявява грижа към тези, които са пострадали от тези, които живеят на свобода и са допуснали /…/ граждани. За да не стане така, да бъде помилван някой, да бъде пуснат преждевременно и той да продължава да върши престъпления.

Водещ: Имаме пак зрител на телефона. Нека да го чуем.

Зрител: Понеже имам роднина в затвора, бих искал да попитам защо неговата администрация редовно отказва помиловки, при положение че знае какви са условията вътре – пренаселеност, битови условия и т.н.

Водещ: Виждате, веднага реагират.

Ангел Марин: Отличен въпрос, но помилването не е начинът и пътят за подобряване на условията в затвора и за решаване на този проблем, а като се подобряват условията в затвора и като се изграждат, ако се изграждат нови затвори, има такова намерение, които да отговарят на съвременните изисквания. Но постановката – да бъдат помилвани, защото на тях не ми харесва в затвора… Съжалявам, че много вие е ограничено времето, но има един анекдотичен случай – отива държавникът, който извършва помилването, в затвора и строява всички затворници и ги пита – „ти за какво си”, „ти за какво си”, „ти за какво си тук”. И всички отговарят – „аз съм невинен”, „аз тук неправилно съм затворен”. Само един скромен човечец казва – „аз съм такъв голям негодник, че точно тук ми е мястото”. Знаете ли какво казва държавникът? „Всички да се приберат по килиите, а този негодник го изхвърлете от затвора, за да не разваля доброто общество”.

Водещ: Да се върнем на друга тема. Прословутото нарязване на ракетите. Можеше ли да се случи по друг начин, можеше ли унищожаването на този мощен боен комплекс да бъде, грубо казано, изтъргуван, България да получи нещо?

Ангел Марин: Можеше, но не съумяхме да го направим.

Водещ: Какво можеше да получи България, чисто практично?

Ангел Марин: Можеше да получи средства, с които да се модернизира част от въоръжението, да се вземе ново въоръжение, с което да компенсира спада в бойната мощ на Българската армия.

Водещ: Визирате НАТО и САЩ?

Ангел Марин: Да.

Водещ: Вие правили ли сте постъпки в такава насока?

Ангел Марин: Имаше разговори, включително и с тогавашния посланик на САЩ в България Джеймс Пардю. Той беше при мен. Но за съжаление, по време на посещението на министъра на външните работи тогава, г-н Соломон Паси, той обявява, че безусловно ще ликвидираме ракетите и след като те бяха поели ангажимент към мен, после казаха, че ние нямаме никакви искания, безусловно сме се съгласили. Така че отпада всичко.

Водещ: Тоест г-н Пардю поема в разговор с вас ангажимент, че може да…

Ангел Марин: Да, пое ангажимент.

Водещ: … да изплатят нещо на България, да компенсират?

Ангел Марин: Да.

Водещ: И след това ние казваме – „ние доброволно ще ги нарежем, без…”.

Ангел Марин: Точно така.

Водещ: Имаме зрител на телефона.

Зрител: Г-н Марин, какъв е вашият коментар за особените отношения между президента и военния министър?

Ангел Марин: Ненормални. Но въпросът не е толкова във взаимоотношенията между президента и министъра на отбраната. Въпросът е много по-сериозен. И той е в това, че няма, или където и доколкото има механизъм за вземане на държавни решения и за определяне и изпълнение на политики, те не работят. Или няма такъв механизъм, или той не работи.

Водещ: Защо? Бихте ли дали конкретен пример?

Ангел Марин: Последният случай със събитията в Либия. Разногласията между представители от различни институции и даже от една институция различни министри по това какво става и какво трябва да се прави.

Водещ: Да, за корабът „Дръзки”…

Ангел Марин: Не толкова за кораба „Дръзки”, колкото въобще за ангажиментите на България и за оценката на събитието, което става.

Водещ: Мислите ли, че има хора, които с цел да бъдат значими, поемат повече ангажименти, отколкото им се… говоря във формирането на такава държавна политика?

Ангел Марин: Има такава слабост. Всички хора искат да бъдат значими, всеки човек иска да бъде значим, но когато си на отговорен държавен пост, трябва да имаш духовната сила да преодолееш това щение.

Водещ: С колко правителства работихте по време на тези два мандата, с три?

Ангел Марин: С три правителства.

Водещ: С кое от тях най-трудно?

Ангел Марин: Не бих правил обобщения. С министри от всички правителства работех добре и чувствам уважение от тях, отговарям със същото.

Водещ: А допускате ли за момент, че можете да станете президент? Имаше такива закани за импийчмънт към президента Георги Първанов и вие да поемете този пост?

Ангел Марин: Аз не вярвам някой здравомислещ човек в България, по времето, когато се подготвяше и се проведе процедурата за импийчмънт, да си мисли, че той ще мине. Така че да съм си мислел, че в резултат на импийчмънт аз ще стана президент, трябва да не съм в ред.

Водещ: Да.

Ангел Марин: Иначе, що се отнася до мисълта за това дали мога да стана президент, Конституцията предвижда в случаите, когато президентът не може да изпълнява задълженията си, вицепрезидентът поема тези задължения. Никога не съм мислел и не съм искал това да се случва.

Водещ: За десет години имахте ли неразбирателства с президента Георги Първанов?

Ангел Марин: Как така неразбирателство?

Водещ: Не знам, конфликт, различни мнения, спорове?

Ангел Марин: Не може да се говори за неразбирателство. Ние не сме равнопоставени, за да се разбираме или да не се разбираме. Той е президент, аз съм вицепрезидент.

Водещ: А вие по генералска логика.

Ангел Марин: Аз смятам, че дори и да има различия в мненията, аз да имам различно мнение от това, което…

Водещ: Предните вицепрезиденти имаха, така, една особена политика, и Блага Димитрова, и г-н Кавалджиев…

Ангел Марин: Това, че имаш различно мнение, това, че има нюанси на разбиране как трябва да се случи едно или друго нещо и какво трябва да се направи, не означава, че вицепрезидентът трябва да изразява публично друго мнение от това, което казва президентът. Това е недопустимо.

Водещ: Ето един такъв въпрос – сега президентът дискутира въпроса за референдум за АЕЦ „Белене”, трябваше ли да има такъв референдум за приемането ни в НАТО?

Ангел Марин: Само да завърша с едно изречение отговора на предишния въпрос.

Водещ: Да.

Ангел Марин: Хората са ни избрали нас, за да работим, а не за да правим сеир. Що се отнася до идеята на президента за референдум, някои започнаха да си спомнят, че навремето имаше идея да се провежда референдум и за НАТО…

Водещ: Да.

Ангел Марин: Аз мисля така – за всяко нещо си има време. Както пише в Светото писание. Има време за референдуми, има време, когато не трябва да се провеждат референдуми. Всичко зависи от обстановката, нагласите в хората, способността на тези, които управляват държавата, да поемат ангажименти и отговорности, или пък страхът им да поемат и да прехвърлят това на гражданите, на хората.

Водещ: Има ли дефицит на лидерски капацитет в страната?

Ангел Марин: Голям.

Водещ: Голям.

Ангел Марин: В България един от големите проблеми през последните повече от 20 години специално в т. нар. преход, най-голям проблем е лидерският. Може би много от негативните събития на прехода нямаше да протекат по такъв пагубен за нас начин, ако начело на различни ведомства, институции и власти стояха истински лидери, които знаят какво е отговорност, какво е държавническо отношение…

Водещ: Сега не стоят ли истински лидери?

Ангел Марин: Много е голям дефицитът от истински лидери в България. Наскоро четох едно интервю с мексиканска писателка, тя споделя една интересна мисъл. Това съм го мислел хиляди пъти, но тя го е казала по отличен начин. Бъдещето принадлежи на лидери, на хора, които възпитават децата си без да оставят това на държавата и на телевизията, включително и на вашата.

Водещ: Чуват се критики, че вицепрезидентското място е излишно, че трябва да бъде съкратено? Какво смятате като човек, който най-дълго време е бил на този пост? Излишен ли е той?

Ангел Марин: Законотворецът е определил да има вицепрезидент и аз приемам това.

Водещ: А иначе…

Ангел Марин: Когато законотворецът реши да няма, ще приема и това. Но вицепрезидентът предава устойчивост на институцията президент на Република България. И както изброих преди малко, може да върши работа, когато и където не е подходящо по различни причини да бъде заангажиран президентът. Срещал съм се на много места с държавни глави на други държави, които съжаляват, че нямат вицепрезидент.

Водещ: А вие бихте ли останал в политиката? Бихте ли се кандидатирал, например, за президент? В САЩ това е най-резонното, вицепрезидентът се кандидатира за президент.

Ангел Марин: По-скоро дали политиката би искала аз да остана в нея.

Водещ: Вие как мислите – иска ли политиката човек като вас?

Ангел Марин: Не съм почувствал сигнали в тази посока.

Водещ: Разбрахме, че компенсации не сте получили. По-богат ли ще си тръгнете от „Дондуков”?

Ангел Марин: Винаги съм бил богат човек, с приятели, с прекрасни колеги, с изживени удоволствия от прочетени книги и срещи с изключителни, прекрасни хора. Какво по-голямо богатство от това? Ако имате предвид парите, парите се харчат, след тях нищо не остава. Моето богатство никой не може да ми го отнеме.

Водещ: Книга написахте, „Последната война”, вашата последно спечелена война или пък загубена?

Ангел Марин: Няма вечни победи и вечни поражения. Човек трябва непрекъснато да се бори, иначе всяка война може да се окаже последна за него. За какво си струва да се бори и да воюва – за свободата. Бих цитирал Никос Казандзакис, който казва – „най-висшата добродетел не е да си свободен, а да се бориш за свобода”.

Водещ: Да се бориш за свободата. Вижте какъв подарък имаме за вас, за вашата борба, направихме го като… има един култов съветски филм, „Те се сражаваха за родината”, това е плакатът от него. Тук сте с президента Първанов. В главната роля: Ангел Марин, „Те се сражаваха за ракетите”.

Ангел Марин: Да завърша.

Водещ: Да.

Ангел Марин: И в тази борба, не питай ще спечелим ли, ще победим ли, ще загинем ли. Воювай.

Водещ: Благодаря ви за този разговор.

Ангел Марин: Благодаря за поканата.