Информационна агенция КРОСС

Александра Петрова: Суеверията сe засилват по време на криза

Секция: Интервюта

13 Май 2011 05:27

Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS

Колкото по-неуверени сме, толкова по-лесно се предаваме на суеверието, казва психологът Александра Петрова. Суеверието има способността да програмира нашето действие, защото ни водят емоциите, а не разумът. Тогава губим спонтанността си и не рискуваме. Въздействието на суеверието се засилва по време на криза, защото хората търсят готова рецепта какво да постигнат и от какво да се пазят.

Интервю на Цветана Георгиева,

Информационна агенция КРОСС

Петък 13-ти е най-голямото от многото суеверия, в които съвременните хора продължават да вярват. Защо петък 13-ти е толкова страшно и устойчиво суеверие?

Причините са много. Едната е чисто историческа. Ако го свържем с религията, знаем, че 13-тото число е предателско. От друга страна, ние, като народопсихология, доста дълго време сме живели в неизвестност. Не случайно имаме общоизвестни поговорки като „Много хубаво не е на хубаво", „Тихо, Дявол да не чуе" и „Много смях носи лошо". Много често виждаме алогични умозаключения и в кабинета ни, и в интернет. Реално хората, които се притесняват от суеверия, много често изнасят отговорността за събитията и възможността да действат, да реагират и да се справят на ситуациите извън себе си. Минава ти черна котка път и започваш да си мислиш, че ще се случи нещо лошо. Колкото по-малко разчитаме на себе си като способности, колкото по-неуверени сме, толкова по-лесно се предаваме на суеверието. То има способността да програмира нашето мислене и действие. Суеверието е негативно предзнаменование за хората, които вярват в него. Много често по пътя на суеверието хората правят самосбъдващи се пророчества. Страхувайки се да не ми се случи нещо, аз всячески се опитвам да го избегна, но то се получава. В такива случаи емоцията определя мисълта и действията. Тя идва на първо място. Тогава човек няма начин рационално да осмисли това, което му се случва.

От друга страна, когато говорим за суеверия, трябва да споменем и положителните пророчества. Може да си кажеш, че ще постигнеш нещо, и то да стане. Така че пророчествата и суеверията имат и положителен, и негативен характер.

Не е ли много голям броят на хората, които вървят в суеверията през 21 в., когато науката дава обяснение за почти всичко?

Не. Защото, колкото и науката да обяснява всичко, процесът при който хората се свързват със себе си и с околната среда не е толкова напреднал. В ситуации на криза, икономическа и социална, хората се обръщат към ирационалното, искат готова рецепта как да постигнат нещо и от какво да се пазят. В момента живеем в такъв етап. Хората не могат да разчитат на своите ресурси. Нещата не им се получават. Ето защо се обръщат към алогичните мисли, дори и към паранормалното. Не е случайно, че в такива ситуации има бум на всякакви врачки и проницатели. Това е онази част от нашия живот, която хората хващат като патерица, за да се презастраховат, да се предпазят, да вярват в нещо.

Винаги такива хора е по-добре да се ориентират към решение на проблема стъпка по стъпка. Също и към религията. Тогава пророчествата и суеверията отпадат за сметка на рационалните аргументи.

Стигат ли суеверията до болестни състояния?

Това е в полето на психиатрията. Много често у хора, които от малки са отгледани в среда, в която пророчествата и суеверията са възпитателен модел, се появяват алогични заключения, които спират човек да бъде спонтанен, да рискува и реално да се развива. Вчера имаше такъв случай- млад мъж не смееше да предприеме никакви действия в работата и личния си живот, защото досега са му се случвали само хубави неща. Той казва, че майка му и баба му са му казали, че много хубаво не е хубаво, поради което сега трябвало да внимава да не сгреши и не може да прави нищо повече. А това е алогично. Тези ситуации могат да достигнат и до натрапливости. Най-простият пример е да се преместиш от едно на друго място, за да се справиш с нещо.

Съветът ви към хората, които цял ден ще са на тръни днес или се връщат, когато видят черна котка?

Да си помислят колко пъти са успявали сами, въпреки всичко. Да мислят повече не от какво да се пазят и какво да не правят, а как да им е добре, за да се чувстват комфортно.

Суеверията и пророчествата са неизменна част от нашия живот, но ние трябва се научим как да се справяме, да бъдем по-спонтанни и да мечтаем. Тогава суеверието няма да е толкова страшно.