През времето на император Декий (249-251 г.) Исидор бил насила взет във войската. От малък той бил християнин и прекарвал живота си пост, молитва и добри дела.
Когато се узнало, че той е християнин, войводата го съветвал да се отрече от Христа и да принесе жертва на идолите. Исидор му отговорил:
- Макар и да убиеш тялото ми, над душата ми нямаш власт. Аз имам истинния и жив Бог Иисуса Христа, Който и сега живее в мене и след смъртта ми бъде с мене; и аз самият съм в Него и ще остана в Него, и няма да престана да изповядвам неговото свято име, докато духът ми е в тялото ми.
Войводата наредил най-напред да бият Исидор с волски жили, а след това му отрязали езика. Но и без език Исидор чрез Божия Дух говорел и изповядвал името Христово. Между това войводата бил постигнат от Божие наказание и той изведнъж онемял, но при все това не се вразумил от това наказание. Той дал знак да отсекат главата на Исидор. Това станало в 251 година.

Преподобни Бенедикт Нурсийски - от малък се подвизавал на пустинно място; за многото си добродетели получил дар на изцерения. Починал в мир през 543 година.

Екзарх Стефан I (1878 - 1957) е висш български духовник, български екзарх от 1945 до 1948, първият признат от Вселенското Православие предстоятел на възстановената самостойна Българска православна църква.
Екзарх Стефан е обичан проповедник и aвтор на множество слова и богословски трудове - 26 книги и над 1000 сборни издания на чужди езици. Между тях са "На път за Дамаск" (1932), "Българската Църква" (1932), "Същината па пастирското служение" (1935), "Религия и наука" (1937) и др.
През 1948 г. е отстранен като глава на Българската православна църква и принуден да подаде оставка. Заточен в с. Баня, Карловско, където и умира през 1957 година.
Преди него начело на новооснованата Българска екзархия са стояли Антим I (1816-1888) и Йосиф I (1840-1915).