Големият въпрос е дали в следващия турски парламент ще има две или три партии, тъй като избирателният праг в страната е 10%. Логично е формацията на премиера Ердоган да иска да раздели депутатските банки единствено с НРП. Това означа тя да получи квалифицирано мнозинство, което ще позволи на партийното ръководство директно да инициира в Меджлиса конституционни поправки. Ако националистите успеят да влязат в парламента, то Ердоган ще остане отново с вързани ръце по отношение на промените в основния закон. Тогава при нужда ПСР ще бъде принудена да инициира референдум.

Подобни обстоятелства силно влияят върху изграждането на стратегиите в предизборната борба и респективно върху реториката, която използват основните играчи. В тази връзка наблюдателите отбелязват, че за пръв път лидерът Ердоган използва послания, които се отличават със своето етническо и конфесионално съдържание.

За такова конструиране на предизборния дискурс спомагат и събитията в съседна Сирия, с която отношенията видимо се обтегнаха. По време на своите срещи с избиратели Ердоган постоянно поставя акцент върху алауитската принадлежност на сирийския държавен глава Башар Асад. Същото прави и по отношение на лидера на НРП Камал Киличдаоглу. Той нееднократно фокусира вниманието върху неговото алауитско вероизповедание. Очевидно Ердоган се старае да направи алюзия между кървавите събития в съседна Сирия и идентичното ислямско вероизповедание на Асад и неговия основен опонент Киличдароглу. В същото време посланието към огромното сунитско мнозинство в страната е отправено с ясното съзнание, че то е и електоралната база на ПНД.

Едва ли в Дамаск приемат добре предизборните разсъждения на Ердоган за необходимостта от моделите на сунитско-алауитско сътрудничество, осъществено в Сирия от семейство Асад. Турският премиер дава за пример щастливия брак на алауита Башар Асад и неговата съпруга сунитката Есма Асад. Очевидно е обаче внушението за съотношението във властта между въпросните две ислямски деноминации. В Турция и в Сирия алауитите са малцинство, което по неофициални данни наброява респективно 12-15% и 6-8%.

Някои наблюдатели отстояват тезата, че силен реверанс към сунитското мнозинство в Турция е и даването на възможност за изява на сирийските „Мюсюлмански братя" на територията на страната. Дори лидерът на забранената в Сирия сунитска партия Мохамед Шакфа даде пресконференция в Истанбул.