Информационна агенция КРОСС

Гейовете не могат да ритат топка?

Секция: ЛЮБОПИТНО

17 Май 2011 07:26

Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS

Берлин, Германия /КРОСС/ Статистически погледнато, във всеки отбор от германската Бундеслига би трябвало да има поне един гей. В германския футбол обаче хомосексуални няма, пише "Дойче Веле". Бившият германски футболист Маркус Урбан знае защо. Години наред Маркус Урбан се страхува, че истината може да излезе на бял свят. В бившата ГДР Урбан е смятан за изключително талантлив футболист - играе в младежкия национален отбор и подписва професионален договор с "Рот-Вайс Ерфурт". През 1993 година Урбан внезапно прекратява футболната си кариера. Защото е хомосексуален...

"Накрая беше просто непосилно да продължавам да играя. 50 процента от времето се концентрирах върху футбола, другите 50 процента инвестирах в усилия да прикрия сексуалните си наклонности: да контролирам жестовете си, мимиката си, да обмислям какво да говоря, да се смея насила на вицове, които всъщност ме обиждат", разказва Маркус Урбан. Днес той живее в Хамбург. Футбол играе само в свободното си време.

Мълчанието на гейовете

През последните 20 години положението на гейовете и лесбийките в Германия се промени към по-добро. Все повече известни личности, в това число и политици, обявяват публично сексуалните си наклонности. В професионалния спорт подобна откровеност все още липсва. Борбеност и хомосексуалност - в представите на повечето хора тези две неща се изключват взаимно, казва Урбан и допълва: „При политиците нещата са съвсем различни. След като кажат, че са хомосексуални, не им се налага да отидат в съблекалнята със съотборниците си. В спорта често има телесен контакт. Ето защо чувствителността там е много по-голяма, особено при отборните спортове."

В Бундеслигата досега нито един футболист не е признал, че е хомосексуален. Въпреки че статистически погледнато във всеки отбор би трябвало да има поне един гей. Маркус Урбан познава много добре причините за това премълчаване: "Огромен е страхът от гнева на феновете - че ще се ядосат и ще започнат да скандират дискриминиращи лозунги. Играчите се опасяват, че кариерата им ще пострада. Затова предпочитат да мълчат."

Тема табу

И политиката междувременно осъзна проблема. Комисията по въпросите на спорта в германския Бундестаг планира кампания срещу хомофобията, за която обаче липсват рекламни лица, казва Дагмар Фрайтаг, председателка на въпросната комисия: "Важно е да можем да разчитаме на личност, която да даде лице на кампанията, която да се ангажира. Не знам дали ще успеем да намерим такъв човек. Добре е да имаш хубав слоган, но това не е достатъчно", казва Фрайтаг.

Кампаниите за повече толерантност в спорта всъщност не са новост. Те си служат със слогани като този: "Богат или беден, умен или глупав, бял или чернокож - за нас това няма значение". В центъра на подобни кампании е темата за расизма. Хомосексуалността досега изцяло липсва. Което означава, че тази тема продължава да бъде табуизирана.

/ЦГ/