Информационна агенция КРОСС

Кръгла маса за преводите на българската литература през последните 20 години

Секция: CROSS ПРЕСЦЕНТЪР

17 Май 2011 16:29

Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS

София /КРОСС/ Фондация „Следваща страница" представя първото цялостно изследване на преводите на българска литература, издадени през последните 20 години. Авторският екип на изследването ще представи доклада „Превод и преход" на 18 май, сряда, от 14 ч до 17 ч в залата на Гьоте институт в София. С кръглата маса по повод доклада, фондация „Следваща страница" отваря дискусия за досегашните успехи и провали при представянето на българска литература в превод и за възможните мерки за подкрепа на по-плътното участие на българската литература в световния обмен на преводи.

С коментари по темата ще участват представители на ангажирани институции (Министерство на културата, Министерство на външните работи, НФ „Култура"), писатели, преводачи и издатели. Ще присъстват още Флорин Бикан от Румънския културен институт в Букурещ и Младен Вешкович от Министерство на културата на Сърбия, които ще представят мерките, които техните страни взимат за промоция на превода. Модератор на събитието е Георги Тенев.

Подробна програмата на кръглата маса може да намерите в прикачения файл или да изтеглите тук.

За изследването и доклада „Превод и преход"

„Превод и преход" е изследване на случилото се през последните 20 години с литературните преводи от български на чужди езици, но и стратегически анализ на възможните бъдещи политики за подкрепа на участието на България в глобалната литературна комуникация.

Кой и защо превежда българска литература на други езици след разпадането на плановото книгоиздаване през 1989? Кой издава българска литература в превод? Как чуждестранните издатели избират заглавия за превод? Кои са най-превежданите след 1989 г. автори? Какво означава „пазарен успех"?

Какво може да се направи за по-активното присъствие на българската литература в световната литературна комуникация?

Това са въпросите, на които докладът „Превод и преход" отговаря, като събира и анализира библиографски данни и анкетира над 60 преводачи от български, чуждестранни издатели и културни институции. Докладът е допълнен и от детайлни индивидуални изследвания със специален фокус върху ситуацията с превода на българска литература във Франция, Италия, Испания, Германия, Австрия и Чехия.

Подобно изследване досега е правено само за аржентинската литература, при това базирано само на данни от един единствен библиографски източник. „Превод и преход" събира и разширява 16 библиографски бази данни за преводните книги от български на 39 езика, издадени в повече от 40 държави.

Събраната библиография включва 721 единици, от които 631 авторски книги и 90 антологии. Езиците, на които най-много се превежда от български след 1989 г. са френски (с 98 заглавия), руски (84) и немски език (71). Наличието на добри преводачи и ангажирани издателства, но и на местни финансиращи институции са основни фактори за по-значителния брой преводи в определени езикови територии. Преводите на руски, макар и значителен брой в самото начало на деветдесетте години, напълно замират след това. Изобщо, цялостната картина на преводите регистрира ръст в самото начало на 90-те и след това едва след 2000-та година. Особено „оскъдни" години са 1992 и 1996, когато годишният брой преводи се срива на около 10, тръгвайки от над 50 за 1989 г. На първите три места на най-активни чуждестранни издателства се оказват вече несъществуващото L'Esprit des Péninsules (Франция) със 17 заглавия, македонското Makaвej с 15 и Wieser Verlag от Австрия с 13.

Българските преводи почти никога не се случват по пътя, типичен за голяма част от продажбите на литературни права в света - чрез активен литературен агент, чрез критически успех на даден автор в превод на друг език или чрез успех на предишно подобно заглавие на съответния езиков пазар. Основен двигател и посредник при издаването и популяризирането на българска литература в превод са преводачите от български.

Докладът представя и някои хипотези за причините, довели до почти незабележимото и неравномерно присъствие на българска литература след 1989 в световния културен обмен. Сред тях и е фактът, че през последните 20 години българските културни институции не се развиха като добри посредници в осигуряването нито на литературно-гостоприемна среда, нито на понятна и приложима извън България представа за българския литературен контекст.

От 2000 година насам, всички настоящи и бъдещи страни-членки на Европейския съюз развиват последователна политика и откриват специални програми за подкрепа на превода, за да представят литературата си на други езици. Единствено в България (и Македония) такива програми не съществуват, а държавната подкрепа за промоция на литературния превод и представяне на други езици се активира само по инцидентни поводи.

Стратегическата част на доклада предлага общи подходи и конкретни препоръки за възможни бъдещи политики за промоция на българска литература извън страната.

Изследването е осъществено от екип от литератори, преводачи и културни мениджъри по поръчка на фондация „Следваща страница". Фондацията „Следваща страница" е международна нестопанска организация, която подкрепя независимото книгоиздаване, превода и междукултурната комуникация между Европа и съседните й региони.

/АС/