Интервю на Цветана Георгиева,
Информационна агенция КРОСС

За присъединяването на България в Шенген правителството отчете, че сме изпълнили техническите критерии. Резерви предизвикват съмненията в корупция и организираната престъпност. Уместно ли е да се прави такава връзка?

Политиката си създава такива връзки. Позволява си го, дори те да не съответстват на специфичната тема. Не се съмнявам, че абсолютно всички технически условия за присъединяване към Шенген са изпълнени. Политиката обаче тук си създава две връзки. Едната е това, което казахте- не може да допуснем да се присъедини държава, в която има още много слабости относно организирана престъпност и корупция. Тези слабости са факт, това трябва да се каже. Директно нямат нищо общо с Шенген, но зад тях стои въпросът за доверието. Политиците казват: как да поемем този риск, как да нямаме граничен контрол в Шенген? Как да обясним това на нашите граждани, които ни избират, когато има съмнения относно борбата с престъпността в България? Това е едната връзка, която от шенгенска гледна точка не може да се обоснове. Но трябва да кажа честно, че е разбираема от гледна точка на политиците. Втората връзка е това, че ще има само едно съвместно присъединяване - на България и Румъния. В никакъв случай европейските държави няма да пуснат едната от тях в Шенген без другата. Ако изхождаме от това, че България по отношение на опазването, техническия надзор на границата е доста по-напреднала от Румъния, то поради политически причини няма да се допусне едната държава да влезе преди другата. Това също е връзка, която не може да се обоснове от техническа гледна точка, но е понятна за политиката. Моята прогноза е следната: Шенген идва за вас, просто изчакайте, няма да отнеме още дълго време.

Съдебната реформа се движи във вярната посока, но за съжаление бавно. Трагичното е, че тя не може да се движи бързо. Причината не е в министъра на правосъдието. Ние казваме, че ако не беше министър Попова, нищо нямаше да се движи. Слабостите са заложени в самата система. Причината е решение на правителството от 2001 г., когато съдебната система се откъсна от Министерството на правосъдието и се създаде съдебен съвет - Висшия съдебен съвет /ВСС/. Чувайки, че министърът на правосъдието председателства този съвет, но няма право на глас, можеш да кажем само, че това е виц. Такова нещо в Европа няма. От тук става ясно, че Министерството на правосъдието практически няма никакво влияние върху съдебната система. Министерството просто трябва да се довери, че ВСС сам ще регулира нещата - ще следи производствата да протичат бързо, ще следи да няма корупция и че се водят производства срещу корумпирани съдии. Нищо не се случи в първите години в тази посока. От около 5 години във ВСС има специална комисия, която следи за тези неща. С бавни стъпки нещата се раздвижват. Нещо, което министърът на правосъдието може да прави, и го прави, е да следи на щатните места да бъдат назначавани подходящи и достойни хора по прозрачен начин. Това е изключително важно. Защото веднъж назначил ли си съдия, вече не можеш да се отървеш от него. Непрекъснато водим такива разговори. Даваме консултации, че критериите за назначаване трябва да са квалификационни и никакви други. Искам да кажа, че в България съм се запознавал с изключително висококвалифицирани съдии, за които само мога да изкажа уважение, имайки предвид тежките условия, през които са минали и в които се намират. Виждал съм и точно обратното на компетентност и квалификация. Има определено количество недобри съдии, които се влачат с другите, защото няма алтернатива. Второто, което министърът на правосъдието може да прави, и вече го направи, е да бъдат създадени законови условия за протичане на производствата в по-бързи темпове. Тук може да споменем влязлата преди година реформа на наказателния процес. Съдиите в наказателното право вече имат разумен инструмент. И знам, че го използват.
Трябва успехите да продължат. Посоката е вярна, но движението е бавно.

Една от най-големите стъпки на правителството е създаването на специализирани съдилища за борба с организираната престъпност и корупцията. Това стана след бурни дебати в парламента, чуха се обвинения в опити за саморазправа с политически опоненти. Вие сте противник на такива специални съдилища. Защо?

Никога не може да изключиш това, че подобни специализирани съдилища ще се откъснат от правосъдната система и ще послужат за изключване на политически врагове. Дори, ако в момента не се виждат такива признаци. Когато създаваш един закон, трябва да гледаш далеч в бъдещето. Второ, не трябва да се заблуждаваме, че със създаването на нова институция един проблем може да бъде решен. Само поради този факт организираната престъпност няма да намалее. Имате 50 институции, които се борят с корупцията. Питам се с какъв успех? Кои съдии ще работят там? Същите съдии, които вече са налице. Четвърто, могат да се използват работещите в съдилища, които вече са налице. Така може да се привличат по-млади магистрати в по-отговорните дела, защото при специализирания съд това би било трудно. Пети аспект - за една правова държава не е добре, ако се създават специални съдилища. Всеки е равен пред закона. Не би трябвало за специални условия да има специален съд. Може да се каже, че така процедират само диктатурите. Поради тези причини съм против специализираните съдилища. По-скоро съм за това в големите съдилища да има специализирани отдели, които да се занимават с тези производства. В Германия процедираме именно по този начин с най-голям успех. Имаме специализирани отдели за икономически престъпления, тероризъм, държавната сигурност, углавни престъпления, убийства, както и за тежки престъпления по отношение на младежите и децата. За конкретно дело се избира от цялата наличност от съдии. Словакия тръгна по същия път като България. Също създаде специализиран съд, но Конституционният съд ги забрани. Те осъзнаха, че това е било грешка и се отказаха от тях.

Правителството обяви война на престъпността и корупцията с идването си на власт. Има шумни дела. Успешно ли я води?

Съобщават се гръмко много неща, но успехите се бавят. Все пак от една година няма нито едно поръчково убийство. Нещата стават нормални. Да се надяваме, че така ще продължи. Имам много малко надежди, че старите поръчкови убийства, които са над 200, някога ще бъдат разкрити. Има една стара поговорка, че времето работи в полза на извършителя.

Допустимо ли е изпълнителната власт в лицето на вътрешния министър да дава оценка за съдебни решения и да критикува съдебната система? Има ли го това в Германия? Поведението на министър Цветанов бе определено от Европейската асоциация на съдиите преди два дни като подкопаващо доверието в съда.

Да, немският вътрешен министър казва мнението си относно съдебни решения. И съдилищата, и прокуратурите не са недосегаеми от критика. Но винаги трябва това да се прави в подходящата форма. Отнасям се с разбиране, когато след мащабни акции, министърът и полицията са разочаровани от това, че съдът е пуснал даден обвиняем. Не искам да кажа, че винаги това е резултат от неправилно отсъждане от страна на съда. Бил съм дълги години съдия и знам, че е много по-трудно да кажеш, че някои е виновен и ще бъде осъден, отколкото като полицай да кажеш, че той е извършител. Много често в съдебното производство нещата започват да изглеждат по различен начин, а съдията- да има съмнения. Ако разгледам някои съдебни решения в България и чета мотивите на съдията, оставам с впечатлението, че тук нещо не е наред. Например, извършител на престъпление, глава на банда, е освободен срещу 250 лв. гаранция като мярка за неотклонение. Бих казал така- ако аз, като съдия, съм убеден, че е виновен, ще го оставя в ареста. Ако не съм убеден, ще го пусна. Ако смятам, че трябва да си осигуря присъствието му, ще определя гаранция от 20 000 лв. И министрите не трябва да забравят това, че съдиите и прокурорите в крайна сметка имат дълг към вътрешната сигурност на страната. Ако тези три институции прекалено яростно се критикуват, трябва да си дават сметка, че така отслабват вътрешната сигурност и държавата. Ето защо казвам - критика може да има, но сдържана и в подходяща форма. Иначе престъпниците злорадстват и това ще е в тяхна полза.
Вече съм говорил да се направи среща между председателите на водещите съдилища, Главния прокурор, министрите на правосъдието и вътрешните работи, за да говорят за проблемите. Това е много по-ефикасно, отколкото да се води война през медиите. Всеки може да чуе, да види и прочете, че полицията стреля по съда, а съдът- по полицията.

Отприщи ли кризата икономическите престъпления и стават ли те по-опасни?

На борбата с икономически престъпления трябва да се даде същата стойност, както на борбата с наркотиците. Що се касае до нелегалната търговия с оръжия - мисля, че тя отстъпва и намалява. Опасното в икономическата престъпност е това, че извършителите са високоинтелигентни, а техните преследвачи в най-добрия случай са интелигентни, но като тях. Откъде накъде да бъдат? В Бавария стоим пред същия проблем. Имаме и решения. Трябва да създадем специални отделения в прокуратурата за икономически престъпления. Предложили сме към прокуратурата да бъдат назначени специалисти по икономика. Главният прокурор Борис Велчев ми каза още миналата година, че това вече се е случило в България. Трябва истинска програма за квалификация на прокурорите - минимум четири седмици, а не едночасова лекция. По желания на министър Попова такава програма се разработва. Тя фактически е готова и може веднага да бъде приложена, както и когато се появи необходимото за това финансиране. Това не е нещо много скъпо. Би струвало около 1/10 от това, което вече квалифицираните прокурори биха върнали на държавата. Начало на тази тема положих в Хисаря, където се провежда семинар със специалисти от Бавария. Темата е как се започва толкова голямо икономическо производство. Как, например, може да си видят нередностите в една фалирала фирма, да се разбере, че богатството на фирмата е изтеглено от предишните собственици, а останалото няма стойност. При тези престъпления опасното е, че поражда ефекта на лавината - фалит на една фирма води до фалит на друга. Водя много опитен съдия от Бавария, който ще чете лекция как да се справи един магистрат със 100 папки икономически дело. До петък ще говорим по тази тема в Хисаря. Този вид престъпност изглежда по-елегантен, но като че ли е по-опасен от всеки друг вид. Мога да се надявам, че проектозаконът на правителството за конфискация на имущество, придобито по престъпен начин, ще получи мнозинство и в парламента. Тогава ще стане истински опасно за всички престъпници.