Интервю на Инфорцационна агенция КРОСС

Доц. Пешева, утре на кръгла маса в СБЖ ще представите резултатите от изследването на телевизионната среда през последното десетилетие. Как се развиват тв програмите?

Телевизионните програми, които се разпространяват по кабел и сателит в последните четири години са намалели от 196 на 136 - като резултат от извършената пререгистрация. От тях 83 програми имат общ/политематичен профил, а 53 програми- специализиран профил. При телевизионните програми за кабел и сателит, с национален обхват преобладава специализираният профил (филмов, спортен , музикален), при програмите с регионален обхват преобладава общият/ политематичен профил. ТВ средата се доминира от търговски доставчици на програми, обществените са само девет на брой. Националните тв програми вече са четири - плюс bTV Action, има 23 програми, които са получили разрешения за цифрово разпространение.

Как се развива телевизионната гледаемост през десетилетието? Разбрахме, че слушането на радио намалява, увеличава се само слушането онлайн. Какви изследвания сте използвали за тв аудиторията в това десетилетие?

Любопитно е какви са данните за развитието на телевизионния пазар през десетилетието?

Националният тв пазар през цялото десетилетие остава асиметрично развит и силно конкурентен. Сумарният пазарен дял на bTV, Nova и БНТ в далечната 2001г. е 69,0%, в края на миналата година той вече е 62,5%, което означава намаление с повече от шест пункта. Но преразпределението на пазарни дялове не е само между трите национални програми, но между националните - и онези 12 тв програми, които пийпълметричният панел наблюдава (Diema, Diema Family, bTV Comedy, Disney Channel, Planeta TV, TV Evropa, TV7 и др) .
Техният дял за десет години нараства с повече от 8,0% и в края на миналата година вече е над 20,0%. Nova увеличава с над 10,0% пазарния си дял за десетилетието, и в края на миналата година той достига почти 15,0%. bTV също увеличава своя дял с над 5,0% и достига в края на 2010г. пазарен дял над 38,0%. Положението при БНТ е драматично - за едно десетилетие, обществената медия губи над 22,0% от пазарния си дял, и в края на миналата година той е 9,7%. Това показва, че частната тв инициатива се развива много бързо, но за жалост това става за сметка на обществената програма БНТ1.

А как стоят нещата с рейтинга и пазарният дял на отделните предавания в рамките на десетилетието?

Класациите Топ 10 тв предавания на десетилетието - по рейтинг и пазарен дял показват, че Шоуто на Слави е безспорен лидер на десетилетието - Шоуто има седем и шест от десет възможни позиции. За десет години Шоуто губи само 7,0% от рейтинга си. Което действително го превръща в телевизионна институция. Причините за този много голям успех се дължат на неговата професионална формула, на стремежа към промяна чрез развитие на многобройни вътрешни формати, които успяват за запазят интереса на аудиторията - Музикална академия КУ-ку бенд, Танцувай с мен, Бягство към победата, Кандидати за слава, Моята голяма тв сватба, Добре дошли в България и др.
Несъмнено този успех се дължи и на добрия сценарий, анимацията, музицирането, актъорската игра, активната гражданска позиция. Оттук произтича вътрешната сила на Шоуто. Но неговият успех донякъде се основава и на слабостта на националните тв програми да създадат предаване, което да е негова достойна конкуренция. Така цели десет години Шоуто буквално се състезава със себе си.
Класациите Топ 10 тв предавания ( по рейтинг и пазарен дял ) показват някои отчайващи липси - единственото оригинално предаване, което участва тук са Новините на bTV. Няма друго оригинално тв предаване от която и да е телевизия, което да е спечелило зрителската любов през всичките тези години. Тази любов се оказва най-голяма към мачовете от световните футболни първенства, към риалити шоу като Survivor, към игрални филми като Сам вкъщи3 и Ченге и половина. Основните жанрове, които събират най-висок рейтинг и пазарен дял са развлекателни предавания, спорт, риалити, филми. Сериозните тв жанрове - актуална публицистика, разследваща журналистика, персонифицирана журналистика нямат шанс през това десетилетие. А какво ще се случи през новото десетелетие е трудно да се предскаже.

Интернет се развива много бързо, социалните мрежи, сайтовете за новини, блоговете промениха медийната култура и поведение на българския потребител. Каква е личната Ви прогноза? Идва ли краят на телевизията като традиционна медия?

Моята прогноза все пак е оптимистична. Телевизията е силна и влиятелна медия, която ще формира общественото мнение и през този век. Но понятието „телевизия" скоро ще стане история - твърде бързо се преодоляват границите между радиото, телевизията, нелинейните услуги. Динамиката в електронната среда действително е огромна - заедно с уеб телевизията, мобилната телевизия, видеото по заявка, днес имаме реалност с добавена стойност. Самото явление „телевизия" вече не е същото, то непрекъснато ще се променя. Под натиска на новите технологии и в интерес на зрителя.

Кои са главните предизвикателства пред телевизионната среда в новото десетилетие? Например - по отношение на обществото?

Телевизионната среда все повече ще се развива в условия на засилващо се социално разслоение - отделните членове на българското общество вече имат различен жизнен стандарт и икономически статус. Все повече ставаме потребителско общество, комерсиалното начало става водещо. Двете класации Топ 10 предавания на десетилетието показват подчертано консумативно отношение на зрителя към отделните предавания, силна доминация на тв развлечение в зрителския интерес.

А по отношение на населението, което създава тв аудитория? Експресните данни от преброяването на НСИ през 2011г. са много тревожни, те показват, че България е градска държава, която за десет години е загубила половин милион от населението си.
В новото десетилетие телевизионната среда ще се развива в условия на бързо и тревожно застаряване на населението у нас - нараства относителния дял на хората над 60 г. и същевременно намалява делът на младите хора до 18 г. Забелязва се усилване на локалните култури и известно отслабване на общата, национална култура. Има големи различия в стила и начина на живот на отделните членове на обществото.

Как ще изглежда телевизионната среда по отношение на рекламата? В резултат на кризата, тв рекламата силно намалява през последните години.

Да така е, но телевизията ще остане през този век основен канал в рекламния медиамикс, макар че онлайн рекламата показва много бърз растеж. Тв реклама наистина намалява - в резултат на кризата, интернет и новите технологии. Бързо се развива рекламата чрез новите, алтернативни технологии - например мобилен телефон.

Какви промени да очакваме при тв програмите в следващите години?

Според мен, все повече ще намаляват разликите между тв програмите на търговските и обществените доставчици на тв услуги. Вероятно ще се запазят различията в качеството на тв програми, излъчвани по ефир, кабел и сателит, макар че предстои още по-голяма конкуренция между тях с преминаването към цифрова телевизия. Безспорно ще се разширява територията на тв развлечение в различните му форми - риалити шоу, развлекателни предавания, тв игри. Ще се развива комерсиализацията на тв програми, което ще намалява зоната на персонифицираната журналистика, на журналистическия коментар и анализ. Смятам че на малкия екран ще има по- малко ярки личности, а разликите между отделните тв програми ще намаляват чрез запълването на програмното време с еднообразни тв формати, които зрителят видимо предпочита. Тв среда ще остане силно конкурентна - освен между програмите, ще се засилва вътрешнопрограмната конкуренция, което е много здравословно.

А ще има ли нов медиен закон и имаме ли нужда от такъв?

Несъмнено, защото медийната среда се развива много бързо. Отдавна е нужен модерен медиен закон, който да уреди редица проблеми, отнасящи се до цифровия преход. Да предложи работеща и справедлива формула за финансиране на обществените БНР и БНТ, да разпише норми срещу медийните концентрации, да формулира правила относно празрачността на медийната собственост. Но създаването на нов медиен закон трябва да стане в професионален диалог с целия медиен сектор, да се постигне съгласие по водещите принципи за бъдещото развитие на електронната среда.