Трудно се усвоява тази писмена грамотност, защото са малко часовете по български език, но съм дълбоко убедена, че нещата вървят към добре, каза председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева.

Вече близо 208 години българите отбелязваме създаването на азбуката ни от светите братя Китил и Методий. Успяхме ли да осъзнаем важността на това събитие?

Създаването на българската писменост и култура е един много важен етап от развитието на българската държава и общество. Разбира се, че тези неща, с всяка изминала година, стават все по-значими и по-стойностни, като се има в предвид глобалния свят и това, че всяка нация се стреми да запази своята идентичност и обичаи. А ние, като българска нация, ставаме много стойностни в Европа с това, че българският език е един от европейските езици, както и с факта, че милиони хора по света говорят славянски език. Това са над 15 страни в света, да не говоря за това, че различни диаспори от славянските народи са пръснати в целия свят, така че значимостта е голяма.

Как ще отбележи празника Синдикатът на учителите?

Част от екипа ще бъде на тържеството на паметника на светите братя Кирил и Методий в София пред Националната библиотека. Аз като председател на Синдиката и президентът на КНСБ Пламен Димитров ще бъдем в Благоевград, където ще се включим в шествието на учителите. След това ще имаме коктейл с учителите, които ще бъде подарък на конфедерацията. Ще поднесем подаръци на две учебни заведения, които имат празник и ще дадем пресконференция.

Преди близо 4 години учителите излязоха на масов протест недоволни от състоянието на образованието. Какво се промени от тогава до сега?

Промениха се много неща. Подобриха се политиките за организация на работа в системата като цяло. Създадоха се редица политики, които бяха много важни за обучението на децата в училище, създадоха се редица възможности за самостоятелност, не само финансова, но и самостоятелно управление на учебните заведения. Вървим към усъвършенстване на нещата. През тези няколко години видяхме кои са добрите политики в интересите на учениците и не напразно всеки наш ученик, който отиде на състезание, винаги се връща с медали. Това е работа на цели училищни екипи, за да се случи това.

Получават ли вече българските учители нужното уважение и признание у нас?

Българският учител получава признание. В Библията пише, че човек, който води хората по пътя на познанието и дава знания, той се оценява след „после", както обичам да се изразявам. Така че, ако днес ние не отдаваме нужната почит и уважение към обществено значимата личност на учителят в обществото, то след време обезателно това нещо се получава. Така е и с големите творци на изкуството, така е и с учителя. Рано или късно учителят получава своето признание.

В стихотворението си „Българският език" Иван Вазов нарича езика ни „свещен". Такъв ли е още той за нас?

Разбира се, че е свещен. Въпреки че светът е отворен, човек трябва да познава и другите култури, трябва да говори и другите езици, но по-хубав език от родния няма. Всяка нация, всеки народ уважава езика си, така че и ние си уважаваме нашия език.

Наскоро поучавания отново показаха, че грамотността на българските деца не е на нужното ниво. Така ли е наистина?

Аз не съм съгласна с всички тези квалификации, които се дават за българските ученици, защото познавам етапите в развитието на образованието. Знам, че на всеки етап учениците усвояват определен обем от знания, умения и компетенции, но българският език, от много отдавна, има нужда от подобряване на методиката за изучаване на българския език. Да, езикът ни е труден. Трудно се усвоява тази писмена грамотност, защото са малко часовете по български език, но съм дълбоко убедена, че нещата вървят към добре.

Единствено недофинансирането на българските училища ли е проблемът, които пречи на обучението в България?

Не е единствено. Много важна е методиката и методите на преподаване и затова, ако отворите историята на Синдиката на българските учители, през последните 15 години, ще видите, че ние многократно сме настоявали за подобряване на методиката за изучаването на българския език. Имаме прекрасна методика за чуждоезиковото обучение, но методиката за изучаването на говоримия и писмения български език не е добра. И това се знае! Часовете не са достатъчно и това също се знае. Така че не е само парите- организацията на работата, методиката и часовете.

Първо да имаме чувството за национална гордост, защото няма страна в света, която да празнува този празник, като изключвам някои страни, които започнаха да празнуват след нас. Така че нека да бъдем със самочувствието на нация, която е значима и която има самочувствието за това, че е първата, която е създала именно тези школи на обучението на учители, които след това са се пръснали по целия свят- учениците на Кирил и Методий. Нека учителят да бъде със самочувствието на човек, който изпълнява най-важната обществена полезна мисия. Много здраве и късмет!