Георги Лозанов: Интернет не е враг на словото
Секция: Интервюта
23 Май 2011 13:52
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Книгата няма да пострада, а интернет е просто нова територия за буквите
Интервю на Деница Георгиева
Информационна агенция КРОСС

 

На какво ни учи 24 май? Промени ли същността си празникът през последните няколко години?

Учи ни, първо, че е много важен празник и с много фина чувствителност. Това всъщност е празник на езика, на буквите, на създаването на азбуката. Езикът е възможността да мислим, да си представяме света, да направим от света това какво мислим за него и за живота като цяло. Всъщност трябва да осъзнаем езика като много важен инструмент, с който да общуваме, който също е част от празника, от неговото съдържание. Езикът е много важна страна - част от философската същност на човека.В чисто християнски план нашият Бог-християнският - е Бог на словото.

Основното послание на празника е, че ние живеем в словото. Това е и причината да смятам 24 май за най-философския празник, какъвто няма в другите култури.
Днес този празник много повече се чества носталгично, включително и в личен план - завръщане към младостта към времето, към училищното време. В един по-общ исторически смисъл, се отнасяме към празника като към някаква предишна възрожденска култура вместо да се насочим към съвременната култура, към нейните постижения, към нейните фигури. Много силен акцент има и към националната култура. Модерната култура все по-малко стои зад национални прагове, нейната сила е в това, че тя говори на човека въобще. Тези аспекти ми се иска все повече да се появяват в честването на празника. Все пак този празник се свързва с нещо хубаво, защото хората го приемат за личен, той не стои като държавен и официален, а се пренася в частния свят и там се празнува. Впрочем това е единственият празник, който има тази хубава съдба. Кои са факторите подменили ценностите на българите през последните години?

Ние имаме един нобелов комплекс - като че ли все не можем, нямаме силата в конкуренцията на световната култура да се преборим и сме склонни да се затваряме в някакво си наше културно пространство, където се чувстваме по-силни. Това според мен не почива на нищо, уж този празник събужда много силни патриотични чувства, но на дъното на тези патриотични чувства, те по-скоро издават една слабост. На мен ми се иска да преодолеем този нобелов комплекс, както го нарекох, и да се огледаме в това, което реално прави българската култура и нейните създатели. Ето да кажем на мен ми се струва, че на 24 май тази година е много хубаво да честваме успеха на българското кино в Кан. Това е истинската тема на празника, актуалната тема, която ще му даде значение в днешния живот.

 

С развитието на технологиите, появата на интернет, не остана ли, като че ли на заден план книгата и има ли тя своите ценители сред младите хора днес?

Книгата никога няма да пострада. Ако гледате статистиките ще видите, че все повече книги се издават по света независимо от новите технологии. Тя е един друг тип комуникация с текста, с която никой човек не би се лишил. Така, че книгата не е заплашена. Интернет също е територия на буквите, така че това са много големи нови територии на същото това слово с много по-голяма интерактивност и с много по-голяма роля, така че интернет не е враг на това, което честваме на 24 май. 24 май все повече ще бъде празник и на интернет, защото това е още един живот на словото и то много инициативен за съвременния свят. Винаги когато преживяваме носталгично 24 май това центрира празника около училището и читалището, без да ги подценявам. Въпреки че читалищата вече са анахронизъм, но без да подценявам тези институции все повече други са активните центрове на културата, включително и в областта на новите технологии.

Лайтмотивът „Напред науката е слънце" актуален ли е и днес?

Естествено, че е актуален, ние живеем в модерен свят, но така да се каже репликата „науката е слънце", акцентира и адресира към едно друго време, когато светът е бил много по-мистичен, много по-религиозен. Аз мисля, че в съвременния свят няма никакво съмнение, че в основата на всяко важно решение на човека стои науката и тя е този ресурс, който ни помага да живеем. Така, че не е само актуален, но той не е толкова патетичен днес, тъй като няма с какво да се бори, това е една отворена врата.