Основната цел на срещите е желанието да поддържаме активен диалог с местните власти и да обсъдим плановете за развитие на мрежата на местно ниво, нуждите от инвестиции в електроенергийната инфраструктура и как можем да отговорим на тези нужди. По време на тези срещи кметовете и областните управители поставиха въпроси, свързани с необходимостта от повишаване на сигурността и качеството на доставките, присъединяването на нови клиенти и изкупуването на енергийните съоръжения, изградени от строителния бранш. За съжаление проведените разговори потвърдиха това, което показват и анализите ни - трябват повече инвестиции в електроенергийната инфраструктура в Западна България. Тази година ние за пореден път поставихме въпроса пред ДКЕВР, като предложихме увеличаване на годишните инвестиции до 152 млн. лева. За съжаление проектът на решение за цените на електроенергията, което регулаторът представи на 26 май, ще повлияе неблагоприятно и върху възможността на ЧЕЗ да инвестира в електроенергийната инфраструктура.

В област Плевен, например, за последните 5 години сме инвестирали приблизително 33,2 млн. лева. За да реализираме всички неотложни проекти по електроразпределителната мрежа през 2011 година, са ни необходими близо 8 млн. лева, но при настоящия обем инвестиции можем да вложим само 6,2 млн. лева. Подобно е положението и в област Ловеч: за последните 5 години инвестициите в електроразпределителната мрежа на областта са в размер на около 13,2 млн. лева. При настоящия размер инвестиции, одобрени от ДКЕВР, тази година можем да отделим 2,2 млн. лева, но реално са необходими приблизително 5,8 млн. лева само за 2011 г. В област Монтана инвестициите, които ЧЕЗ е вложила за периода 2006-2010 г., се изчисляват на около 10 млн. лева. При необходимост от неотложни инвестиции в мрежата в размер на 4,1 млн. лева за тази година, компанията ни има възможност да реализира едва 2,3 млн. лева. В другите общини от Западна България ситуацията е сходна. Виждате сами, че в повечето от конкретните случаи говорим за почти два пъти по-голям размер на инвестициите, които са необходими за повишаване на качеството и сигурността на доставките за нашите клиенти.

Недостатъчният обем инвестиции в мрежата не само ще забави нейното развитие, но и ще доведе до влошаване на състоянието й. Това, от една страна, ще отдалечи във времето постигането на европейските критерии за качество и сигурност на доставките, а от друга - би довело до увеличаване на натиска върху цената на електроенергията в бъдеще. Не трябва да забравяме, че енергийната инфраструктура е част от цялостната инфраструктура на общините. Съответно недостатъчно добрите й показатели биха могли да повлияят негативно и върху инвеститорския интерес, а той е много важен, особено в някои региони в Западна България, където безработицата е висока. ЧЕЗ има ясна оценка за състоянието на съоръженията от електроразпределителната мрежа в Западна България, за нуждите на отделните региони и последствията от евентуално забавяне на инвестициите. На база на нашите анализи ние искаме да направим и необходимите вложения. Развитието на мрежите обаче е отговорност не само на електроразпределителните компании, но и на държавата. Онова, което държавата, в лицето на енергийния регулатор, може да направи в случая, е да не възпрепятства ЧЕЗ да прави инвестициите, които могат да осигурят надеждност на доставките и добро състояние на мрежата. В същото време не трябва да забравяме и необходимостта от равнопоставеност на потребителите от различните части на страната.

Трите електроразпределителни дружества в България са поставени в различни ситуации. Те разполагат с различен обем одобрени инвестиции и обслужват територии с различни характеристики и особености. За съжаление потребителите в Западна България са в неравнопоставено положение в сравнение с живеещите в другите части на страната. При настоящия ни одобрен инвестиционен обем ние можем да инвестираме средно 35 лева на клиент годишно, докато другите две електроразпределителни компании могат да си позволят съответно 65 и 75 лева. Подобно е съотношението и при инвестициите, които всяко от дружествата може да направи на километър мрежа. При това не трябва да забравяме факта, че на територията, която оперираме, се намира столицата, където живее и работи и голяма част от населението на страната, тук са концентрирани сградите на повечето държавни институции и международни представителства, учебни, социални и болнични заведения. В Западна България се намират и някои от най-големите зимни курорти. Тези фактори направиха обслужваната от нас територия обект на интензивно строителство в периода преди началото на икономическата криза. На фона на изброените факти одобреният ни инвестиционен обем е най-малък в сравнение с другите електроразпределителни дружества. Смятаме, че този дисбаланс нарушава правата на нашите клиенти и трябва да бъде отстранен.

От стъпването си на българския пазар ние сме вложили общо 1,7 млрд. лева. В това число влиза приватизацията на електроразпределителните дружества в Западна България и ТЕЦ Варна и отделно 450 млн. лева в електроенергийната инфраструктура. За този период благодарение на вложените средства и прилагането на добри европейски практики ние намалихме технологичните загуби от 21,5% през 2005 г. до 14,2% в края на 2010-а. По този начин всяка година спестяваме на потребителите около 160 млн. лева. Това, което успяхме да направим до момента, съвсем не е малко, но истината е, че бихме искали да предложим много повече на нашите клиенти. За съжаление това не зависи единствено от нашето желание, но и от възможността ни да инвестираме. За да илюстрирам връзката между инвестициите и постигнатите резултати, ще ви дам за пример Румъния и Чехия, където ЧЕЗ също оперира. При 40 хил. кв. км обслужвана територия в България ние можем да инвестираме под 1800 лева за кв. километър за година и съответно технологичните загуби са 14,2%. На ЧЕЗ в Румъния са одобрени средно малко над 2200 лева на кв. километър годишно и технологичните загуби са по-малки - 12,4%. В Чехия на ЧЕЗ са одобрени инвестиции в размер на над 15 600 лева на кв. километър средно годишно. Технологичните загуби там са едва 5,7%. Мисля, че изводът е ясен: повече инвестиции означават по-малко технологични загуби и по-добро качество за потребителите.