Водеща: Добро утро казваме сега на доктор Стефан Константинов, министър на здравеопазването. Да започнем с това, с което приключихме в предишния модул. Защо в европейска България се оказва, че държавата не дава шанс за живот на едни хора, които очевидно се борят за това. Става въпрос за недостига на лекарства за онкоболни? Отново се оказва, че няма.

Стефан Константинов: Значи, категорично не съм съгласен. Това е много пресилено твърдение, че България не дава шанс на хората да живеят. Да, наистина може да има проблеми, имаше проблеми, непрекъснато, даже са говореше за конкретното лекарство „Зомета”. Мисля, че тази рекламна кампания на това лекарство, трябва малко да намалее. При вас идват от пациентите оплаквания и вие на тази база казвате – да, ето тук...

Водеща: Каква рекламна кампания, да рекламираме лекарство за онкологично заболяване?

Стефан Константинов: Абсолютно, защото вие дори го наричате с името му, търговското, а това лекарство, между другото, в момента...

Водеща: Кажете какво имате предвид, като казвате това?

Стефан Константинов:  Казвам това, защото това лекарство в момента, което всичките упрекваха министерството, че държавата не се грижи, то пропадна търга, централния, централният ни търг, точно поради проблеми с цената, която не дойде нито от администрацията на министерството, нито от някъде другаде. Въпреки това направихме организация. В момента от всичките болници, само една, СБАО, това е  онкологията в „Дървеница”, и то до няколко дни  ще го има. Една част от пациентите, по медицински показания, не по икономически, по медицински, се лекуват с друг медикамент, обаче се получава така, това е бизнес за милиони, имайте го предвид.

Водещ: Всички хора ни казват, че...

Стефан Константинов:  Добре, изслушайте ме, нали сте ме поканили, изслушайте ме. Това е бизнес за милиони, което, когато се смени медикамент, има хора, които губят от тези пари. Те не идват тук да ви кажат – „Вижте какво, ние трябва да продадем дадено лекарство”. Те отиват и казват на пациента – „Вие ще умрете, ако това не го вземете, нещо ужасно се случва...”

Водеща: Кои, лекарите ли им казват това? Лекарите им предписват...

Стефан Константинов: Това е бизнес. А има и пациенти, на които лекарите са предписали друго и те са недоволни. Преди една седмица имах случай, когато майка беше отказала да взима лекарство за лечение на хемофилията, защото имало много по-добро, което четири пъти било по-скъпо. А истината е, че то не е по-добро.

Водеща: Само не можах да разбера, на кого рекламираме лекарство за онкозаболяване?

Стефан Константинов: Не, вие индиректно всъщност, като повтаряме непрекъснато препарата „Зомета”, „Зомета”, ние го внушаваме на хората, че

Водеща: На кого го рекламираме, на кандидатите да се разболеят от рак?

Стефан Константинов: Има заместители, разберете, има заместители. Почти няма лекарства, които да на уникални. Тоест, това, че едно лекарство, примерно има проблем за една или две седмици, има заместител. Това е проблем, но не е толкова голям, че да се фокусираме в него.

Водещ: Само да ви кажа, защо се фокусираме...

Стефан Константинов:  Съжалявам, че така н тръгна негативно разговора, но...

Водещ: Имаме десетки сигнали и то повече от месец. Говорили сме поне в три предавания, не с някаква цел. Не можем да бъдем упрекнати, че рекламираме някой или не. Хората казват – „Боли ни, в нечовешки мъки живеем и чакаме това лекарство, което ни помага.”  Другото или го няма, заместителят, какъвто е бил случая на жената, или ако го има, не им влияе добре.

Стефан Константинов: Това, което аз бях обещал, че лекарството, след като се направят търговете, то ще бъде доставяно. И това всичкото ние си го спазваме.

Водеща: И за други лекарства ставаше дума, но сега се хващаме за последното, защото това каза преди малко жената. Не съм им запомнила имената.

Стефан Константинов: Всичките болници са ни предали, че вече нямат проблеми с точно този медикамент. Единствено болницата по онкология в „Дървеница” казва, че до няколко дена ще е готово. Недоволните пациенти са за това, че са им предписали други лекарства

Водеща: Разбрахме ви. Но вие сега повдигате много сериозен проблем. Доставчиците на тези скъпоструващи медикаменти са облъчили определени доктори в цялата страна, че да предписват докторите въпросното лекарство „Зомета”, без да обясняват на пациентите, че има заместител, който също ще спаси живота им. Това ли излиза?

Стефан Константинов:  А вие, изобщо не ви ли минава мисълта, че има такъв момент?

Водеща: Не искам да вярвам, че лекарите предписват нещо, защото печелят пари от това.

Стефан Константинов: Защо лекари, а не се ли запитвате понякога и пациентски организации, които проявяват много странни активности по определени въпроси как се случва.

Водещ: Например?

Стефан Константинов: Вие сте разследващи журналисти, ето ви една чудесна свобода за дейност.

Водещ: Вие сте министър на здравеопазването, имате възможност  да дадете пример кои пациентски организации лобират за определени фармацевтични лобита.

Водеща: Компании, предполагам, не само определени лекарства.

Водещ: Ако ние  сме подведени, бихме искали да знаем от кого и с каква цел.

Стефан Константинов: Това  е много интересна тема за размисъл, сега, точно тук имена няма да казвам.

Водеща: Пациентските организации също...

Стефан Константинов:  И не казвам, че пациентските организации всички са едно и също. И не казвам, че всички лекари са едно и също. Но по принцип, ако вие сте лекар и ви се предлага точно определено лекарство, което безспорно е много хубаво, но струва пет пъти повече от някое друго, а същевременно и ефектът му е десет процента по-добър...

Водещ: Като  няма заместител, какво правим?

Стефан Константинов: В интерес на истината, в повечето случаи обаче има заместител. А една част от лекарствата, дори мога да ви кажа, липсват от пазара, липсват по вина на това, че фирмата е решила, тъй като са и ниски цените, въобще да не ги внася тук, регистрирала ги е, но не ги внася.

Водещ: Това, че болният, който е здравноосигурен в България и очаква европейско, съвременно лечение, не го интересува.

Стефан Константинов: Не го интересува, министърът обаче го интересува и министърът ще питате какво прави, променяме закона. И в закона вече, когато някой не внася лекарства, му се маха автоматично. Когато си го изтегли без предупреждение една година и половина лекарсвото, плаща слени глоби. Това е записано в закона, който трябва да се гледа в Народното събрание, който е внесен от МС.

Водеща: Да преминем към другите теми, за които сме предвидили да  си говорим. Излезе информация в медиите миналата седмица, че масово лекари се ангажират под един или друг начин, да кажем финансово, с дадена фармацевтична компания и изписват, а след това искат и удостоверение от пациента, че е купил именно това лекарство, което има заместители, различните фармацевтични компании произвеждат  аналогични лекарства. Имате ли информация вие, това да се случва сред лекарската колегия?

Стефан Константинов: Това мисля, че е известна практика. Тя е по света и много държави се борят. Например във Франция, миналата година ако не се лъжа, доста радикално, забраниха дори даването на мостри и всякаква възможност по този начин да се рекламира. Но темата е много деликатна. Например в САЩ когато се пише някаква медицинска статия, проучване, изрично  се декларират авторите, че няма конфликт на интереси. Фармацевтичният бизнес е многомилиардна индустрия и няма нищо лошо той да спонсорира, примерно научните изследвания. Но това трябва да става ясно, повечето пари идват оттам. Вече границата е много близка, до къде достига и къде етиката се нарушава.

Водеща: Добре, да затворим темата.

Водещ: Временно ще я затворим, докато не се реши този въпрос с всеки един пациент, няма...

Стефан Константинов: Просто искам да ви кажа, че нещата вървят по-добре от преди. Ето, излезе, може би преди няколко дни съобщение – масово се съди Министерството на здравеопазването, то е платило двеста хиляди, триста хиляди пари за онкоболни, което е самата истина, че двеста-триста хиляди са платени, имам предвид. Но те са платени за неща, които са станали преди четири-пет години.

Водещ: Въпросът е да не продължава да имаме такива сигнали и обаждания и сега.

Стефан Константинов: Вероятно сигнали и обаждания тук при вас ще има, защото парите са ни много малко и са ни определени. А лекарствата те си струват, те са с цена, колкото в Европа са, толкова са и тук. Непрекъснато излизат нови медикаменти, хората научават, има интернет, има контакти...

Водещ: Да, но в Европа не оставят хора да се мъчат, няма да стигнем до споразумение тук„

Стефан Константинов: Мъчим се да им помагаме по всякакъв начин, но понякога има и пренавиване на пружината. Разберете, не знам как да се изразя по-точно. Това са повече пациенти, които имат нужда. Винаги това се мъчим да им помогнем.

Водещ: Те издържат вас, за да си получавате заплатата, те издържат здравната каса. Така са всички чиновници които организират търгове.

Стефан Константинов: Да, както аз организирам тяхното лечение, защото си плащам на максимално здравните осигуровки и не си ги крия. Никога не съм ползвал и се надявам никога да не ги ползвам. Радвам се, че моите пари също отиват за тях. така че това е двустранен процес и се нарича солидарност.

Водещ: Не се превръщайте в жертва.

Стефан Константинов: Не, не съм жертва, но не съм и виновник за всичките несгоди в здравеопазването.

Водеща: Мисълта ми е следната, че дори за двама душ да става въпрос, може би помните, ако сте гледали онзи репортаж за възрастният човек, чиято дъщеря  ходи многократно до Русенския онкодиспансер, за да чака някакво лекарство, нито заместител, нито въпросната „Зомета” и човекът виел от болки, и така един месец. Дори за един човек да става въпрос, още повече, че и той е здравноосигурен, и не е искал да се разболее от рак.

Стефан Константинов: Ние сега просто си говорим, вие ми казвате нещо, аз ви казвам нещо. Всъщност говорим едно и също.  В това няма никакво съмнение. Аз обяснявам поради каква причина не трябва поради прекаления  негативизъм да се всява...

Водещ: Добре дайте позитивната част...

Стефан Константинов:  Ето позитивната част. Никой не ме попита тук защо е това нещо сложено.

Водещ: Ние приключваме о тази тема, да го кажем за нашите зрители.

Водеща: Кажете сега. Тук пише – „Защо се налага пациентите да чакат?” Значи, казвате, че съм негативна.

Стефан Константинов: В момента тече седмица за трансплантациите, искаме общественото мнение да го сенсибилизираме. И мотото всъщност казва всичко – „Частица от теб може да бъде за някого целия свят” . Точно това си позволих да използвам една безплатна реклама. Това наистина е една реклама с благородна цел. Вчера ми дадоха проучване от Галъп. Питахме хората  за трансплантациите дали ги вълнува. 60 процента отговориха, че не ги вълнува въобще този въпрос не го дискутират.

Водеща: Тоест, не биха се ангажирали...

Стефан Константинов: Не, просто не мислят за тази тема, те вероятно не биха се ангажирал Колкото хората са по-високо, толкова благоприятни и казват, че разбират и веднага биха помогнали. Но така или иначе в общественото пространство има някакъв вакуум, хората не мислят за това нещо. то е естествено, когато има трагичен случай, в мъката си, да им е последната грижа дали може с нещо да се помогне. Но нека се сещат, че има  такива моменти.

Водеща: Знаете ли, колко хора са попълнили онези паспорти, в които удостоверяват, че не искат?

Стефан Константинов: Мисля, че не са много. Повечето хора всъщност казват, че биха били, но искат да е много ясно, да е прозрачно. Тоест, колкото повече говорим това... Аз примерно искам да се промени донорството. Хората да знаят, че има и такова нещо И когато се случи катастрофа, инцидент с техен близък да знаят и лекарите, които са там, да се сетят, че има такава /.../, че има агенция за трансплантации, където се осъществява. Нищо повече не искам за тази седмица да се случи. И затова благодаря, че ще ми позволите да оставите това нещо тук да стои.

Водеща: Колко са болниците, които се справят добре? Да ги посочим, тези, които се справят добре, които реагират, които правят връзката с други свои колеги, за да спасят човек? Или човек, който няма никакви шансове, да направят връзка с колега, в която болница чака човек.

Стефан Константинов: Нямам я в момента статистиката, къде най-много са дошли. Защото този въпрос, все пак да се случи някакъв инцидент...

Водеща: Чували сме за Плевенската болница, които реагират много бързо и за други болници...

Стефан Константинов: Не мога да ви кажа за миналата година откъде са дошли най-много органи и сигнали, че може да се направи трансплантация за да бъде даден орган за трансплантация. Но по принцип би трябвало всяка областна болница да се сеща, че съществува и това.

Водещ: Те не са ли задължени да предлагат този формуляр на близките, когато може от трупен донор да се спасят живите?

Стефан Константинов: Тази работа със задължаване не става. Все пак трябва да има вътрешно убеждение в хората. Да си кажем честно, ето сега си признавам, имахме някакви финансови проблеми през годината ,тежка беше ситуацията икономически. А това трябва не да бъде само на добра воля. Тези екипи, които ще но направят  трябва да получат някаква финансова помощ.

Водещ: Всичко е до пари.

Стефан Константинов: Е, не всичко, но една голяма част.

Водещ: Много често с Ани показваме в рубриката ни, снимки на хора, които им се налага да лежат в отделения, мизерни условия. а тези пари за тях ли ще бъдат или за условията  в отделението ?

Водеща: Тези милиони, които е се влеят в системата на здравеопазването?

Стефан Константинов: Конкретно тази програма, която е за държавните лечебни заведения тя е точно за онкология, за лъчелъчение, за диагностика. Там ще бъде предимно за апаратура. Но следват още едни 148 милиона, които са за общинските болници там има вече и за реконструкция и за подобряване на базата.

Водеща: Да не се смажем психически, когато отидем в болница, разболели физически, поне? Показвахме изключително много места, особено от инфекциозни отделения в големи болници – Пловдивската болница, детски отделения, Софийската...

Стефан Константинов:  Показвали сте отделението в Перник и аз ще бъда следващата седмица...

Водеща: То там върви към финал ремонта, май?

Стефан Константинов: Там трябва задължително до септември да имаме резултати, отделението да бъде...

Водеща: А инфекциозните болници, в София?

Стефан Константинов: В София инфекциозната болница е в добро състояние., след ремонта. Има една сграда, която в момента не се използва, която е стара сграда,  не върши работа, но там няма така или иначе в момента пациенти. Имаме голям проблем с психиатричните болници.

Водещ: Знаете ли, че вчера се оказа, че е изписано момче с шизофрения, ако не бъркам. Две жени беше нападнал с нож, освободен съвсем наскоро?

Стефан Константинов:  Не го знам, но имаме сериозен проблем, даже сме дискутирали и с финансовият министър, и с премиера и на този въпрос му търсим решение. Откъде да бъдат прехвърлени в най-окаяните такива болници. Защото там наистина, за разлика от други случаи, няма да ви се обадят нито пациенти, нито техните роднини, които са ги отритнали.

Водеща: Въпросът е не само за лечението, макар че това е отделен въпрос. Разговори сме правили с ваши колеги, психиатри. За след лечебния болничен период, когато, ако не се контролира един болен дали си взема лекарствата се стига, включително и до убийство.

Стефан Константинов: Лошото е, че тези състояния, от една страна ако ние бъдем много рестриктивни и ги задържаме и ги налагаме, биваме упреквани в нарушения правата на човека. От друга страна някои от тях са потенциално опасни. Аз мисля, че един по-продължителен престой в тези лечебни заведения е по-доброто. При мен са идвали и съм говори с хора, които са казвали за децата им, за синът им, болен от шизофрения, кратко време го държат. Той се връща след време, озлобен защото знае, че ние сме го пратили и разбира и т.н.

Водеща: Особено в нечовешките условия, в които е изпратен, така че няма как да не е озлобен. На какъв принцип са избрани болниците, в които сега  ще се влеят пари?

Стефан Константинов: На принципа равномерност в страната, на принципа прозрачност и на първо място ефектност.

Водещ: И какво пациентът ще разбере. Ще има апарат, персоналът ще е по-добре заплатен, или...

Стефан Константинов: Това по никакъв начин, за съжаление, няма да се отрази пряко на персонала, а и това не е целта на европейските програми да дадат пари за заплати. Правили са го в други държави и са стигнали до лоши резултати. Тук целта е да има техника, да има по-добра диагностика, да има лечение, да няма листа на чакащите. Особено това ще се отрази добре за лъчелечението. Там мисля, резултатът ще бъде най-добър и за диагностиката. В Александровска болница се получи най-мощният ядрено магнитен резонанс, такъв, какъвто няма в момента в Българя. Ще има много линейни ускорители.

Водещ: Кога ще заработят?

Стефан Константинов: Срокът на програмата е двадесет и четири месеца. Така че, 2013 година трябва да е финализирано всичко това.

Водеща: Всичко да е усвоено.

Стефан Константинов: Като имате предвид, че това е триста милиона лева европейски пари, ще трябва да бъдат усвоени от Министерство на здравеопазването. Отделът се състои от 14 човека. Той трябва да организира всичките неща, да направи подготовката, чертежите, там, където трябва да се строят бункери...

Водещ: Да не се окаже, че да не  ги усвоим заради грешки на персонала.

Стефан Константинов: Не заради грешки, а заради недостиг на персонал, ми е най-голямото притеснение. Не може, ние правим непрекъснато съкращения и това наистина е голям проблем. Защото там, да речем, виждаме че има излишък, администрация. Ето, обединихме  два центъра – Център по опазване общественото здраве и здравна информация – 110 броя бяха съкратени щатни. Абсолютно нормално и адекватно. Но ето, примерно имаме европейски програми, но там ни трябват 14-15 човека. Така или иначе работим здраво и аз съм убеден, че ще успеем.

Водеща: В сила ли е вече таванът за избор на екип?

Стефан Константинов: О, той е в сила още от... За 900 лева, не, в момента е 950 лева.

Водеща: Добре, и 950 лева. Имате ли сигнали при вас за това, че лекари си искат допълнително пари, ако бъдат избрани, или екипи? Защото знаем, че един друг таван, неопределен имаше.

Стефан Константинов: Много малко са тези сигнали. Всъщност това, от което се оплакаха е от друг феномен, че не им искат за избор на екип, а за избор на нещо друго – за избор на стая, за избор на гледка.

Водещ: Тоест, пак е намерена пролука...

Стефан Константинов:  Намерена е пролука лечебното заведение да получи повече пари. Понякога това може да значи и смъкване на кожи. Въпросът е, че за 500 хиляди, преминали четири месеца пациенти през болницата, избор на екип са направили около пет хиляди души.

Водеща: Какъв процент е това?

Стефан Константинов: Много малко, сега да не ги смятам. Не е кой знае каква сума. Въпреки това, в законопроекта, по който работи министерството, ще бъде регламентирано, че абсолютно нямат право, когато хората са здравно осигурени, нищо,  извън това, което е разрешено в закона, да се получава. Примерно, ако е разрешен избор на екип и с точно определена сума, това е. Защото те сега се позовават, но няма текст, който да ограничава.

Водещ: Това, че нямат пари много от болниците, някои от тях заплашват, че ще ... Имаме пример от лекари, специалисти по белодробни заболявания , че не могат, ако ти настъпи усложнение в болницата при прием с пневмония, да те излекуват и казват, че ще започнат да връщат пациенти.

Стефан Константинов: Не знам коя конкретна болница и какво е, това е стар проблем и той се дължи  на метода на финансиране  по клинични пътеки, че ще лекуват само пневмония...

Водещ: Белодробна клиника във ВМА. Доцент Костов алармира, че тежките случаи на белодробни заболявания, при които има усложнения са много скъпи за болницата, а те изобщо не получават пари по клинична пътека.

Водеща: Това са диагностично свързаните групи, а когато влязат сила, казват от догодина, ако влезеш, какво точно да направиш. Докторът те лекува и не се вълнува от пътеката, пътят който трябва да измине като лекар.

Стефан Константинов:  Лекарят трябва да си гледа пациента, лекарят трябва да пише реалната диагноза, реалното състояние, реалните изследвания, реалното лечение. От там насетне е работа на финансистите. Да изчислят всички коефициенти и който е работил повече и по-тежки случаи да получи повече. В момента системата ни с клинични пътеки това нещо не го позволява и въпреки, че много болници имат най-различни форми на финансиране, примерно ВМА, освен, че ВМА първо работи по клинични пътеки, има вероятно финансиране, има финансиране от бюджета по друга линия. Нещата са твърде объркани, аз искам да бъдат унифицирани за всички.

Водеща: С риск, отново да повишим градуса на разговора към финала.

Стефан Константинов: Няма, отдавна не съм ви гостувал.

Водеща: Никога не е късно да повишим градуса. Сериозно ви казвам.

Стефан Константинов:  Наистина, тази тема много ме вълнува и полагаме максимално усилия и работим. Разбирам ги пациентите, но ви казвам, че има малко по-различна страна на медала, където не винаги се дава сметка...

Водеща: За което не са виновни пациентите, обаче, нали?

Стефан Константинов: Изобщо не са виновни пациентите, прощавайте, ако някой е разбрал...

Водеща: По друга тема. Това е само за един месец пристигналите „Зов за помощ” на нашия имейл, на предаването „Тази сутрин”, за един месец. Около 60 процента от тях са деца, другите 40 са възрастни. Правите ли ревизии на фондовете, които използват пари за лечение в чужбина. Защото тук... Няма да ги чета, ако искате ще ви ги изпратим на вашите...

Стефан Константинов: Добре, изпратете ги. Разбира се, че ще получавате. Темата здравеопазване винаги присъства тук в сутрешния блок, и сте така отзивчиви. Аз ще ви кажа какво правим фондовете. Защото често се казва, че нищо държавата не прави. Аз бях впечатлен от това, че ние финансираме лечение на деца, имаме лечение на две деца за над  триста хиляди евро. Тези деца не са на някакви функционери или на бизнесмени. Те са деца на хора от народа, които...

Водеща: Добре, не се съмнявате в дейността...

Стефан Константинов:  Не се съмнявам, но искам да кажа нещо. Появява се един феномен, който забелязвам и между другото, тук имаше във ваше предаване веднъж, така повдигнахте въпроса. Отива човек, който иска да бъде лекуван, с болест, тежка, ясно. Може да бъде направено лечението тук в България, обаче решава, че ще отиде в чужбина, примерно в Турция. Отива в Турция и оттам се обажда и казва – „Искам 40 хиляди евро да бъде платено.” Нито е минал през комисия, нито нищо. А това са пари, наши, и на вас, и на мен, и на данъкоплатците.

Водеща: Тоест, не е кандидатствал за такъв случай?

Стефан Константинов: Моментално започват да се оплакват и казват – „Една седмица съм в Турция и още няма решение на комисията”. Но не това е редът. Ще бъдем по-позитивни тогава.

Водеща: Много напреднахме във времето. Ще ни гостувате отново. Изпращам на вашите сътрудници ето, всички тези неща.

Водещ: Благодарим ви за участието.