Казано на кратко – за съжаление, в това, което се случва, прозира много политически цинизъм. Българското общество е отровено от този цинизъм и отношението на гражданите към политическата система се дължи в огромна степен на това.

Очевидно е, че двете формации – Коалиция за България и ДПС, се опитаха да съставят мотивите за вот на недоверие така, че да произведат ефект, но без да свалят правителството. Имаше много внимателно преместване, така че целите да бъдат максимално популистки, но в същото време да не застрашат целостта правителството, да не подложат под съмнение управлението на ГЕРБ.

Тази двойнственост е очевидна, тъй като е напълно сигурно, че, ако наистина целта е сваляне на правителството, вотът щеше да бъде дефиниран по друг начин. И тогава щеше да ангажира в много по-голяма степен както депутатите от Синята коалиция, така и независимите, което щеше да застраши правителството.

От друга страна тезите, изразявани от т.нар. Общество на демократичните сили /ОДС/ на Стефан Софиянски, също са проява на цинизъм. Най-малкото, защото е лош тон да бъде използвана една абревиатура, създадена през годините, с друго съдържание. Имаме само още един такъв пример – това е т.нар. ЕНП, Единната народна партия на Мария Капон. В това отношение напълно очевидно е, че тази временна консолидация на сили и интереси, която стои зад ОДС, има една единствена цел и тя е да повтори онова, което се случи на президентските избори през 2006 г., т.е. да отклони гласуване от единна дясна кандидатура.

Така че шумът, който се опитва да се създаде в извън-парламентаното политическо пространство, също не е автентичен. Той също не е ориентиран към обществения дневен ред, не е отговора на обществените тревоги и очаквания.

На свой ред Синята коалиция с позицията си по отношение на всичките тези месеци от началото на управлението на ГЕРБ и на основателната политика, която беше отхвърляна от ГЕРБ, именно по отношение на антикризисните мерки, единствена има основание да дискутира и да подкрепи определени текстове от мотивите на вота, просто защото ги е отстоявала през тези две години. За останалите политически играчи, както и за голяма част от публиката, вотът е просто спектакъл, той е популистка кампания в началото на предизборната кампания, просто защото онези, които искат вот на недоверие, не желаят да го получат.

Дискусията, която очаквам в пленарна зала, ще се разпилее във всички възможни посоки, именно заради това. Тъй като от една страна се цели да се цели да се произведе пропаганден ефект, от друга – няма истинска политическа воля за предизвикване оставка на правителството.

Напълно сигурно е, че никой не иска предсрочни избори в момента. Това е очевидно. Като поведение, нагласи  и ориентация никой не се подготвя за предсрочни парламентарни избори. Така че в това отношение е сигурно, че никой не желае оставка на кабинета. В най-лошия случай това, което би могло да бъде произведено, е просто поредното надприказване, което ще отблъсне и малкото на брой зрители, които биха искали да видят този дебат.

няма желание за предизвикване на политическа криза, няма подготовка за подобно нещо, няма делегирана и по някакъв начин мобилизирана политическа и гражданска енергия в тази посока. Всички знаят, че най-вероятно правителството ще завърши мандата си.

Оттам идва този цинизъм, за който говоря, за това разбиране за игра с публиката и чист популизъм.

Последната група от мотивите за вота е директно адресирана към местните избори. С една доста непрецизна формулировка, за това че местното самоуправление било понесло щети. В същото време става дума по-скоро за финансовото състояние на общините. Тази група от мотивите най-вероятно ще бъде директно използвана за предизборна пропаганда.

Всеки внимателен прочит на мотивите за вота на недоверие показва точно това – те са механично събрани, с различна политическа логика, с различна ориентация, така че не представляват нито алтернатива на управлението, нито дори единна координатна система, в която да бъдат оценени проблемите на управлението. Мотивите са социални и либерални в пропорции, които не говорят за сериозна подготовка.

Със сигурност тя би могла да изглежда значително по-застрашителна, ако беше отправена към другия вицепремиер, към министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов. Времето за такъв вот беше умишлено пропуснато. Възможността да бъде генерирана значително по-голяма гражданска подкрепа и наистина да се предизвика дискусия относно състоянието на сектора за сигурност в страната, очевидно би имало значително по-добро фокусиране върху проблем. Тук няма дори фокус върху конкретна политика. Всяка политика на едно правителство в условията на криза е антикризисна. така че другата двойнственост на този вот е, че той по същество е искане на вот на недоверие на цялото правителство, но не е дефиниран като такъв, защото се очаква да се внесе следващ вот, който вече е за оставка на целия кабинет.

Това е наглост, игра с публиката. Опит да бъдат заблудени хората, че съществува някаква опозиционност, демонстрация на лош вкус в началото на предизборната кампания. Нищо повече.