Оказва се, че сръбския посланик в Македония Томислав Гюрин, не е случаен избор на белградското правителство. Освен, че е изявен дипломат, той дълго време служи във военните и отбранителните структури на Сърбия. Работил е и в Агенцията за военно разузнаване. В продължение на 5 години изпълнява функциите на военно аташе в Израел. След завръщането си в Белград, ръководи отделите за сигурност и разузнаване в Министреството на Външните работи. Женен е, баща на три деца.

Журнал: Обвиненият за военни престъпления Ратко Младич е в Хага. В Македония с доза на критика към македонските власти се коментираше, че Сърбия с неговото арестуване си осигури влизане в ЕС. Дали наистина Младич е последната пречка за сръбската европейска интеграция?

Гюрин: Хващането на Ратко Младич беше международно-правна обвръзка на Р Сърбия и държавата си изпълнява обещанието. Това е една от тези стъпки, и не е единствено условие за влизане на Сърбия в ЕС. Имаме няколко примери като Турция, която чака своето влизане вече шест години. Но Сърбия има още много стъпки, който трябва да направи към пълноправното членство в ЕС. При всички положения, тук са нужни реформи в политическата система, и особено в правосъдието, борбата против криминалните прояви и решаването на проблема с ромите. При всички положения тук е нашия съвместен проблем и във връзка с нелегалната емиграция. Република Сърбия има капацитет до края на годината, а може би след завършването на годишните отпуски да завърши необходимите реформи, след което с право ще можеме да очакваме да получим статус на кандидат до края на тази година, пък дори и дата за начало на преговорите. Некои от държавите изтъкнаха залавянето на Ратко Младич като основно условие, но ние сме напълно наясно, че съществуват и други условия, и ние ще изпълним всички условия, които ни постави ЕС. Нашата стратегия, както и на Македония, е пълноправно членство и според това, нямаме никаква дилема, че трябва още да се направи и ние това абсолютно ще го реализираме, в съгласност с исканията на Общността.

Журнал: Очаквате ли да бъде дълъг този процес?

Гюрин: Няма да бъда свободен, ако изразя дати, но ако го перифразирам заместник-председателя на държавата, това би било 2014-та, до 2016 -та. Това е напълно реално, като краен период в който Сърбия може да изпълни условията. Това, което е характеристично за региона е, че след приема на България и Румъния, Унията постави цяла поредица от нови условия за пълноправно членство, които трябва да ги изпълнят Сърбия и земите от региона. Очигледно е, че е направен пропуск в процеса на прием и връз основа на този опит, ние трябва това да го реализираме, с цел тези недостатъци навреме да се отстранят.

Журнал: Включвайки го тук и съвместния проблем на Македония и Сърбия - проблема с азилантите?

Гюрин: Ние (Македония и Сърбия) този проблем успешно го решаваме чрез съвместната работа на двете министерства за външни работи, което е на високо ниво. Ето, и днес добиваме информация, че визовата либерализация, няма да бъде прекъсната, след като се показаха като успешни механизмите, които ги променихме за преодоляване на лъжливите азиланти и илегалната емиграция. Доказахме и на Европейската общност, че имаме сила и политическа воля да го решаваме този проблем.

Журнал: Да, но има държави като Холандия и Франция които настояват за строгост, когато е въпроса за земите от Западните Балкани.

Гюрин: Бих се съгласил с вас, но Европейската Общност не е единнна по много въпроси, и има индивидуални решения, дори и с азилантите. Ние намерихме проблем с това, че не искаха да ни ги доставят точните данни...

Журнал: Македонската общественост с внимание го проследи неодавнашното предложение на заместник-председателя на сръбската държава Ивица Дачич за нова подялба на границата. Справедливи ли са въпросите, които тук се поставят дали "прекроявянето" на Косово е следващо в сръбската ЕО-агенда след арестуването на Младич?

Гюрин: Това не е официална позиция на српската държава, ами личен мнение на Дачич. Ние имаме закон за Косово и Метохия, кото абсолютно изключва такава възможност. Засега Косово се намира в статус, който е регулиран с резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. Според сегашните закони и мнението на настоящата власт, Сърбия няма да признае Република Косово като независима държава, тъй като тази по нелегален начин дойде до самоопределение. Според това, всички държави в света не се единодушни около това мнение. Косово не е признато от шест държави от ЕС, като това не е признато от някои от най-големите държави в света, между които Китай, Руската федерация, Бразилия и Индия. Съществува голяма поделеност в света и ЕС по този въпрос.

Журнал: Все пак, сръбските медии, пишат за тихо посредничество на държави като САЩ за признаване на Косово от страна на Сърбия. Как, според Вас, това потенциално ново гранично прекрояване би се отразило на региона, от тази перспектива и на Македония, където все още макар и временно се слуша идеята за Велика Албания?

Гюрин: Ние се придържаме на нормите на международното право. Не ни идва в предвид никакво прекрояване на границите на Балкана, тъй като това би предизвикало сериозни верижни реакции и политически последици не само на Балканът, но и из света. Засега Република Сърбия стъпи в диалог с Прищина с цел да се намерят модели, които биха осигурили нормален живот за албанците, за сърбите на Косово и в граничните общини на Сърбия и Македония. Този диалог е воден от страна на Министреството на външните работи и Министерството на така наречената Република Косово.

Журнал: Миналата година туристическия сезон в Охрид завърши безславно с убийството на сръбски турист. Дали сръбските граждани този сезон Охрид ще го запомнят само по тази случка?

Гюрин: Този трагичен случай, ние в посолството го следиме много внимателно, има няколко аспекти. Работихме върху това, а доста помогна и локалната власт, самия градоначалник и успяхме държиме там, където му е мястото. Той не би посмял да влияе на туристическия сезон, на посещението на Охрид и посещението на сръбските туристи. Искахме да го третираме като изолиран случай. Това е наистина тежък случай и Сърбия плати наказание от 240 години за запалянковците, след убийството на френския запалянко...

Журнал: Вашето идване в Македония бе последвано от реакции в сръбските и македонските медии. В един македонски вестник стой, че идвате във "функция засилване, срещу заякнатите разузнавателни структури в Македония“, но и поради „интензивирането на македонско-израелските делови връзки, с оглед на контактите, които му се преписват като някогашно военно аташе в Израел." Как го коментирате това?

Гюрин: Това са сензационни писания, с цел увеличаване броят на читателите. Това няма никаква връзка. Моята мисия в Израел беше крайно позитивна и миролюбива - имах задача да осъществя военно сътрудничество. Сърбия не потдържаше дотогава военни контакти с Израел, а само политически. Тези коментари нямат връзка с реалността.

Журнал: Кажете ни нещо за Вашия живот в Македония. Каква е като държава?

Гюрин: Тук съм със съпругата. Моите деца са възрастни и не живеят в Македония. Тъй като бях дипломат в държава, която е много различна от страните на Западните Балкани, в Македония се чувствам като да съм си в къщи. Езикова бариера почти няма. Веднага след моето идване, шефа на кабинета на премиера Груевски, Мартин Протогер ми каза, че е направено проучване за популярността на съседните страни и съседните народи. Според него, за Сърбия и сърбите са гласували 55%. А нито една съседна страна или народ, няма повече от 20%. Аз това го чувствам когато съм на улицата, когато контактувам, когато се движа в частна компания. Наблюдава се близкостта на двата народа, която е традиционна и историческа. Но това не е всякога в случаите, когато се третира Сърбия и сръбското посолство, но може би вие сте медия, която обективно ще представи това, което мисля. Значи, за разлика от Израел, където вярата, традицията, амбиента, ежедневието, обичаите, езика са по-различни, Македония ми е много по-близка и много по-бързо навлязох в нормалните струи на живота и пак ще кажа, тук се чувствам като у дома си.

Източник: Журнал.Мк, с известни съкращения.