Информационна агенция КРОСС

Германо-български диалог за климатичните промени

Секция: CROSS ПРЕСЦЕНТЪР

16 Юни 2011 12:54

Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS

София /КРОСС/ На 20 и 21 юни в Гьоте-институт София ще се проведе конференция на тема „Преход в енергетиката под знака на климатичните промени и изчерпването на ресурсите: Германо-български диалог", съобщиха организаторите.

Намаляването на парниковите емисии и смяната на фосилните енергийни носители отдавна са се превърнали в политическа цел и се радват на широко одобрение сред населението в Германия. След аварията в японската АЕЦ "Фукушима" дискусията за отказ от атомната енергия и осъществяването на преход в енергетиката се разрасна до нови размери. Наскоро (на 30 май 2011 г.) федералното правителство представи в Берлин новата си енергийна концепция. „Германия взе фундаментално решение в полза на обществото, а именно в бъдеще да задоволява енергийните си нужди от възобновяеми източници", се казва в нея. Решено бе страната поетапно да се откаже от ядрената енергия до 2022 г. Делът на възобновяемите енергии в електропроизводството ще се удвои от понастоящем 17 на сто на 35 на сто през 2020 г. „Като първа голяма индустриална държава в света ние можем да създадем високоефективна възобновяема енергийна система", гласи решението за преход в енергетиката в Германия.

На 21 април българският парламент прие нов Закон за възобновяемите и алтернативни енергийни източници. Той веднага бе подложен на бурна критика, защото - както смятат неговите критици - законът по-скоро би блокирал, отколкото да насърчи прехода в енергетиката. Действително, за разлика от Германия стъпките за постигане на преход в енергетиката в България изглеждат по-скоро плахи. При това предизвикателствата са особено големи в една държава, която в сравнение с останалите

26 страни-членки на ЕС има най-ниска енергийна ефективност и чийто енергиен микс до голяма степен се определя от фосилни енергийни източници и атомна енергия. Няма съмнение, че България се нуждае от енергични усилия за подобряване на енергийната ефективност и разширяване на регенеративните енергии, за да постигне целта на Европейския съюз "20-20-20".

Нашата международна специализирана конференция ще обсъди шансовете и проблемите пред прехода в енергетиката в България, при което ще се възползва от германския опит. Отказът от фосилните енергийни носители и повишаването на енергийната ефективност напр. чрез енергийно саниране на сгради разкрива не на последно място възможности за инвестиции, а също и за германски технологии и германско ноу-хау. Важен ефект би бил създаването на нови работни места на място.

Преходът в енергетиката както в България, така и в Германия се обуславя от множество интелектуални, политически, технически и финансови условия. Какво е положението със законовите рамки (напр. данъчно облагане, насърчителни инструменти, такси за включване в мрежата)? В какво се изразяват техническите предизвикателства (напр. потенциали за отделни енергоносители, преносни системи, сграден фонд)? Как може преходът в енергетиката да бъде осъществен на социално поносима цена (данъци, цени на електроенергията, разходи за саниране на сгради)? Какво е мнението на хората за глобалните предизвикателства като затоплянето на Земята, имат ли готовност да пестят енергия или да приемат по-високи цени на енергията?

По време на българо-германския диалог експерти, политици, представители на управлението, предприемаческите съюзи и предприемачите от двете страни ще обсъдят с интересуващи се от проблема обществени кръгове предизвикателствата, шансовете и пречките пред прехода в енергетиката в България.

За тази конференция Гьоте-институт София и Дружеството за Югоизточна Европа със седалище в Мюнхен привлякоха за партньори Източния комитет на германската икономика и Германо-българската индустриално-търговска камара, София.

/АС/