София /КРОСС/ Гьоте-институт София организира конференция на 20 и 21 юни 2011 г. Темата на конференцията е Преход в енергетиката под знака на климатичните промени и изчерпването на ресурсите: Германо-български диалог. Организатори са: д-р Хансйорг Брай, управител, Дружество за Югоизточна Европа, Мюнхен д-р Рудорф Барч, директор, Гьоте-институт София. Цел на конференцията е намаляването на парниковите емисии и смяната на фосилните енергийни носители отдавна са се превърнали в политическа цел и се радват на широко одобрение сред населението в Германия. След аварията в японската АЕЦ “Фукушима” дискусията за отказ от атомната енергия и осъществяването на преход в енергетиката се разрасна до нови размери. Наскоро (на 30 май 2011 г.) федералното правителство представи в Берлин новата си енергийна концепция. „Германия взе фундаментално решение в полза на обществото, а именно в бъдеще да задоволява енергийните си нужди от възобновяеми източници”, се казва в нея. Решено бе страната поетапно да се откаже от ядрената енергия до 2022 г. Делът на възобновяемите енергии в електропроизводството ще се удвои от понастоящем 17 на сто на 35 на сто през 2020 г. „Като първа голяма индустриална държава в света ние можем да създадем високоефективна възобновяема енергийна система”, гласи решението за преход в енергетиката в Германия. На 21 април българският парламент прие нов Закон за възобновяемите и алтернативни енергийни източници. Той веднага бе подложен на бурна критика, защото – както смятат неговите критици – законът по-скоро би блокирал, отколкото да насърчи прехода в енергетиката. Действително, за разлика от Германия стъпките за постигане на преход в енергетиката в България изглеждат по-скоро плахи. При това предизвикателствата са особено големи в една държава, която в сравнение с останалите 26 страни-членки на ЕС има най-ниска енергийна ефективност и чийто енергиен микс до голяма степен се определя от фосилни енергийни източници и атомна енергия. Няма съмнение, че България се нуждае от енергични усилия за подобряване на енергийната ефективност и разширяване на регенеративните енергии, за да постигне целта на Европейския съюз “20-20-20”. Нашата международна специализирана конференция ще обсъди шансовете и проблемите пред прехода в енергетиката в България, при което ще се възползва от германския опит. Отказът от фосилните енергийни носители и повишаването на енергийната ефективност напр. чрез енергийно саниране на сгради разкрива не на последно място възможности за инвестиции, а също и за германски технологии и германско ноу-хау. Важен ефект би бил създаването на нови работни места на място. За тази конференция Гьоте-институт София и Дружеството за Югоизточна Европа със седалище в Мюнхен привлякоха за партньори Източния комитет на германската икономика и Германо-българската индустриално-търговска камара, София.