Водеща: За увеличението на минималната работа заплата и повишението на част от пенсиите ще говорим в следващите минути, защото този четвъртък се очаква да се събере Съветът за тристранно сътрудничество и да започнат първите по-сериозни разговори, откакто правителството заяви своята оферта, а тя е вдигане на минималната работна заплата от 240 на 270 лева и вдигане на вдовишките пенсии. Добро утро казвам на Огнян Донев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България /КРИБ/ и на президента на КТ „Подкрепа" доктор Константин Тренчев. Добро утро и на двама ви.

Константин Тренчев: Здравейте.

Огнян Донев: Здравейте.

Водеща: Сега, господин Тренчев, аз не обичам да се повтарям, но съм принудена, защото ситуацията през последните месеци сякаш не се е променила особен. За тези разнопосочни сигнали между социалният министър и финансовият министър, които продължиха до последно, да ви питам. Ето, тук на гости ни беше финансовият министър и той призна, грешка беше странният начин, по който те си разговарят с Тотьо Младенов. Какво следва от този странен начин на говорене?

Константин Тренчев: Аз трудно мога да коментирам действията на големи, възрастни и зрели хора. Темата доста обрасна, точно с господин Донев сме коментирали. Нашата позиция е безкрайно ясна и аргументирана, има сериозна инфлация, искаме повишението да стигне такава граница, че да може като се направят удръжките да стигнем прага на бедност. Много сериозни аргументи, откъдето и да ги погледнете. Несигурността идва от третия компонент в диалога, а именно държавата. Мога да ви кажа, че миналата седмица ние получихме документ, проект на постановление на Министерски съвет, това е изключително висше нормативен акт, буквално следващия след закона, в който пише - това ще е така, 270 лева, това ще е така. В изработката на този документ задължително участват министри, и най-вече финансовият министър, щом става дума за числа. Пет минути след това, господин Дянков коментира, че това е несериозно и нереалистично. Аз, трудно мога да коментирам такова поведение, освен, ако не си припомня буквари, които съм чел по време на следването си, по медицина. Нещата са невъзможни за коментар, защото позицията се сменя, ако не всеки час, то поне всеки ден. Затова моята препоръка е да мислят сериозно и накрая като измислят нещо да ни го предложат, за да знаем какво да коментираме.

Водеща: Със сигурност е измислено вече, че заплатата минималната ще се увеличи от 240 на 270 лева.

Константин Тренчев: Не е сигурно госпожице.

Водеща: Въпросът е от кога? Не с колко...

Константин Тренчев: От кога е вторият въпрос. Разбира се, колкото по-късно, толкова по-малко ще се бръкне държавата, макар че тя се е притеснила, че кой знае колко пари ще даде за хората, които са на минимална работна заплата, неин чадър. По-скоро това е въпрос на бизнеса. Сега, последно, защото винаги е предпоследно, 1 септември, един вид преди изборите, вие веднага направихте такава връзка...

Водеща: Не, аз не съм направила такава връзка.

Константин Тренчев: Не вие, журналистите имам предвид. Увеличаването е един месец преди изборите. Ето, второ нещо пак е несигурно - от кога? Да мислят, да правят сметки и да кажат, но като кажат, наистина да го отстояват.

Водеща: За вас, като синдикалист, има ли значение въпроса - от кога?

Константин Тренчев: Разбира се, колкото по-рано, толкова по-добре за хората, макар че увеличението общо взето е почти символично.

Водещ: Всъщност вчера премиерът господин Борисов и за 1 септември не беше категоричен. Каза до изборите да не мислим, да не спекулираме с увеличението.

Константин Тренчев: При нас, надявам се и при работодателите „да-то" е да, „не-то" е не. Нали?

Водеща: Аз вчера, това което разбрах от изявлението на премиера, че неговата заръка е минималната работна заплата да бъде увеличена максимално бързо, възможно най-рано. Господин Донев, вие откога виждате наистина реалистично увеличението на тази минимална работна заплата от 240 на 270 лева?

Огнян Донев: Не мога да изземвам функциите на правителството, то ще е преценило кога.

Водеща: Все пак този въпрос е дискусионен в рамките на Тристранния съвет, в който вие сте пълноценни участници.

Водещ: Променя ли нещо за вас?

Огнян Донев: Абсолютно нищо, анкетата, която ние направихме контрастира с това, което другите работодателски организации пуснаха в пространството, а именно, че ще се увеличи безработицата, ще станат някакви катаклизми. Според анкетата, която направихме ние с нашите членове, по никакъв начин повишението, символично от 240 на 270 лева няма да се отрази, даже смея да твърдя, че нямаме нито един член, който да има един нает работник на минимална работна заплата. Тука може би да обясним на вашите зрители, че става въпрос за нещо съвсем друго. Обикновено минимална работна заплата в частния сектор има в много добре работещи фирми, където заплащането е хиляда и повече лева, а чисто и просто се използва тази ниска величина - минимална работна заплата ,за да се минимизират или укрият социалните вноски, които се плащат върху размера на работната заплата. Затова според мен, не е права тезата, че повишаването на минималната работна заплата, ще доведе до разрастване на сивия сектор. Сивият сектор е такъв, какъвто е, тридесет лева няма да го увеличат или да го намалят. Чисто и просто с тридесет лева ще се повиши базата, върху които тези, които ни заблуждават, че наемат хора на минимална работна заплата ще трябва да доплатят малко повече здравни вноски, социални вноски. По някакъв начин, не само държавата ще похарчи пари, но ще влязат пари и във фондовете, Пенсионният фонд, Националната здравноосигурителна каса, ще има повече пари за тези фондове.

Водеща: Въпросът обаче е, дали в Съвета за тристранно сътрудничество ще надделее вашата позиция, позицията на КРИБ, която е ясна или позицията на колегите ви от Българската стопанска камара /БСК/, от Българската търговско промишлена палата /БТПП/, които не крият опасенията?

Огнян Донев: Тука има един проблем, който в тяхно отсъствие не бих искал да го обсъждам, но България като че ли имаме голямото желание много да се говори, но нищо да не се прави. Нашата теза в КРИБ беше, че трябва ясно държавата да преброи и да разбере кой кой е в тази държава. Не може хора, които представляват примерно един файтон от хора, да взимат становище от името на цял един бранш, на цяло едно съсловие. Трябва да се знае кой кого представлява и като поеме ангажимента, предполагам, че и доктор Тренчев ще се съгласи с мен, когато седнем на масата на преговорите, да знаем като кажем - да, какви последствия има. Не може тези занижени критерии, които са съществували последните четири години, и доколкото ми е известно и ми е разказано как се е случило, даже с компромис да бъдат направени работодателските организации в България до шест. Колкото повече членове има в един диалог, не става въпрос - сега аз съм председател на КРИБ, мандатът ми ще изтече, председател на КРИБ не е нещо, което е пожизнено, но важно е, хората които стоят там, да не са много на брой, да разговарят с аргументи и да постигат договорености, които да се спазват. Това е смисълът. Винаги в теорията на управлението има - ако не искате да решите един въпрос, поканете тридесет страни, ще изслушате тридесет мнения, все едно ще ви хареса, с което ще се съгласите.

Константин Тренчев: По обясними причини, господин Донев така деликатно се изразява за своите колеги. Аз мога да ви кажа, че има работодателски организации, чийто офис е един джиесем в джоба и второ, има една практика, че един работодател някъде си може да се запише в шестте работодателски организации, и става един парадокс. Те имат различни позиции, но представляват един и същи човек. Затова ние настояваме нещата да бъдат както при синдикатите. Или си в КНСБ, или си в „Подкрепа", или си мюсюлманин, или си християнин? Не може да събереш двете неща. Същата работа е и при работодателите. След като ги представлява примерно господин Донев, те са формирали позиция и той я отстоява. Другите представлява господин Данев, формират позиция, той я отстоява. Това е едно от нещата, които искаме да изчистим.

Водеща: Защо този въпрос, именно със строгото определяне на тази легитимност беше отложено във времето? Защо не се реши сега?

Огнян Донев: Тука трябва да гадаем. Всички сигнали, които бъде направено тази година. Сега от пресата разбираме, че са направени твърдения за едногодишно отлагане, ще се променя цял закон, за да се запази това статукво, което, според мен, оказа се, че не работи.

Константин Тренчев: Идват избори, другаде им е акъла на политиците, но за съжаление проблемите ни затрупват.

Водеща: Добре, да резюмираме минималната работна заплата, за да поговорим с господин Тренчев малко и за пенсиите. Ще има ли губещи от увеличаване на минималната работна заплата, господин Донев? Това, в контекста на опасенията на другите ви колеги от работодателски организаии?

Огнян Донев: Аз не споделям аргументите, които се излагат. Във всяка една теза може да намериш плюсове и минуси. Аз смятам, че в случая надделяват плюсовете. Разбра се, че сега ако седнем с вас, ще намерим някой минус. Всяко управленско решение е и форма на компромис. Няма перфектно решение.

Водещ: Има баланс.

Огнян Донев: Според мен, не би трябвало да има нормално човешко същество, било то и работодател даже, който да твърди, че в днешната ситуация може да се живее с 240 лева, особено в столицата. В провинцията, да ме извиняват колегите, но може да имаш градинка, помощно стопанство, нещо допълнително, но в големият град само режийните разноски не може да покриеш с 240 лева.

Водеща: Господин Тренчев, пенсиите? Ако сте в неяснота относно минималната работна заплата, предполагам че сте в потрес от пенсиите. Да кажем това, което е категорично ясно. Ще се увеличат само вдовишките пенсии, неясно засега откога, както и да е. А те, вдовците и вдовиците, вместо досегашните 20 процента от пенсиите на съпругите си или съпрузите, да получават 27 процента. Това стои на масата за преговори като оферта от правителството, за сега.

Константин Тренчев: Трудно мога да се ангажирам, защото доста пъти сме били изненадвани, не знам дали това е окончателната оферта. Вие твърдите, но аз от опит мога да ви кажа, че не съм сигурен. Може в четвъртък, ако изобщо се съберем, защото и това не го изключвам, имало е случай, когато от предния ден са отменяли, може да представят други цифри, още повече че аз считам, че би следвало да се помисли за всички пенсионери, не само за тази категория, която не е малобройна.

Водещ: Седемстотин хиляди беше казано.

Константин Тренчев: Трябва да се помисли за всички, защото вие виждате инфлацията замина доста нагоре, тя касае всички хора, които взимат пенсии, тя касае всички, но за тях е особено тежко. Някак си на фона на приказките на финансовия министър, че вече сме излезли от кризата, че вече дърпаме здраво нагоре, тази упоритост да не се случи нещо в социалната сфера или в сферата на доходите е учудваща и нелогична.

Водещ: Е, знаете, той ще ви каже фискалната стабилност, преди всичко.

Водеща: Това е тезата и на финансовия министър и на премиера - „До тук има пари в бюджета, толкова". Въпросът е, ако това е очевидно, няма да е по-добро предложението на правителството, специално що се отнася до пенсиите.

Константин Тренчев: Аз замълчах, защото е логично да се обсъжда нещо, което се обсъжда сериозно. Аз не мога да гарантирам, че другата страна има устойчива позиция. Това няколко пъти го казвам. Каква ще бъде позицията ни, естествено и логично е синдикатите да искат подобряване на социалния статус на българските граждани, и работещи и пенсионери, за децата примерно, за надбавки също и т.н. Това е наш предмет на дейност. Срещу себе си имаме един компонент работодателите, които виждате, че са разединени по този въпрос и правителството. Хайде тяхната позиция, интересите, са ясни, но другите? Тази неустойчивост започна вече да ни изтощава и изнервя.

Водеща: Аз, това което разбрах от премиера е, че той се надява до края на мандата, което ще рече 2013 година да се случи увеличаването на минималната пенсия. Това приемливо ли е за синдикатите?

Константин Тренчев: Бедата е, госпожо водеща, че хората живеят в настоящето, с бъдещи неща за много работи, все пак... За много бъдещи работи съм чувал, но в живота използването на бъдеще време трябва да бъде ограничено максимално, защото всичко може. Ако си спомняте, вие сте много малки, 80-та годна щяхме да сме в комунизма вече, беше го изцепил там другарят Никита Хрушчов. Други разни работи съм чувал - ще, ще, това ще... Знаете, че политици, деца са обещавали да правят и т.н. Това бъдеще време не кореспондира с огромните проблеми, които имаме в настоящето, ние живеем в настоящето, а от миналото трябва да се учим.

Водеща: Въпросът е това отлагане във времето неувеличаването на пенсиите, създава ли, поражда ли социално напрежение? Ето, вие сте синдикатите са лакмус...

Константин Тренчев: Естествено че поражда, естествено. Има и други проблеми. Трябва да ви кажа, че искането за увеличаване на заплати не са толкова много, колкото би следвало да се очаква. По-скоро ,хората се борят за запазване на статуквото, но и то се нарушава и то с тенденция да слиза надолу. Ето, в една „Марица-Изток" има много сериозен проблем. Има сериозни проблеми и на друго място. Правителството трябва да осигури такива условия, на бизнеса да се развива, на чужди инвеститори да бъдем притегателни. Другите държави дърпат, разберете жалко е, че ние, които се хвалихме, че кризата едва ли не няма да ни засегне, защото сме стабилни, консервативни и т.н. се оказа, че кризата си я направихме българска, защото тя почти вече не се влияе от международни компоненти, напротив, те са благоприятни вече и за съжаление, поне моето мнение е, че не отминава, а в отделни сектори се задълбочава.

Водещ: Може би тогава добрият момент е приватизацията? Появи се идеята за изваждане от забранителния списък на компании , които да бъдат извадени на пазара за приватизация? Знаете за какво говоря, дори идеята е те да бъдат използвани, тези средства, получени от приватизацията за подпомагане на социалните разплащания.

Константин Тренчев: Трябва и господин Донев, защото той ще ви каже, че не е толкова лесно да продадете нещо и парите да ги дадете там, защото има някакви правила и закони.

Огнян Донев: Това е така, ние винаги сме били привърженици на бърза и на драстична приватизация с изключае на няколко сектора, които са необходими на държавата. Затова за жалост само се говори, самият процес не е да стане от днеска за утре, изисква си своята подготовка. Беше обявено в програмата на ГЕРБ още преди изборите, че ще бъде направено. До този момент нямаме някакъв положителен сигнал в тази посока. Да, разбира се, подкрепяме всякаква приватизация.

Водеща: Тъй като господин Тренчев заговори за кризата, кажете, издължава ли се държавата на бизнеса, редовно, или както писа преди няколко дни един от националните вестниците - „Кабинетът отново спасява бюджета на гърба на бизнеса". Става въпрос това, че държавата не изплаща редовно на фирмите услуги, които вече са направени, поръчки, които са спечелени?

Огнян Донев: Това донякъде е така. Знаете наследството от Тройната коалиция беше много тежко, по някакъв начин се преодоля, бяха осъществени забавени плащания, като че ли се нормализира ситуацията. Сега виждаме първи сигнали за повторение на тази ситуация, която имахме преди на забавяне на плащания. Но да се надяваме, че това е моментно. Трябва да сме оптимисти, не съм съгласен с криза, ние не се намираме в криза, намираме се в една дълбока депресия, която за жалост може да трае и седем години, тук да предупредя, че не е казано, че догодина нещо ще се случи. Колкото по-бързо излезем от депресията, толкова по-добре за икономиката.

Водещ: А някакви признаци за излизане от кризата?

Водеща: А това сериозно ли е прогнозата за седем години?

Огнян Донев: Е не, ако вземем японският пример, може 18-20 години да седим в депресия, но зависи. И в депресията има икономически отрасли, които са по-добре и отрасли, които са по-зле, но не е добре за икономиката като цяло. В момента мисля, че сме ударили дъното, кризата е стигнала най-дълбоката си точка, сега въпросът е кога ще дръпнем напред, за да последваме това, което се осъществява от другите европейски държави, защото наистина ние сме на опашката от гледна точка на излизане от ситуацията. Други колеги мислят, че сме влезли по-късно и е нормално, че по-късно ще излезем. Ето точно тук е ролята на едно правителство, независимо какво, което трябва да създаде условия това да стане по-бързо, защото всичко това, което и доктор Тренчев каза, за социалната сфера, то е резултативна величана от работата на икономиката. Не можем да имаме неработеща икономика и да очакваме някакви чудеса в социалната сфера. Двете неща са свързани, един без друг не можем, противоречия няма. Ако сме добре, трябва всички да сме добре, не може една част от обществото да очаква, че може да е по-добре при положение, че не върви и не работи икономиката.

Водеща: Господин Тренчев, да направим нещо като обобщение. По-скоро песимист или по-скоро оптимист сте, че е назрял момента, който в рамките на Съвета за тристранно сътрудничество бързо, лесно и точно може да се разберете по въпроси като минималната работна заплата...?

Константин Тренчев: Това е нашето желание, но все пак има и други участници и то, най-важният участник в крайна сметка е държавата. Това е един консултативен орган, ако хората си мислят, че там решаваме това ще е така - лъжат се. Това е консултативен орган, където се чуват позициите на синдикатите и работодателите, правителството и правителството взима под внимание, ако взема, това което ние сме изразили като позиция и го претворявам като нормативни актове или в закони, които след това предлага проектозакони на парламента и оттам нататък... Те може да се променят, но това е схемата. Ние по-скоро консултираме правителството.

Водеща: Не омаловажавайте ролята си. Вие имате достатъчно механизми да блокирате.

Константин Тренчев: Това е един форум, където се чуват позициите и ако не се разминат много здраво, нещо се получава добро, ако се разминат много здраво - всеки кой от къде е и всеки се бори както намери за добре със средства, с които разполага.

Водещ: Ще ви помоля накрая съвсем накратко да кажете какво мислите за почина на премиера да бъдат опростени тези лихви на парите, които майките са взимали неправомерно?

Константин Тренчев: Когато става дума за майки, мисля че няма защо да се разсъждава. Това е много добро нещо, въпросът е защо се е случило, за да се оправя на един по-късен етап. Въз основа на това, което става в демографията, защото социаликономическият съвет огласи едни становища, едни числа, от които доста коси настръхнаха, би следвало на майките да се обърне специално внимание, ако искаме изобщо тази държава да просъществува.

Водеща: Господин Донев, към вас последен въпрос. Рано тази сутрин включихме по телефона депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов, който ви упрекна в пряк ефир, че го атакувате чрез вестниците, които притежавате.

Водещ: И конкретно чрез вестник „Труд".

Водеща: Да, днес вестник „Труд" пише, че Лъчезар Иванов е в конфликт на интереси, тъй като имате откровени открити интереси във фармацевтичния бизнес?

Огнян Донев: Разбира се, че имам интереси във фармацевтичния бизнес, само че бих казал само една българска поговорка или виц беше, че „на кривата ракета Космосът и е крив". Фирмата, която управлявам е добра, достатъчно стабилно стои на пазара, за да имам нужда да атакувам когото и да било, най-малкото доктор Иванов. По тези неща, по които се дискутира, имах възможност и на министър Константинов да му го обясня напълно неутрален. Дискутират се теми, които нас, като производител „Софарма", не ни касаят по никакъв начин, за да бъдем упреквани. Обикновено лобират или активно агресивни са тези, които нямат успех на пазара и се опитват по някакъв начин да променят статуквото.

Водеща: Добре, благодаря ви за този разговор и на господин Донев и на господин Тренчев.