Д-р Ангел Кунчев: 275 са случаите на Лаймска болест у нас
Секция: Интервюта
22 Юни 2011 04:30
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Най-важното, когато вадим кърлежа сами, е да не го мачкаме

Интервю на Владимир Савов, Информационна агенция КРОСС



Има ли ръст на ухапаните от кърлежи през тази година в сравнение с предишните?
Трудно е да се прецени точно каква е истината по отношение точно на ухапванията от кърлежи, тъй като за тях не се води статистика. Първо, тези случаи са много, става въпрос за хиляди. Освен това, хората реагират по различни начини. Една огромна част успяват да отстранят кърлежа сами. Това е възможно и не е в разрез с препоръките. Ако не е много впит, кърлежът се вади сравнително лесно и не крие голям риск. В другите случаи, когато това е по-трудно, хората се обръщат или към личен лекар, или към бърза помощ, в някои инфекциозни отделения има специализирани кабинети. Ето защо информация за точния брой на ухапаните няма. Можем да съдим обаче по броя на хората, развили някаква диагноза в следствие на ухапване от кърлеж.


Например, Лаймска болест?
Да. По отношение на Лаймската болест, данните са сравними с миналата годна. Към момента, т.е. до края на миналата седмица в страната са регистрирани 275 случая на това заболяване, което е с 25 по-малко от миналата година. Можем да кажем, че горе-долу няма кой знае каква промяна, защото тази цифра може да бъде наваксана много бързо.


В кои области положението е най-сериозно?
По принцип при този вид заболявания няма много значителни разлики в различните региони на страната. Традиционно Лаймската болест е по-разпространена, обхващаща по-големи територии. Най-много случаи са регистрирани в Русе – 51, в Монтана – 39, във Варна – 28, в Шумен – 18, Търговище – 15, Хасково и Ямбол – по 10.


Това са предимно земеделски и горски райони.
Не само. По принцип когато говорим за кърлежи трябва да е ясно, че там където има най-подходящи условия. Такива има в ниско планинските райони, с много растителност, пасища и най-вече наличие на селскостопански животни. Защото за кърлежите хората не са основна база. Те само от нас не могат да се оправят и по тази причина не разчитат много на човешката популация. Нападат най-вече селскостопанските животни. Хората, които отглеждат такива животни го знаят. Лично аз съм виждал в региона на Петрич по над 50-60 кърлежа само на едното ухо на крава. Стопаните там поемат риска, свалят ги сами. Това обаче трябва да става внимателно. Колкото повече мачкаме и нарушаваме целостта на кърлежа, толкова по-голям е рискът, ако той е заразен, да се заразим и ние. За щастие, не всички кърлежи са заразени.

По отношение на Марсилската треска, до момента са регистрирани 94 заразени. Спадът тук вече е по-значителен. През миналата година са били с 66 повече. Тук вече може да се обособят по ясни териториални граници на разпространение. Най-засегнати са областите по долината на Марица. За тази година имаме 16 регистрирани случая на това заболяване в Стара Загора, в Бургас са 15, Сливен – 13, Хасково – 11, Ямбол – 7.


Каква е ситуацията в София?
По-добра е. Марсилска треска в столицата по принцип няма, а случаите на Лаймска болест са малко. Това е логично, тъй като говорим за градска среда. Макар че в парковете намираме кърлежи, а една част от тях са и заразени. Тук ключовият момент са безстопанствените кучета, които пренасят заболяването. Те се движат свободно, излизат и в крайградските райони, контактуват и с домашни животни, като по този начин изпълняват ролята буквално на таксиметров превоз за кърлежите.


Какви мерки се взимат от общинските власти и достатъчни ли са те? понякога в парковете срещаме табели, че тревните площи са обработени.
Достатъчно е, ако се направи както трябва, което според нас не винаги се случва. Не мога да кажа, че неспазването на процедурите е масово, но го има в няколко отношения. Първо, общините малко късно започват обществените поръчки, а там един като се оплаче и един месец отива в обжалване. По тази причина обработката не се прави навреме. Подборът на фирмите трябва да бъде много взискателен, защото дори фирмата да спечели, трябва да се контролира дали тя обработва цялата територия, с какво я обработва, дали концентрацията на препарата е достатъчна, за да има той ефект.


Как можем да се предпазим?
От медицинска гледна точка, най-предпочитана е ваксинацията. Само срещу едно от заболяванията обаче – Кримската хеморагична треска, има ваксина. Тя е българска и е ефективна. Добра е, но все пак се прилага при специални контингенти, които поради професионалните си задължения са непрекъснато в рискова среда – горски работници, дървосекачи и т.н. Ваксината не е за масово приложение, а и Слава Богу, Кримската хеморагична треска, макар и много тежко заболяване, е изключително рядка.
По отношение на рисковете от други болести, добре е когато сме сред природата, да сме облечени с подходящо облекло – дълги крачоли, високи обувки, което не позволява лесно закачане на кърлежи, защото те могат да се впият единствено в незащитена кожа. Впивайки се отделят анестезиологично вещество, което потиска болката и затова не усещаме, че сме нападнати. Виждаме кърлежа чак когато се приберем. Напипва се като подутина. Затова е хубаво след такива излети човек да се огледа и да огледа децата си. Ако е малко впит, той пада лесно, може да се захване с обикновени пинцети. В противен случай трябва да потърсим лекар.
Най-важното е да не се размачква. Имаше едни практики да ги горят с цигари, да ги натискат с найлон. това е много вредно, защото в повечето случаи причинителите на заразата са вътре в хемолимфата и смачквайки паразита, ние повишаваме риска от заболяване.
След като извадим кърлежа са необходими около 10 дни наблюдение. На базата на това как се развива червеното петно може да се съди дали става въпрос за началото на Лаймска болест. Тя се лекува с антибиотици, които могат да предотвратят възникването й, ако са включени навреме.