София /КРОСС/ Свети Евсевий бил епископ на град Самосат, който се намирал под управлението на антиохийския патриарх. Той бил правоверен мъж, благочестив, изпълнен с ревност по Бога, постоянен и непоколебим в православното изповедание във времето, когато ереста на Арий се усилвала, нанасяла голяма вреда и силно смущавала Божията Църква, която се разклащала като кораб сред морето по време на буря.
След смъртта на светия велик цар Константин в източната половина на царството се възкачил на престола неговият син Констанций, който бил арианин и започнал да помага във всичко на арианите. Затова, по време на неговото царуване, православните преживели голямо гонение и притеснение от арианите, от които и свети Евсевий понесъл не малко страдания заради своята ревност по православието.Ревността на свети Евсевий за Христовата Църква станала известна на всички при следното събитие.
Той познавал добре севастийския епископ в Мелетий и знаел, че е православен и твърдо държи на символа от първия вселенски Никейски събор, и съветвал всички да изберат него за патриарх. Арианстващите не знаели, че Мелетий е православен, и като мислели, че той ще бъде техен съмишленик, охотно послушали съвета на Евсевий.
Свети Мелетий, вече в сан на патриарх, започнал да учи своето паство преди всичко на благочестив и добродетелен живот. С това той се опитвал да изглади за упоритите сърца пътя към правилната вяра. Арианите с ярост изгонили от църквата патриарха на тридесетия ден от неговото встъпване на патриаршеския престол и започнали навсякъде да го хулят, като казвали, че е привърженик на еретика Савелий. След това по тяхна молба, Мелетий бил осъден от царя на заточение и през нощта бил изпратен извън Антиохия. На негово място арианите избрали своя единомишленик арианина Евзой.
Свети Евсевий Самосатски, като видял какво вълнение са предизвикали еретиците в антиохийската църква, а така също и незаслужените подигравки, на които арианите подлагали новия архиепископ Мелетий, без да казва нищо на никого, напуснал Антиохия и се отправил към своя град
След няколко години злочестивият цар Констанций умрял, а след него се възкачил Юлиан Отстъпник.Този цар отначало върнал свети Мелетий от заточение на антиохийския престол, но после отново го изгонил.
По време на царуването на Юлиан Христовата Църква преживяла още по-големи злини, отколкото при Констанций. Към арианската ерес, която смущавала всички православни по света, се присъединило гонение от идолопоклонниците. Самият цар се отрекъл от Христа и започнал открито да принася жертви на идолите. Срещу Христовата Църква било повигнато гонение, което било насочено главно срещу духовенството. Тези гонения довели до това, че много православни църкви по това време останали без служителите си, а светителските престоли - без архиереи.
В такова страшно време свети Евсевий скрил епископския си сан, облякъл се във войнишки дрехи и започнал да обхожда Сирия, Финикия и Палестина, като утвърждавал християните в православната вяра.
След позорната смърт на Юлиан започнал да царува благочестивият и христолюбив цар Иовиан, при когото свети Мелетий отново бил върнат на своя престол. В това време Евсевий и останалите православни архиереи, без да се боят от езичниците, започнали с дръзновение да управляват своето паство. По съвета на свети Евсевий, Мелетий направил поместен събор в Антиохия, на който дошли 27 епикопи. Сред тях пръв след Мелетий бил Евсевий. На този събор бил Пелагий, Лаодикийски епископ, за чиито непорочен и свят живот разказват следното:В своята младост Пелагий бил убеден от родителите си да встъпи в брак, но когато го въвели в брачния чертог, той убедил годеницата си да запазят девството си в чистота. Така под вид на съпружество той пребивавал с жена си в непорочно девство - като брат и сестра. Освен това той се отличавал с много други добродетели, заради които бил почетен от Бога и хората със светителски сан. Пелагий хранел голяма любов към Мелетий и Евсевий, бил техен единомислен приятел и заедно с това поборник на благочестието. На споменатия поместен антиохийски събор светите отци заповядали на всички да изповядват и православно да се придържат към единосъщието на Сина с Отца, а също и това вероучение, което било утвърдено на Първия вселенски събор. Към това определение се присъединили арианите и положили подписите си, макар да направили това лицемерно, само за известно време - за да угодят на православния цар, а най-вече, защото се бояли от православните архиереи - светите Мелетий, Евсевий и Пелагий, които се ползвали с голямото уважение на царя. Благочестивият цар много обичал тези църковни стълпове заради тяхното правоверие и свят живот и ги слушал за всичко, затова те били страшни за еретиците, които поради страх от тях се присъединявали към църквата.
След смъртта на недълго царувалия Иовиан, на престола се взкачил Валент и еретиците отново се върнали към своето зловерие, като псета на бълвотината си, преди всичко като примамили царя към арианството чрез жена му арианката Домника. Православната Църква отново започнала да търпи притеснения и епископите ѝ били прогонвани. Свети Мелетий бил изгонен в Армения, Пелагий в Арабия, а свети Евсевий бил осъден на заточение в Тракия.
Жителите на Самосат, като разбрали, че светият архиерей ги е оставил, се натъжили много и започнали да разпитват дали някой не знае къде е отишъл светителят. Един от тях видял как светителят се качва в лодката и чул, че нарежда да го откарат в град Зевгма, за което разказал на народа. Веднага мнозина от жителите се качили на лодки, бързо заплували след светителя и го настигнали в Зевгма. Те застанали със сълзи пред светителя и се опитвали да го убедят да се върне в техния град. Светителят отказал. Молели го всякак, увещавали го, падали в нозете му, само и само да се върне на своя престол.
Докато свети Евсевий се намирал в Истра, достигнал слух, че в Тракия са нахлули готи и силно я опустошават. Затова светителят не отишъл по-нататък, но останал в Истра, където живял до смъртта на злочестивия цар Валент. На мястото на Евсевий в Самосат бил назначен епископът арианин Евномий. Когато Евномий пристигнал в град Самосат, за да управлява паството, никой от жителите на града не излязъл да го посрещне. Целият град, който бил православен, не желаел да почете еретическия епископ, нито да приеме неговото благословение, нито дори да го види. Евномий приел управлението на епископията посредством царската власт и започнал да служи в съборната църква.
След оттеглянето на Евномий арианите поставили в Самосат епископ Лукий, явен вълк и враг на Христовите овци.
След страшната кончина на злия цар Валент, започнал да царува благоверният цар Грациан. Той освободил всички архиереи и другите свещени лица, изгонени заради православната вяра, и заповядал да им бъдат върнати предишните престоли. Тогава се върнали:свети Мелетий - в Антиохия, свети Пелагий - в Лаодикия, свети Евсевий - в Самосат. Заедно с Евсевий в Самосат се върнали и всички изгонени от арианина Лукий, в тяхното число и свещеникът Антиох от Армения и дякон Еволкий от Оасим. За православните това била голяма радост, а за нечестивите - голям срам. Когато свети Евсевий влязъл в града, една жена - арианка, хвърлила върху него от покрива глинен съд и разсекла главата на светеца. От тази рана свети Евсевий се разболял и се преставил в Господа. Умирайки, той заклинал всички, които били при него, да не отмъщават на жената, която го наранила. В този случай той подражавал на своя Владика, Който се молил за тези, които Го разпъвали, като казвал:"Отче! прости им, понеже не знаят, що правят и на свети Стефан, който се молел за тези, които го убивали с камъни.
На същия ден се чества паметта на светия мъченик Галактион, потопен в морето, и Юлиания, изгорена заедно със своя син Сатурнин.
/ВН/