Защото след 1990 г. нямаше смисъл от този фестивал. Започнаха спекулации, средата вече беше друга и естетиката се промени. Трябваше фестивалът да бъде изменен в крак с времето, но това не се случи и той изгуби своя смисъл.

Факторите са много. Отвори се пазарът и се реши, че частната инициатива трябва да доминира. Успяха да се намъкнат едни хитреци, които започнаха да работят в тази сфера. Това са хора, които не познават историята, без никакво желание за приемственост с предишните успехи, мотивирани изцяло от материалното. Част от този хора ги застреляха. Емил Димитров, известен като Емо Макарона създаде империята „Унисон", която се занимаваше с всякакъв вид звукозаписен бандитизъм. Това, което пречи много в момента са мениджърите, някогашни музиканти, които решиха да се занимават с импорт на състави и пренебрегнаха изцяло българските състави. Преди десет години и повече Митко Фънки, който беше един добър басист, който аз съм качвал на сцената и дори съм му давал жълти стотинки, се изцепи по един безотговорен начин, че в България музиканти няма. Това не е вярно, винаги е имало и то много добри музиканти. Друг фактор са множеството радиостанции. Имаме в София огромно количество радиостанции с еднакъв профил за разлика от други столици, например Лондон. Нещо повече, българските радиостанции въртят изключително чужда музика. В същото време, ако се пуска българска продукция - тя е основно чалга.

Чалгата не е ново явление. Преди също я имаше тази музика, но тя беше завряна в долнокачествени заведения, където няма контрол. Според мен чалгата вече не е толкова широко разпространена, тя започна да се събира и ще си отиде в кръчмата, където й е мястото. Димитровградският мениджър на „Пайнер" се оказа много добър бизнесмен. Той направи една инфраструктура, каквато трябваше да бъде направена и в другите сфери.