Проф. Владимир Гаджев: Чалгата отново ще се върне в кръчмата
Секция: Интервюта
23 Юни 2011 07:58
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Интервю на Деница Георгиева,

 

Информационна агенция КРОСС

 

 


Каква роля играе фестивалът „Златен Орфей" в историята на българската музика?

 

„Златният Орфей" е извор на продукция. Когато стартира фестивалът през 1966 г., ние нямаме необходимата продукция. Но с времето тя започва да се натрупва - в БНР, БНТ, в „Златния Орфей" и в други конкурси особено в софийския конкурс за младежка забавна песен на Панайот Славчев, който започна през 1970 г. и даде път на рок групите. Освен това, „Златният Орфей" беше един празник - такъв какъвто се прави навсякъде по света, навременен, докато го обсебиха постепенно службите, властта и музикантските мафии.Фестивалът има роля и в създаването на светската среда - преувеличена и бягаща от екрана.

 

Защо в книгата разказаната история на „Златния Орфей" свършва до 1990 г.?
Защото след 1990 г. нямаше смисъл от този фестивал. Започнаха спекулации, средата вече беше друга и естетиката се промени. Трябваше фестивалът да бъде изменен в крак с времето, но това не се случи и той изгуби своя смисъл.

 

 

На какво се дължи липсата на съвременна стойностна поп музика?
Факторите са много. Отвори се пазарът и се реши, че частната инициатива трябва да доминира. Успяха да се намъкнат едни хитреци, които започнаха да работят в тази сфера. Това са хора, които не познават историята, без никакво желание за приемственост с предишните успехи, мотивирани изцяло от материалното. Част от този хора ги застреляха. Емил Димитров, известен като Емо Макарона създаде империята „Унисон", която се занимаваше с всякакъв вид звукозаписен бандитизъм. Това, което пречи много в момента са мениджърите, някогашни музиканти, които решиха да се занимават с импорт на състави и пренебрегнаха изцяло българските състави. Преди десет години и повече Митко Фънки, който беше един добър басист, който аз съм качвал на сцената и дори съм му давал жълти стотинки, се изцепи по един безотговорен начин, че в България музиканти няма. Това не е вярно, винаги е имало и то много добри музиканти. Друг фактор са множеството радиостанции. Имаме в София огромно количество радиостанции с еднакъв профил за разлика от други столици, например Лондон. Нещо повече, българските радиостанции въртят изключително чужда музика. В същото време, ако се пуска българска продукция - тя е основно чалга.

Масовизира ли се поп-фолкът в България?
Чалгата не е ново явление. Преди също я имаше тази музика, но тя беше завряна в долнокачествени заведения, където няма контрол. Според мен чалгата вече не е толкова широко разпространена, тя започна да се събира и ще си отиде в кръчмата, където й е мястото. Димитровградският мениджър на „Пайнер" се оказа много добър бизнесмен. Той направи една инфраструктура, каквато трябваше да бъде направена и в другите сфери.