Георги Прохаски: Добро утро.

Георги Ангелов: Добро утро.

Водеща: Господин Ангелов, новините от петъчната среща в Брюксел правят ли ви по-малко оптимист, относно позитивите на членството ни в пакта Евро плюс?

Георги Ангелов: Всъщност, в петък не е променен текста по никакъв начин на пакта, нито директивите, които Европейската комисия предлага за одобрение. Това, което всъщност е направил премиерът Бойко Борисов, той е казал, че ние няма  да се съгласим  да си координираме данъците, което е стъпка в правилната посока, защото в самия пакт изрично пише данъчна координация и хармонизация на данъчната основа, които естествено вредят най-много на страните от нашия регион, които по този начин искат да привличат инвестиции и да забогатяват. Тоест, добре е, че правителството все пак, след първоначалния оптимизъм и подписване на всичко, което идваше от Брюксел, сега казва – тези неща ние няма да се съгласим. Което, пак казвам, това е добър знак, че може би този дебат, който се води за пакта Евро плюс, дава резултат и наистина България започваме да прави това, което е добро за България и за Европейския съюз и това, което не е добро и не трябва да се присъединяваме. Мисля, че трябва да продължим в тази посока, защото има и други неща в пакта, които ни притесняват. Да кажем, все още не е гласувана промяната в Лисабонския договор, но след като тя бъде гласувана от всички парламенти, България вероятно ще трябва да бъде задължена да плаща много страни при фалит на следващи страни от Еврозоната, а такива вероятно ще има. И не е решен въпроса с измерването на така наречената конкурентноспособност и производителност на труда, защото в пакта Евро плюс изрично пише, че производителността на труда се измерва чрез растежа на заплатите, което директно означава, че нашия растеж на заплатите не може да бъде по-висок отколкото в Германия. Ако се интерпретира по този начин, никога не можем да станем богата страна. Тоест, много е важно, като се изработват индикаторите, нашата страна да държи на това становище. В противен случай България не  може да забогатее заради този пакт.

Водеща: Вие нахвърлихте основните спорни моменти, които ще ги прокоментираме, но все пак да включим и господин Прохаски, относно това, което в петък се роди като новина, като послание към България, специално по отношение на данъците.

Георги Прохаски: Аз смятам, че все пак повече са плюсовете в пакта за конкурентноспособност или така наречения „Евро плюс”, защото това е още една стъпка в посока на засилване на координацията между европейските страни в областите конкурентноспособност, повишаване на заетостта и намаляване на безработицата, повишаване на финансовата стабилност, недопускане на драстични случаи на проблеми като Гърция с публичните финанси, чрез една по-добра координация между отделните страни. Това очевидно е една следваща стъпка в засилване на евроинтеграцията. И тук вероятно е въпроса дали ние приемаме, че евроинтеграцията ще се засилва и връзките и координацията между отделните страни ще стават все по-силни, или обратно – трябва да сме евроскептици. Аз смятам, че ако човек гледа върху целият процес през последните шестдесет години на засилване на евронтеграцията, ние смятаме, че проблемите, които се пораждат, както сега са в Гърция и в някои други европейски страни се решават чрез засилване на интеграционните връзки, а не чрез отслабването им. Това е и логиката на пакта Евро плюс.

Водещ: Добре, господин Прохаски, но ето веднага да засегнем този дискусионен пункт, който беше споменат от господин Ангелов – обвързването на доходите с производителността на труда, тези моменти. Има ли нещо, което ви притеснява вас в това нещо?

Георги Прохаски: Да, разбира се, винаги има детайли, които трябва да се отчитат и трябва да се отчитат интересите на отделните страни. Именно затова е добре да участваме в този пакт, да участваме в дискусиите, за да може решенията да бъдат взети именно отчитайки нашите интереси, а не без нашето участие. Защото ако ние не участваме в тези дискусии, това означава, че на практика се отказваме от следващи стъпки в евроинтеграцонния процес, каквото е приемането на еврото, което според мен, все още стои като важна задача пред българската икономика и би донесло значителни ползи, включително и за привличане на инвестициите, за които  говори Георги Ангелов. Що се отнася до най-дискусионния въпрос хармонизирането на данъчните системи, според мен, основната идея в пакта Евро  плюс е по-скоро възприемане идеите на работната група, която някъде март месец излезе с предложения за хармонизиране на данъчната основа за тези фирми, които работят в няколко европейски страни, за които би било наистина по-облекчено, ако има единна методология за отчитане на техните печалби, за възможност за балансиране на печалби и загуби между отделните европейски страни и след това, при получаване на единен финансов резултат да се разпределят данъците между отделните страни, според обема на дейност в отделните страни и т.н. Но това е само една опция точно за тези фирми, които работят в няколко европейски страни и не се отнася за фирмите, които са на национално ниво. Така че, тази стъпка, според мен е положителна. Ако разбра се, зад тези идеи за хармонизация се крие нещо повече, а именно опит за уеднаквяване на данъчни ставки и т.н. това разбира се е неприемливо за нас и ние ще трябва категорично  да отстояваме позициите си.

Водеща: Какво се крие зад формулировката „хармонизиране на данъчната основа”?

Георги Ангелов: Аз все пак искам да направя разграничение между теорията и практиката. Защото господин Прохаски казва – на теория добре се интегрираме и т.н., но въпросът е каква интеграция. Трябва ли най-бедните страни и тези, които са най-благоразумни, да внасят най-много в спасителния фонд, а тези, които са неблагоразумни да не ги наказват по никакъв начин, както се вижда. Все пак първоначалната идея беше обратна. Вноските в спасителния фонд да бъдат един вид наказание за тези, които нарушават правилата и който не спазва правилата за бюджетния дефицитен дълг да внася повече. Един вид това да е наказание, по което да се самофинансира този фонд. Сега се получава обратното. Тези, които с нищо не са допринесли за проблем в Еврозоната и тези, които са толкова бедни, че нямат средства да внесат, трябва да внасят повече отколкото най-богатите страни и тези, които през цялото време са създавали проблеми. Това е първия въпрос, теорията е едно, но практиката всъщност не прави добра интеграция по този начин, не наказва лошите, и не стимулира добрите. По отношение на данъчната система на теория звучи добре, да направим по-проста данъчна система и фирмите, които работят в ЕС по-лесно да си изчисляват данъците. Но на практика, ако прочетете предложението на Европейската комисия, то е 84 страници, въобще не е просто и т.н., там се заменя няколкостотин години счетоводна отчетност и трупана на практика, с една формула, по която се разпределя в коя страна колко данъци ще плаща една фирма. И тази формула категорично води до това, че малки страни и бедни страни като България, ще имат много по-ниска данъчна основа. Тоест, ние каквито и данъчни ставки да предлагаме, не можем да съберем тези данъци, не може да привлечем фирми просто, защото данъчната основа ще се смени, фирмите вместо да плащат данък тук, ще плащат в Германия независимо, че тук произвеждат, тук ползват пътища, тука замърсяват, тука трошат тротоарите и т.н. Тоест, цялата идея да плащаш данък там където са ти продажбите е погрешна, тъй като важно е къде е производството, а производството е в България.

Водеща: Господин Прохаски?

Георги Прохаски: Е не се отчитат само продажбите, отчитат се броя на работещите лица...

Георги Ангелов: Отчитате се заплатите. Къде са заплатите? Естествено, че в Германия са десет пъти повече заплатите отколкото тук. Тоест, пак се дискриминира срещу бедните

Георги Прохаски: ...обема на производството в съответната страна...

Георги Ангелов: Не, не се взима производството, взимат се продажбите, активи и заплати. Като всяко едно от тези неща, очевидно повечето фирми международни, произвеждат в България и продават в големите страни. Нормално е, в малка страна произвеждаш, в бедни страни произвеждаш и продаваш в богатите.

Георги Прохаски: Пак казвам, че се разглежда като опция за тези страни, които работят в няколко европейски държави, да имат възможност да възприемат тази практика, което от друга страна прави по-лесно...

Георги Ангелов: Формулата е грешна, формулата дава абсолютно погрешни стимули на фирмите. Не им дава стимул да инвестират в България, точно обратното, отнема всякакъв стимул. Ние не можем да ги привлечем с данъчната си система, просто защото тя няма да има значение. Те ще плащат данъци в големите страни, където са им продажбите и където са големите разходи за персонал. Да не говорим нали...

Георги Прохаски: Ако се произвежда в България и има работещи в България ще се вземе предвид обема на заплатите, които се плащат.

Георги Ангелов: При ниските заплати в България, всъщност делът на работещите в България пада до такива ниски нива, че всъщност данъчната основа, която да кажем сега е 100 процента в България, ще падне на 20. Тост, ние ще имаме пет пъти по-малко приходи от данъци, заради това нещо.

Георги Прохаски: Ние винаги трябва да отчитаме тенденцията, в която се развиваме. Не винаги ще бъдем най-бедната страна и с най-ниските доходи.

Георги Ангелов: Напротив, ще бъдем винаги най-бедната, ако позволим да се случи тази данъчна хармонизация, това е основния проблем. Между другото, Ърстен Янг имаха изследване на ефектите – България, Ирландия и още две-три малки страни ще бъдат най-тежко ударени от тази формула. Не е проблема в принципа, защото принципът звучи добре, но приложението с тази формула води до това, че България ще загуби. Тоест, както казвате, ние трябва да участваме. Ето сега е моментът да участваме, преди да се приемат тези директиви, ние трябва да участваме и да кажем  - при тази формула няма да приемем, както каза премиерът между другото, което е много добре.

Георги Прохаски: Точно това казвам и аз. Трябва да участваме в пакта, трябва да участваме в обсъждането на детайлите, които се приемат, за да може след това да не казваме, че ни е наложено нещо, а че сме участвали активно в тази дискусия.

Георги Ангелов: Трябва да участваме и като не ни харесва, като вреди и на ЕС като цяло, трябва да кажем – не. Ние имаме право на вето по въпроса за данъците, имаме право на вето. По въпроса с промяна на Лисабонския договор и спасителния фонд имаме право на вето, тъй като се приема и трябва да се ратифицира от 121 депутати в нашия парламент. Те трябва да се подпишат там и трябва да са сигурни, че като се подписват няма да съжаляват след това завинаги. Тоест, от тази гледна точка, наистина сега е момента, преди да се приемат тези директиви, преди да се приеме спасителния фонд, ние да поставим нашите изисквания и да кажем – ако не се изпълнят няма да ратифицираме, както правят другите страни. Дори Гърция, която е фалирала, успя да постави условия и бяха изпълнени нейните условия намалиха и лихвения процент, дадоха и още пари и т.н.

Водеща: Господин Прохаски, трябва ли да повече решимост и повече кураж за да отстояваме собствените си позиции?

Георги Прохаски: Да, и вяра, че тези мерки ще ограничат такива случаи на почти фалирали държави, каквито са Гърция и, че случаите, в които в бъдеще европейските страни ще спасяват някои такива държави, ще намаляват. Така че, това е основната идея на пакта Евро плюс, а не само да се създаде механизъм, в който непрекъснато ще се наливат някакви средства от едни държави, които имат по-добри публични финанси и по-добра политика към други, които не спазват основните правила. Трябва да вярваме в тази посока и да смятаме, че няма да се налага България да плаща за тези, които не спазват тези условия.

Водеща: Добре, благодаря ви за този анализ. Скептичен остава Георги Ангелов.

Георги Ангелов: Трябва да се работи повече по текстовете. Все пак сме една от малкото страни, да кажем в Източна Европа, страните където са минали през всичките проблеми на Гърция и най-малкото тези страни трябва да бъдат консултирани. Защото ние сме имали хиперинфлация, източноевропейските страни и банкови кризи и икономически кризи. Най-добре ние знаем как се решават тези проблеми и някой в Брюксел, който никога не е виждал хиперинфлация да прави пактове е малко трудно да повярваме. Трябва по-активно да участваме.

Георги Прохаски: Точно така, трябва да сме по-активни.

Водеща: Благодаря ви за този анализ по плюсовете и минусите на Евро плюс.