Със сигурност е пресилена. В последно време доста хора като че ли се опитват да хвърлят бомби, но няма нещо което да води до такъв извод. Със сигурност в икономиката има доста проблеми. Един от основните е заетостта. Бюджетът също така  има своите трудности. Той продължава да бъде на минус, а предстои покачване на различни разходи, свързани с минималната работна заплата, както и на вдовишките пенсии. Да се говори за фалит на икономиката обае е доста пресилено към момента, особено на фона на страните  около нас, които са в пъти в по-тежка ситуация от нашата.

От друга страна още по-странно звучи подобно изказване, тъй като ако има някой който да е сред основните виновници за небалансираното състояние на държавните финанси, това са точно синдикатите, които постоянно натискат за увеличение на заплатите и пенсиите. Въпреки, че беше решено до 2013 г. такова да няма и това го пише във всички официални документи. Точно синдикатите натискат за обраното и очевидно успяват да го постигнат в някакви мащаби. И сега от тях да се говори за нестабилност на държавните финанси е малко несериозно.

Това е шизофренично изказване. Ако някой казва, че в бюджета няма пари да се вдигнат пенсии и заплати, тогава да не настоява за тяхното повишение. Не знам как да коментирам подобно изказване, но ми звучи крайно неадекватно.

Обещанието, което правителството е дало, най-вероятно ще се случи. То беше взето като решение на тристранката, всички го одобриха, включително министърът на финансите, който по логика би следвало да заеме обратната позиция. Сумата тук не е толкова бомбастична, от гледна точка на това, че при минималната заплата разходите така или иначе са в по-голяма степен за бизнеса, а при пенсиите ще се увеличат само вдовишките. Така че това е изпълнимо. Изпълнимо, но не казвам добро. То ще натежи малко повече на бюджета, но не в някакви невъзможни степени, които едва ли не да ни фалират. То обаче ще има своите негативни ефекти основно върху заетостта.

Генерално погледнато хората по принцип остават излъгани от държавата и това, което им се обещава не им се дава. Това е факт и то е факт през последните около 100 години. Гражданите непрестанно биват убеждавани, че държавата ги осигурява за всички възможни рискове, в това число болести, майчинство, безработица, включително пенсиониране, здраве, а в крайна сметка се оказва, че няма достатъчно пари. От тази гледна точка, от както има подобно насилствено осигуряване, хората непрестанно са били лъгани. От гледна точка на това какво им обещават политиците, които им взимат парите докато са млади и какво им предоставят други политици, когато вече пенсионирани.

Минималната заплата е административно число, което няма никаква връзка с реалността. Затова реалистична стойност не съществува. Реални са условията,  в които хората имат право да се договарят – има работник, има работодател. Когато една група от хора сяда и решава какъвто и да е административен размер на минималната работна заплата и въобще какъвто и да е размер на минималната работна заплата, тогава вече излизаме от реалността.

Тоест, няма правилен размер. Правилният размер на минималната работна заплата е тя просто да не съществува. В едно свободно общество би трябвало да няма такава величина. Цената на труда би трябвало да се определя от търсенето и предлагането.