Пехливанов: Втора джамия в София – да, но ако има нужда от нея

Владимир Савов, Информационна агенция КРОСС



Г-н Пехливанов, вчера от Инициативен комитет на обучените домоуправители, който беше създаден след вашата среща с тях в неделя, изпратиха отворено писмо до министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев, в което ги питат какво се случва с програмата за саниране на жилищните гради по ОП „Регионално развитие”, която трябваше да стартира от 15 юни. Става ясно обаче, че все още не е определен управляващ орган, който да се занимава с проектите, а липсва и финансов модел за съфинансирането от страна на собствениците на жилища. Запознат ли сте с проблема и от къде, според Вас, идва забавянето?
Още не съм чел писмото, но искам да видя какво ще им отговори Плевнелиев. Това, което най-много ме притеснява, е, че никой от МРРБ не излезе да каже кога и в кой момент точно хората могат да подават документи по таи програма. Аз се ангажирах да обуча домоуправители, което е задача на министерството. Хората вече знаят какъв е принципът, по какъв начин може да се кандидатства, от къде могат да получат информация и документи. За съжаление към днешна дата няма индикации, че има готовност за стартиране на програмата.

Липсата на управляващ орган и финансов механизъм показва, че нещата изглежда са доста назад все още?
Явно се отлагат от доста дълго време. Аз апелирам като народен представител към министъра да се ангажира вече с конкретна дата. По темата се изприказва много. Явно той подведе абсолютно всички, включително народните представители.

По темата се говори от доста време. В други държави от бившия източен блок нещата са доста по-напред. Защо изоставаме?
България като цяло няма стратегия за развитие на жилищните си квартали и за обновяване на сградния си фонд. И да има такава стратегия, тя е само на хартия и не е приложима. Никой в момента не се ангажира с разрешаване на този изключително тежък въпрос. Как е решен той в другите държави? Задължително трябва да има и финансов модел, който да е прикрепен към тази стратегия, тъй като един от основните проблеми за незапочване на активни мерки по обновяването на сградите и тяхното саниране е липсата на финансови възможности от гражданите. Особено при пенсионери, безработни и социално слаби. Защото европейската програма осигурява някакъв процент, да кажем до 50%, но останалите средства хората трябва да си ги набавят сами. Нормалната практика в Европа е да бъде създаден финансов фонд за подпомагане на тези категории граждани. Има няколко такива модела.
Единият е държавата да обезпечава и финансира социално слабите, за да не могат те да саботират, образно казано, целия процес. Дават се едни пари под формата на заемни средства и след промяната на собствеността или при унаследяване, тези средства се връщат на държавата. Един вид това е временно подпомагане. 
Другият модел – държавата да осигури нисколихвени заеми, не само за социално слабите, но за абсолютно всички, за да може да се набавят необходимите средства. Третият модел, е държавата да стане гарант по банкови заеми. В България банковите заеми не са работещ инструмент и аз разбирам хората, че не искат да ги взимат. Те са абсолютно прави, тъй като банките карат хората да си ипотекират апартаментите, за да им дадат по 5-10 хил. лева за саниране. В Унгария, например, въпросът е решен с това, че държавата е гарант по този заем, за да не се налага хората да си ипотекират имуществото.
Има различни модели, но въпросът е изключително наболял, сградният фонд е тотално амортизиран и е в критично състояние. Това може да се разреши със законодателни мерки по Закона за управление на етажната собственост, със европейските програми и третото задължително нещо е държавен финансов модел.  И аз се чудя още защо Плевнелиев още не е предложил финансов модел, или пък Дянков, няма значение кой. Някой от правителството трябва да се ангажира, за да проработи тази жилищна политика, за която говорим. Иначе това е една бомба със закъснител, тя си тиктака и не се зная кога ще избухне.

Годините си минават, сградите остаряват и това е прогресия.
Няма улица в България и по-специално в София, по която да минете и да не видите рушащи се сгради, паднали мазилки, порутени покриви. Сградният фонд се амортизира и вече започва да се руши. Това е проблемът. Панелните блокове навремето са строени с някакъв срок на годност. Колко е голям този срок и кога изтича, никой н смее да каже. И кой отговаря, ако утре започнат да падат панелни блокове?

А къде е ролята на общината тук?
Според европейската практика общините са онова междинно звено, което прави самия модел работещ, тъй като те са най-близко до хората. През тях минава самото оперативно управление на този процес.
Поне от това, което съм забелязал в София, общините не са обучили своите служители и не знаят по какъв начин трябва да се регистрират тези сдружения на собствениците, с които трябва да се кандидатства за евросредствата. Оказва се, че въобще общините все още не са наясно, че трябва да се регистрират такива сдружения и това е начинът, по който да се кандидатства. Общината, също както и държавата, трябва да има финансов модел, по който да дотира обновяването на сградите. Тези пари трябва да бъдат отделяни от местния данък, за да може целево да те да се дадат за обновяване на жилищните сгради. какъв е моделът? Може да се правят програми за целево саниране. Например, прави се една 4-годишна програма, кои сгради и как ще се обновяват и санират. Общината трябва да приема документите на тези собственици, които имат желание да кандидатстват по някакви европейски програми. Общината да изготвя един такъв план, с който да кандидатства през съответното министерство, което отпуска европарите. След това отново общината трябва да бъде оператор на тези средства, съответно да възлага изпълнението на строително-монтажните работи.
На 30 юни, т.е. днес, изтича срокът, в който общините трябваше да проведат общи събрания на собствениците, там където не са проведени. Срокът изтича днес, а нямаме нито едно проведено общо събрание от кметовете на общините в цялата страна. Основният им мотив е, че нямат финансови възможности. По този начин се въртим в един омагьосан кръг. Затова ролята на общината е изключително важна.
Законът за устройство на териториите и сега дава възможност, там където има опасни сгради, застрашаващи околните пространства, общината да извършва ремонти за сметка на собствениците.  В Австрия има едни групи, които са звена за спешно реагиране и където има проблем, влизат и започват текущ ремонт. Пак казвам, за сметка на собствениците. Това, за съжаление, нито в една община у нас не работи. А в европейските страни е нормална практика, за да няма падащи парапети и смъртни случаи.
Друг проблем са загрозяващите фасади. Не приемам на централната улица на София, бул. „Витоша”,  пък и по централните улици в страната, всяка втора сграда да е с паднала мазилка. И тук е ролята на общината да използва механизма, да задължи собственика да поддържа сградата. Ако не, общината да го прави, но той впоследствие да си плати.
На този хал сме, защото институциите в България постоянно реагират след събитията, с не превантивно.

Споменахте за общите събрания, но срокът за регистрация на етажните собственици изтече през март и се оказа, че например в София са регистрирани около 25% от собственостите. За какво въобще говорим при положение, че без да са регистрирани, те немогат да кандидатстват?
Така е. Един път министърът не си върши неговата работа, но хайде да кажем, че ролята му е по-глобална, втори път общините на място нищо не правят по този въпрос и никой не им търси отговорност по никакъв начин. Гражданите също не са мотивирани, поради липса на информираност. Проблемът е изключително раздробен и неглижиран.

Относно финансирането. Може ли то да се обвърже, т.е. парите за него да идват от този данък, който Вие предложихте за терена под жилищните сгради?
Тук, за съжаление, имаше много лоша интерпретация.

Обяснете тогава, защо предложихте въвеждането на такъв данък?
Моята идея е, че собствениците на панелните сгради нямат собственост върху земята отдолу. В момента вървят градоустройствените планове където навсякъде по блоковете се оформят едни парцели към самите сгради. И за мен е редно тази собственост да бъде безвъздмездно прехвърлена на собствениците на апартаменти. Заради тази земя, която е като добавена стойност, имаше спекулации, че щели да се увеличат данъчните оценки и хората щели да плащат повече данъци, което въобще не е вярно. Това, което аз предлагам, е данъкът да не бъде по никаъв променен и вместо да се плаща данък за въздух, да се плаща данък за земя. И данъкът да си остане абсолютно същия и хората да си имат земя вместо да притежават въздух, като собственост от терена. Това е моето предложение. Въпрос вече на алгоритъм, по който ще изчислява данъка.

А Вие имате ли такъв примерен алгоритъм? За да знаят хората какво ще плащат.
Всяка една от общините си определя самостоятелно начина, по който си изчислява данъците. Аз предлагам вместо данък въздух да се плаща данък за земя и данъкът ще бъде един и същ.
Това, между другото бяха едни спекулации, съзнателно целенасочени към мен, за да се вкара някакво напрежение, че видите ли искаме да увеличим данъците. Напротив, не предлагаме данъкът да се увеличи, а искаме да подарим на хората земята под блоковете, защото от самия факт, че застрахователните компании не искат да застраховат тези апартаменти срещу земетресение, можете да си направите извода каква стойност имат тези апартаменти.

Преди дни официално беше издигната Вашата кандидатура за кмет на София от партия „Атака”. Защо решихте да се кандидатирате?
Разбрах, че решаването на тези проблеми, за които говорихме до момента, задължително минава през градското управление. Точно това ме мотивира, липсата на решение и желание от страна на Софийска община. Другото е, че не обичам да си губя времето. Искам да постигам и крайни резултати от работата си, а като кмет на София мога да разреша тези въпроси, с които сега съм се ангажирал като народен представител. А именно, обновяване на сградния фонд съхраняване на междублоковите пространства, спиране на това безумно застрояване на градинките и решаване на всички градоустройствени проблеми, които не са решени от години. От 20 години са едни и същи.

Вие сте специалист в тази област – строителството. Как оценявате сегашната политика в Столична община?
Те откриват паркове и улици, но това, което им липсва е стратегия и политика. Прави се нещо на парче, без да се търси решаването на проблема генерално, в дълбочина. Откриват нови детски градини, а в същото време не се ремонтират старите. И в крайна сметка местата постояно не достигат.

Какво решение виждате на проблема с бездомните кучета?
В момента се кастрират по-малко кучета на година, отколкото се раждат. Значи проблемът не е решен и броят на кучетата се увеличава. От друга страна се харчат някакви текущи средства, но нещата не се решават генерално. Въпрос на приоритет. Трябва да се отделят целево необходимите средства, за да може в рамките на две години или някакъв по-кратък срок да бъде решен проблемът генерално.
Липсата на цялостно решение за устройството на града генерира основните проблеми, които имаме към днешна дата. Например, паркирането. Защо не се направиха тези паркинги, за които толкова много години се говори? Нямаме нито един сериозен паркинг в центъра на града, който да обхване част от колите, които паркират по тротоарите. Нямаме тротоари, плочките се разбиват, даваме всяка година пари за плочки, а колите продължават да се качват върху тях и пак ги чупят и така харчим едни пари без да решаваме проблемите.

Искам да ви попитам и за столичната джамия, защото знате какво се случи там. Волен Сидеров обяви, че Вие имате намерение да махнете говорителите от нея?
Да.

От мюфтийството искат разрешение за строителство на втора джамия, която да приюти молещите се, тъй като сегашната не успява да ги побере. Готов ли сте да дадете такова разрешение, ако станете кмет?
В момента те имат чисто имотен проблем, имат реституционни претенции върху собствеността. Второ, имат и градоустройствен проблем, тъй като теренът, на който искат да строят, не е предвиден за храм. Правилата трябва да важат за всички, независимо дали ще се строи църква, джамия или синагога. За мен няма никакво значение при условие, че отговарят на всички изисквания.
Знаете ли, че в Столична община има цяло звено, което отговаря за религиите.
Те трябва да кажат какви са демографските изследвания, за това колко са мюсюлманите в София, имат ли нужда от друг храм. Пак говорим за липсата на планиране, затова не мога еднозначно „да” или „не”, но въпросът тук е принципен. Ако има нужда, трябва да се построи, което означава обаче, че трябва да си мине градоустройствено, жителите на квартала, в който се намира, трябва да се съгласят. Така както се прави обследването за един мол или паркинг. Ето сега, например, се оказа, че жителите на Младост нямат нормален достъп до новия мол на Цариградско шосе, защото няма от къде да пресекат пеша. Оказа се, че вървят отдолу по тунела, където е само за коли.
Организацията на целия град е изключително важна и в София тя е голям проблем.        

Тоест, Вие не сте срещу изграждането на втори мюсюлмански храм?
Ако има нужда. Аз предлагам Столична община официално да каже, от демографска гледна точка, има ли нужда или няма. Да кажат колко са мюсюлманите. Ако има нужда, да кажат къде ще бъде разположена. Аз не виждам пречка бъде построена втора джамия, втора синагога и т.н.

Какво ще бъде посланите Ви към избирателите?
Да ме подкрепят, ако смятат, че има нужда от цялостно решение на проблемите в София и, че трябва да се работи в дълбочина.