Информационна агенция КРОСС

Момчил Методиев: Църквата преодоля комунизма и разкола, но трябва да е по-активна

Секция: Интервюта

03 Юли 2011 04:01

Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS

Комунистическият режим изкопа гигантски ров между църквата и хората, казва историкът Момчил Методиев. Въпреки подтисната й роля и разкола по време на демократичния преход, православната църква успя да се съхрани. Проблемът, валиден и днес, е в това, че църквата и обществото продължават да говорят на различни езици. Какво се случи за 40-те години, през които Патриарх Максим ръководи българското православие и как религиозната институция да върне доверието си у хората?

Интервю на Цветана Георгиева,

Информационна агенция КРОСС

Днес се навършват 40 години от интронизацията на главата на българската църква Патриарх Максим. Какво постигна православието през това време?

Става дума за два съвършено различни периода. Единият е комунистическият период, а другият - периодът на прехода, демократизацията на обществото и на църквата, макар това често да не се забелязва. Когато говорим за комунистическия период, е важно да отбележим контекста. От това, което съм видял по архивите, мога да твърдя, че репресивната политика на държавата по отношение църквата се засилва от края на 60-те и началото на 70-те години, когато започва т.нар. кампания по налагане на гражданските ритуали. По-конкретно това означава, че се въвежда, грубо казаното, гражданско кръщение - детето се води в общината, където му дават име, вместо кръщене. Най-големият проблем е свързан с църковното погребение. Проучване в края на 60-те години установява, че 80% от всички погребения се извършват по църковен ритуал, въпреки че вярващите тогава са 34%, пак по данни от проучване. Репресията, особено през втората половина на 70-те и 80-те години, е концентрирана върху низшето духовенство, върху свещениците. Това е общият контекст, в който се развива патриаршеското служение на Патриарх Максим.

Какво се е променило и какво е успял той да направи? Според мен той и Светият Синод по принцип успяват да съхранят някаква църковна традиция в крайно неблагоприятни условия. Конкретно Патриархът има заслуги за спасяването на една църква в Перник. Той участва активно в преговорите с държавата за ново издание на Библията. Формално той печели тази битка, но държавата, контролирайки тиража и начина на разпространение, не дава възможност Библията да достигне до вярващите. Що се отнася до периода след 1989 г. - очевидно 90-те години бяха доминирани от църковния разкол, което беше изключително болезнен период. Става дума за разделение сред висшето духовенство, което е видимо още от архивите преди това. Спокойно мога да твърдя, че най-видните членове на разкола са били едни от най-близките сътрудници на комунистическата държава в предходния период. Става дума за митрополит Панкратий. До голяма степен това се отнася и за митрополит Калиник. Така че, това беше доста объркан период, в който хората загубиха ориентир. В началото на прехода църквата беше виждана като морален ориентир и, вероятно, имаше възможност да влияе върху хората. Покрай разкола тези нейни възможности до голяма степен бяха загубени. Това е един от големите недостатъци на разкола.

Не трябва да пренебрегваме и възстановяването на църковната пирамида след 1989 г., а именно - провеждането на избори за енорийски настоятелства. Това е много важно, защото е било забранено през комунизма и е било същински проблем на църковния живот. Това дава възможност за сравнително спокойното провеждане на митрополитски избори.

Подтиснатата роля на църквата по време на комунистическия режим и последвалият разкол ли направиха така, че българите да загубят доверието в нея? Не потърсиха ли българите в преход упование на друго място и в ценности като пари, коли?

Това са два различни процеса. Става дума за секуларизацията на обществото в най-общ план - загубата на вярата в църквата и в Бог по принцип. За това изцяло можем да виним комунистическият режим. В продължение на 45 години се провежда масирана атеистична пропаганда, която намира най-разнородни изяви - като започнете от категоричното налагане на теорията на еволюцията в училищата, налагането на гражданския брак, забраната за посещаването на църквите на Великден, контролирането на вярващите, които посещават църквите в неделните богослужения. Това са фактори, които оказват голямо въздействие върху това, което по онова време се наричаше атеизиране. Коректният термин е секуларизиране на обществото. Става дума за изкопаването на гигантски ров между църквата и обществото. Това за мен е основният проблем. Църквата говори на един език, обществото- на друг. И в момента това двуезичие съществува. Църковните послания, може да имаме много забележки към езика и начина, по който са правени, но те не успяват да стигнат до широк кръг от обществото. От друга страна- обществото има очаквания към църквата. Някои от тях са съвсем справедливи. Като очакването тя да има по-голяма социална дейност. Но има много хора, които очакват от църквата да бъде носител на национални, да не кажа националистически, идеи. Това очевидно не е работа на никоя християнска църква.

Минаха 22 години от падането на комунизма. Не трябваше ли църквата в по-голяма степен да върне позициите си в обществото? Изостава ли тя в сравнение в църквите в останалите държави от Съветския блок?

Разбира се, че трябва. Винаги може да очакваме от църквата да е по-активна и да работи повече сред младите хора и въобще- сред всички слоеве на обществото. Не се сещам за бивша комунистическа държава, в която църквата да е възстановила силното си влияние, като изключим Полша. Там църквата е силна още преди комунизма. Свързването на полската националност на папа Йоан Павел ІІ с Полша също е много силен фактор. Така или иначе, от секуларизацията в Източна Европа пострадаха всички църкви. На пръв поглед може да се обърнем към Русия, където престижът на Патриарха е изключително висок. Процесите, които вървят там и в България, са съвършено различни. Не съм сигурен, че този официален статут на руския Патриарх идва от вътрешността на руското общество, а не е наложен отвън.

Не остава ли църквата прекалено изолирана? Тя се намесва по конкретни теми като гей парада и концерта на Мадона.

Съгласен съм. Църквата би трябвало да има по-активна роля и мнение по всички въпроси. В момента става актуална темата за евтаназията в България. Смятам, че това е тема, която трябва да следи църквата, ако имаме претенция или желание да бъдем православна държава. Не съм чул мнението по този въпрос. Така че църквата трябва да е по-активна за много повече неща. Вероятно във вътрешния живот на църквата съществуват немалко проблеми, които не й дават възможност да заеме тази активна роля.

Как може църквата да възвърне позициите, които би трябвало да има в обществото и да върне доверието в себе си у обикновения българин?

Това е въпрос, на който трудно може да се отговори с две думи. Както църквата трябва да се опита да разбере обществото, за да стигне до по-широки слоеве от него, така и обществото е хубаво да има информирано религиозно мнение. Първите признаци за такова мнение съществуват. И би било чудесно, ако това информирано обществено мнение се разширява.