Това вече е война. Била тя гражданска или война от вън. Никой не иска война, кръв и жертви, но този процес е неизбежен. През първите дни на операцията всички си мислихме, че ситуацията в Либия ще е подобна на революцията в Египет или Тунис. За съжаление, обстоятелствата се промениха.1 милион души излязоха на площад „Тахрир" в Кайро. Това е единият фактор. Другият фактор е намесата на армията в последния момент, когато тя застана на страната на протестиращите. Оказа се, че в по-малката страна Либия нещата са по-сложни. Там обстоятелствата са много различни - населението е малко и в никакъв случай не могат да се съберат толкова хора. В Египет революцията тръгна от центъра - от Кайро към останалите градове. В Либия стана обратно - революцията тръгна от периферията към сърцето Триполи. Там разстоянията са големи - между Бенгази и Триполи са над 1000 км. в пустинята. Условията да стигнеш до там са много сложни. След всички жертви, които бяха дадени, мисля, че нещата в Либия достигат до своя край. Протестиращите ще победят. Но за срок трудно можем да говорим.

Не се ли оказа полковник Кадафи по-жилав отколкото се очакваше? Прогнозите бяха бързо да бъде свален, но той устоя и тръгна в настъпление.

В решението на Съвета на сигурност на ООН се посочва намеса само по въздух. Няма намеса по суша, а това прави нещата сложни. Намесата по суша дава различни начини за атака. Ето защо тази операция стана по-дълга. Не е въпросът, че Кадафи е силен или жилав. Либия няма армия, а милиция, която управляват синовете на Кадафи. Взимат наемници от Африка и им плащат пари. Всеки ден те взимат нови наемници и правят акции някъде. Много трудно може да се води война срещу наемници. Военните експерти го казват - това е най-сложният тип война. Тя се води на улицата, в градовете. До пълната победа се стига много трудно.

Реалистична ли е заплахата на либийския диктатор, че ще пренесе военните действия на територията на Запада?

Беше ясно, че Западна Европа и САЩ простиха много на Кадафи още през 2003 година, когато го узакониха. От тогава те знаят, че той е нестабилен психически, че е диктатор, престъпник, при това не само срещу собствения си народ. Срещу пари, те го узакониха, когато удариха Саддам Хюсеин. Това е голяма грешка, която днес плащат и либийските, и европейските, и американските политици. Един диктатор има две граници. Едната е да избива собствения си народ. Другата е да заплаши целия свят. Първата заплаха срещу Запада дойде от Сейф Ал- Ислам. Ето, че вече се събират два мотива. Тогава тръгна революцията. Доколко заплахата е реалистична - на теория не е, защото Либия е обградена отвсякъде. Но това не е изключено, защото става дума за тероризъм. А той няма цвят и територия. Ето защо всички сили трябва да се мобилизират, за да се премахне този режим. Защото заплахата в един момент може да стане реалистична.

България призна Преходния опозиционен съвет на Либия. Правилно и навременно ли беше това?

България е 18-тата държава от Европейския съюз, която го призна. Това вече е европейска директива. Естествено, това е правилно решение. Ако не го признаем, заставаме ли до режима на Кадафи? Мисля, че България закъсня с това решение.

Турция изглежда все повече засилва намесата си в Либия. Анкара също призна Преходния съвет. Ще се превърне ли Турция във фактор за развръзката на ситуацията в Джамахирията?

Турция е фактор като държава в региона. И не от днес, а откакто Ердоган стана премиер. Те се опитват да играят ролята на посредник в конфликтите и проблемите в региона, в Близкия Изток. Турция има такива механизми. Тя е страна, възприета и от Запад, и от Изток. Турция провежда много успешна външна политика в последните години. Тя е силна икономически държава със силна армия, така че може да е добър посредник.

Не се ли подкопа доверието в силите, участващи в международната коалиция. Стана ясно, че Франция праща тайни доставки с оръжие на бунтовниците, от което печели пари.

Ясно е, че Франция или Западна Европа, или Америка, освен че провежда операции с някаква цел да помага на хората, прави и бизнес. Не е тайна, че войната е и бизнес за Западния свят. Това може да се тълкува различно. Африканският съюз, Русия, Китай и други държави застанаха против това да се въоръжават бунтовниците. Това е едната теза, защото това оръжие после може да попадне в ръцете на терористични организации, които трудно могат да бъдат контролирани. Като Ал Кайда. Но помислете, че ако няма сухопътна операция от международните сили, бунтовниците нямат шанс да оцелеят. Как ще побеждават, ако нямат оръжие? Така че това е начин да им се помага.

Да, но това е временно. Както беше в Ирак и в Кувейт. Всички петролни кладенци бяха извадени от строя. Това е бизнес за милиарди, но съоръженията бяха възстановени.

Ще се превърне ли Кадафи в новия Саддам Хюсеин, който цяло десетилетие търсен всячески? Поне от гледна точка на американците.

Подобна резолюция на Съвета на сигурност на ООН имаше и срещу Саддам Хюсеин, но успяха да го махнат чак след 12 години. Направиха и операция срещу него. Сега времената са далеч по-бързи. Нека не забравяме и волята на либийския народ и бунтовниците, дигиталното поколение. Никой няма да позволи такъв диктатор да остане на власт още 12 години. Мисля, че времената са различни. Такива диктатори няма да могат да изтраят повече от една година.