В момента съм изключително удовлетворен от това, което правя като президент на Атлантическия клуб. Опитваме се да трансформираме 20-годишния си опит и 20-годишната си история в изследване на следващите 20 години на България, Европа и света. Лансирани са няколко много мащабни проекта, включително и най-новият - проектът за свободен достъп до интернет на цялата територия на ЕС. Всички тези проектни занимания достатъчно богато осмислят работната част от деня ми, така че не съм правил никакви планове да се хвърля в президентската надпревара.
Има ли партии, които водят с Вас такива разговори или такива, които искат да водят?
Какъв трябва да бъде следващият президент?
Президентът трябва да бъде човек, който е склонен към инициатива и политически героизъм. Имахме прекрасни примери в миналото, както през мандата на д-р Желев, така и през мандата на президента Стоянов, който като президент изигра решаваща, ключова роля за развитието на страната ни. Винаги ще помня формулировките на д-р Желев, че България трябва да се присъедини към всички европейски структури, които бяха направени още докато бяхме членове на Варшавския договор. Той самият сложи край с подписа си на Варшавския договор. И не само това беше неговият принос. Спомням си много ясно как президентът Петър Стоянов, още докато беше съставил служебното правителство на Стефан Софиянски, изпълни своето предизборно обещание и служебното правителство на Софиянски внесе официалната кандидатура за членство на България в НАТО. Това бяха все моменти, в които ние имахме необходимостта и чувството да видим, че България има решителен президент. Аз съм им благодарен за помощта в тези трудни моменти.Какъв трябва да бъде следващият държавен глава?
Означава ли това, че кандидатът, който ще издигне ГЕРБ ще сериозни позиции или ще надделее човек надпартийна фигура?
Аз не познавам достатъчно добри примери нито в Европа, нито в САЩ за това как надпартийни фигури са спечелвали президентски избори. За мен партиите са особен инструмент на демокрацията, на политиката. При липса на силна партия зад всеки един политик, бил той президент, кмет, депутат, министър и т.н., позициите му ще бъдат изключително осакатени. Ето защо смятам, че връзката между институциите е от съществено значение. Ако един президент иска да прави реформи в страната, той би могъл да ги направи само, ако се опре на силна парламентарна партия.
Във външнополитически план къде трябва да акцентира следващият държавен глава?
Смятам, че много по-конструктивна може да бъде ролята на Консултативния съвет по национална сигурност. Това е един инструмент, който може да играе много солидна роля в развитието на България и да бъде ковачница на един вътрешнополитически консенсус, какъвто през последните десет години липсваше.
Не стана ли късно вече да се обявяват кандидати за президент. Защо основните политически сили все още си пазят козовете си в ръкава?
Това е част от българската политическа традиция, тя е такава каквато е. Аз предпочитам нещата да са ясни по от рано и съм повече привърженик на традицията, която е силно изразена в САЩ с предварителни избори, при които много отрано започват да се обявяват кандидатите за всяка една партия. Това дава възможност на цялата страна да се запознае с всички потенциални кандидати, партията да избере своя кандидат и в края на краищата да се състезават добре известни на обществото фигури.
В България обяснението е, че когато се обяви по-рано един кандидат, опонентите му имат повече време да вадят компромати срещу него...
Аз не приемам този аргумент за валиден, защото не можем да скрием кусурите на един кандидат зад късото време на неговата кампания. Аз самият съм привърженик на ранното обявяване на кандидатурите.