Този специален закон е излишен, тъй като начините за справяне с лицата, обогатили се по престъпен начин, са регламентирани в Наказателния кодекс – има възможност да се извърши конфискация, но наказателна, а не гражданска, депутатът от „Атака”, който е и член на правната комисия в НС
Владимир Савов, Информационна агенция КРОСС
В петък парламентът категорично отхвърли Законопроектът за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения, предложен от правителството. Единствено депутатите от ГЕРБ го подкрепиха. Днес премиерът каза, че законът ще бъде преработен и върнат за прегласуване след три месеца? Той обеща промени, които ще гарантират, че няма да има преследване на политически опоненти.
Ако премиерът се е ангажирал с това, то означава, че отчита изискванията на правилника на Народното събрание, при отхвърляне на първо четене на закон, той да може да бъде внесен след въвеждането на определени промени и съобразяване със забележките при дебатите. След три месеца това ще бъде напълно възможно и вероятно ще се случи. Какво ще бъде решението на народните представители ще зависи от въведените поправки и до колко те отстраняват притесненията, предизвикани от сегашния текст.
Този закон все пак беше минал преди това на правна комисия?
Да, но с изключително много забележки, които не се различаваха съществено от тези, които чухме в залата. Разликата е, че в доклада на правната комисия е записано очакването, че между първо и второ четене могат да се направят корекции в закона. В залата обаче стана ясно, че не очакваме тези корекции да бъдат особено съществени и да премахнат опасенията от някои особености в заложените текстове, които криеха опасности по отношение на неограничен брой български граждани и на техните интереси, неоснователно, без гаранции за един справедлив и обоснован изход от процедурата по изследване на тяхното имущество. А също и без гаранции за обезвреда в случай, че не се установи престъпен характер на способите по придобиване на имуществото. При това положение нямаше как да бъдат възмездени вредите, които гражданите биха понесли по време на тази дълга процедура от година и 6 месеца, през която ще трае цялостното изследване на тяхното имуществено състояние.
Според Вас от какви корекции има нужда законът, така че той да бъде приет по-добре от опозицията? И как би изглеждал спорният казус с гражданската конфискация след тях?
От самото начало на работата на 41-то НС позицията на „Атака” е, че този специален закон е излишен, доколкото начините за справяне на лицата, обогатили се по престъпен начин, са регламентирани в Наказателния кодекс – има възможност да се извърши конфискация, но наказателна, а не гражданска. Този регламент съдържа много повече гаранции и той единствено е правилния. Още повече, че така би се стигнало до преследване именно на най-значимите случаи, на най-тежките посегателства върху държавно, фирмено и лично имущество. Паралелното преследване на неоснователното обогатяване с т.нар. „гражданска конфискация” е подход, който не съответства традиционните подходи, познати на правната система в България. Не намираме също така, че в чисто политически план това решение е издържано и необходимо. Цели се ревизия на имуществото на гражданите, придобито през последните 15 години, през което време липсата на държавност, контрол и ред други неудачи в осъществяването на регулативните функции в държавата, предпоставиха извършването на нечисти финансови операции. Почти всеки български гражданин, закупил недвижимо имущество през този период, е декларирал цена, равна на данъчната оценка на имота. Това е масова практика за избягване на някакви си там 500 или 1000 лева такса. Сега същият този гражданин ще трябва да обяснява тази разлика, която ще бъде установена с помощта на оценителна експертиза. Знаем колко относителни са тези изводи, особено когато се отнасят за период, през който е протекла деноминация на лева и ред други икономически промени, които доведоха до невъзможност да се проследи реалната стойност на имуществото. Знаем какви драматични скокове имаше, а сега – спад, в цената на тези имоти. Не е разумно да се нагнетява обществено напрежение и цената на всичките тези неудачи да бъде платена от всичките тези граждани, който принципно не е престъпник, но ще бъде обявен за такъв.
Това е, което буди възражението ни. И аз не мога да кажа с какво тези възражения биха могли да бъдат удовлетворени и съответно да подкрепим даден проект.
Според Вас, освен че е излишен, този закон е и, така да се каже, неприложим за българските условия?
Той ще стане приложим, ако бъде приет и наложен, за съжаление. Аз обаче говоря за един такъв вариант с опасение.
Тоест, Вие няма да подкрепите какъвто и да е вариант на законопроекта?
Не, няма да го подкрепим.