в. „Труд"

„Едно обяснение, свързано с миналата ми дописка. Посочих Ангел Джамбазки като съветник от ГЕРБ и това предизвика възражения в сайта на "Труд". Някои читатели ме упрекваха, че съм сбъркал принадлежността му - не бил от ГЕРБ, а от ВМРО и дори бил неин зам.-председател. Направих справка в сайта на Столичния общински съвет и се оказа, че той фигурира под номер 23 в официалния лист на съветниците на ГЕРБ.

Така че Димитрова, Мунчо, Ясен и др. могат да бъдат спокойни. В случая далеч по-важна бе, разбира се, позицията на съветника по отношение на знаците на миналото, заради която бе и споменат.

***

Диалог между политици, български.

Въпрос на водещия: "Как се чувствате?"

Първи политик: "Аз се чувствам много добре".

Втори: "Аз се чувствам загрижен за това, което се случва в държавата".

Действието се развива в студиото на "Панорама". Въпросните политици са Иван Костов и Цветан Цветанов.

Можете ли да познаете чии са горните реплики - кой се чувства добре, кой е загрижен за държавата?

Няма да познаете. Добре се чувства не Цветанов, а Костов.

Той, впрочем, винаги се чувства добре - винаги, когато иска нечия оставка, когато рие под нещо, скрит зад някоя колона в парламента. Тогава той е в стихията си.

Има такива политици - някои от тях от голям калибър, които се чувстват добре единствено когато рушат нещо. В тях демонът на разрушителното е неукротим, неговият глад не може да бъде лесно заситен. Деструктивното е смисъл на живота им.

Когато Костов бе премиер - но неговите биографи, и по съвместителство лакеи, и това не видяха - той строеше, рушейки. Не надграждаше - а отхвърляше всеки и всичко преди неговата ера. Това са политици, които винаги искат да започнат от нулата, поне в съзнанието си. Не реформата ги интересува, а по-скоро зачертаването на вече постигнатото. Властелинът Костов се появи на сцената в тежък за страната момент, макар че той изобщо не предвиди по-рано от останалите последвалия крах. Но този крах бе живителен за него, той бе енергията, която му бе нужна.

Във въпросния диалог от петък той както винаги е "добре" - понеже държавното управление има проблеми, според него. Костов е виртуоз на дезавуирането и удивително ловко използва всяко затруднение. И поначало с него човек не може да постигне съгласие, понеже това съгласие ще мине през собствения ти труп.

Един иначе на пръв поглед неособено изобретателен предизборен плакат - "Гласуваш за Бойко, получаваш Костов", сега, в този момент, вече се чете по съвсем нов начин. Социалистите не са особено проницателни - те ни поднесоха една банална заплаха, примитивно настройваха електората, нищо повече. Плашеха собствените си хора, които си бяха изпатили от приватизаторите-главорези на Костов.

Обаче сега плакатът придобива друго измерение. Костов надзърта зад Бойко, фотосът му е подбран изключително сполучливо - заплашително изопнати черти, които дори тънката сардонична усмивка не може да омекоти, и поглед, който може да прогони по-безволевите.

Това е гробокопачът на Бойко - това иска да ни каже плакатът, не е трудно да се сетим, но сега.

От 2001 година насам Костов е изпълнен единствено с отровата на реваншизма, разяждаща и самия него, понеже той е наясно, че няма да получи реванш. Отделно трябва да се изследват скорпионите в българската политика - не са много, само неколцина, понеже това е висше политическо умение. Луканов беше един от тях - той съсипа собствената си партия заради огромната си вътрешна неудовлетвореност, всичко, което се случваше по-късно с нея, е един банален послеслов, макар и продължил твърде дълго. Ролята на скорпионите е много коварна - не само защото е пагубна за собствените им партии, а и защото те поразяват изначално важните стандарти в голямата политика, размиват критериите и обезсърчават всеки, който би искал да схване миналото в неговата цялост.

Скорпионите жилят най-вече миналото, превръщат го в нещо разплуто - в нещо като неразпознат труп, изоставен от всички в някаква морга.

В нещо несретно, от което всеки извръща глава.

Разговорът беше направо идиотски - извинявам се, но така изглеждаше поне външният му пласт. "Панорама", както и всичко останало от зоната на сериозната продукция, отдавна е маргинализирана. Свидетелствата, които произвеждат подобни предавания - а те се броят на пръстите на едната ръка, се предават от човек на човек, те нямат влияние върху масовата публика. И аз така научих за полемиката между Костов и Цветанов. И отново се убедих , че миналото - и собственото му също - няма никакво значение за Костов, неговата монолитност не може да бъде разубедена от нищо. Той има готови реплики дори за най-скандалните си прегрешения, при това те изглеждат естествени и са изричани по един хладнокръвен начин. Питат го за сестрите от либийската афера и той казва: "И сто пъти да го повторим, ще бъде едно и също" - тоест не ви ли омръзна вече тази тема. Сега Цветанов го пита за Самоковеца и другите безобразия на неговия режим и той отговаря по същия начин - надменно и равнодушно.

Миналото е изоставен труп, това е.

Трябва да свиквате с тази идея, идиоти.

Дайте да се съсредоточим върху онова, което сега е част от играта ми, част от днешното ми забавление. (Дали Костов се забавлява истински? Според мен - по-скоро да, най-малкото изпитва удоволствие да създава конструкции.)

Когато Цветанов му казва нещо извънредно уличаващо - на каква алчна просия е подлагал ГЕРБ веднага след изборите, искайки заместник-министри във всяко министерство и областни управители, Костов махва ръка, прави обичайната си презрителна гримаса и казва: "Това са глупости!"

Той ще направи същата гримаса и тогава, когато всеки друг на негово място би се вцепенил и дори парализирал. И обикновено казва, че "отговорите" вече са дадени. Но както винаги не от него.

Това беше много показателен разговор, направо забележителен. Той ни дава точна представа какво представлява българската политика, казва ни, че основното й гориво е забравата и инфантилизирането на всеки дебат, свеждането му до разправия.

На мястото на Костов никой друг - и това е наистина грамадна смелост от негова страна - не би си позволил да говори за проблеми в областта на сигурността. Можете да му припомните, че именно той разкара най-успешния си министър, който вече го бе изпреварил в общественото одобрение - Богомил Бонев, при това със съчинени обвинения и за да държи в ръцете си всичко. Но Костов ще направи отново онази гримаса и ще рече: "Това са стари работи!"

Всичко за този човек са стари работи. Но ние знаем, че в пирамидата на историята най-отгоре е точно най-старият ден.

Костов се опитва да направи един преврат и това вече трябва да се схване. Той може да говори безкрайно за някои неразбории в съдебната система - повечето предизвикани и от негови хора. Но дума няма да обели, примерно, за един несравнимо по-чудовищен проблем в същата тази система - обсебеността й от масонството.

Ех, глупако, ще ревнат на това място читателите ми, къде се навираш! Да де, обаче мен, глупака, ме четат по 40 хиляди души в сайта на "Труд" тъкмо заради тази наивност.

Ако Костов или който и да е друг изобщо бе загрижен за съдебната система, той трябваше непрекъснато да говори за властта на масоните в нея. Защото не е нормално бившият министър на правосъдието Антон Станков, и виден масон, да казва: "Е, има ни, но какво от това!" И той е прихванал от езика на Костов - "Гледайте си работата и толкова!"

Никога Костов няма да говори за този проблем, той си е добре. Но в момента единственото ни спасение е в окончателното феминизиране на съда, понеже жени не могат да членуват в тези тайни общества. В които, впрочем, съвсем по български се кипрят един до друг мафиоти и активни бивши комунисти.

И после - има ли един-единствен българин, който би предпочел клетвата си в името на закона пред клетвата си в тайното общество? Покажете ми го.

Когато веднъж стана дума за масоните, може би най-завършеният български политик смутено ми рече: "Искат власт, това е".

Б. Василев е много опитен водещ, но изпитваше детинска радост от захарния памук, с който го черпеха в онзи разговор. Да де, какво друго му остава, освен да се забавлява. Но от време на време не е лошо и истински да сблъска гостите си. Не бива да оставя над всичко в българската политика да надделява презрителният грак: "Това са стари работи!"

След подобен диалог миналото отново е препикано, а отговорите пак липсват.

Съдебната система е любимата спекулация на хора като Костов. Но по същество тя изобщо не ги интересува, важно е единствено да имат свои хора по върховете й. Цветанов не успява ловко да полемизира - иначе можеше да напомни кой отне правомощието на прокуратурата да защитава държавния интерес при приватизационните сделки. Това са стари работи, нали. Кой? Костов, разбира се.

Сега той се отнася с насмешка към полицейските операции на Цветанов. Обаче и той имаше подобни операции - "Комар" например. А Бонев не успя да отиде много по-далеч от ужилването на комара, понеже тъкмо Костов му попречи.

Впрочем, едно включване на Бонев в този разговор би било повече от любопитно. Обаче това пък е извън журналистиката на пипетката, която се практикува в "Панорама" - една капка цвят от гербер и една капка тъмносиньо, макар да не съм сигурен дали това е точният цвят за Костов.

Една очна ставка между Костов и Бонев може да се превърне в събитието на сезона. Обаче Костов по-скоро ще се заточи в Драгалевския манастир, отколкото да се съгласи с това.

Все повече става очевидно, че нужният ни телевизионен жанр е именно очната ставка. Доста от нашите политици са убедителни лъжци, и все пак. Много любопитен би бил един сблъсък около истинската история на покойния митичен контрабандист Косьо Самоковеца с участието на Костов и бившия шеф на митниците Емил Димитров-Ревизоро.

Разбира се, Костов ще изпуфти презрително и ще откаже. Той може да участва в очна ставка, но единствено с Историята - неговата обаче. С никой друг.

В една сравнително нова реклама за сирене чуваме фраза, която е съвършено непригодна за употреба в този жанр, дори е направо комична: "И с риск да прозвучи високомерно"... нашето сирене е най-хубавото.

Общуването на повечето наши политици - и най-вече това личи при Костов - с миналото е неоправдано високомерно. Отделен въпрос е дали то изобщо ще ги пожали".