Аз по начало съм много скептичен по отношение на този проектозакон, по няколко причини.
Първо, въвежда се едно неправно понятие „престъпна дейност”. Законът казва какво е „престъпление”, но няма такъв термин като „престъпна дейност”. По този начин се въвежда едно мъгливо понятие, което е свързано с една презумпция за виновност. А това е недопустимо по всички принципи на правовата държава и всички принципи на законодателствата по света.
Има някои хора, на които не им е много ясно, но презумпцията за невиновност е общ принцип, който е застъпен във всички правни системи. Чух някой некомпетентен човек, който каза, че в Америка било обратното. Няма нищо подобно. Навсякъде съществува принципът на презумпцията на невиновност.
Явяването на понятието „престъпна дейност” и обръщането на тежестта на доказване е недопустимо от гледна точка и на принципите на правото и разбира се, на действащата ни Конституция. Тъй че, ако искат да се приеме един закон, чрез който да се наказва придобиването на имущество в следствие на престъпление, това е вече съвсем друга работа. Но така, по подозрение, на базата на клюки или по-скоро донесения… това е недопустимо.


Част от аргументите бяха именно това, че подобни закони работят на Запад.
Това е приказка. Има извънредни законодателства тук-таме, където съществува терористична дейност, но това също са отстъпления от общия принцип на правото. Тъй че това не може да бъде аргумент за нас. Не можем да кажем „понеже не е спазен този принцип в еди-коя-си държава, дайте и ние да не го спазваме”. Това не е приемливо. Смятам, че стана хубаво, че Народното събрание намери сили да не се съгласи с този проектозакон.


Според Вас това политически закон ли е?
Политически до толкова доколкото обслужва един стремеж за справяне с организираната престъпност. Това обаче трябва да става с правни средства, а не с извънредно законодателство.


В обществото обаче съществува усещането, че тези средства не работят добре в борбата с организираната престъпност.
Това го казвате вие, но тези които правят професионална преценка могат да кажат, че борбата срещу организираната престъпност не работят добре. Причината е, че не се изпипват доказателствата при установяването на извършеното престъпление. И когато делото влезе в съда, той не може да приеме за достатъчен, предоставения доказателствен материал, за да се издаде една ограничителна мярка за отклонение или присъда.
Трябва да е ясно, че един съдия определя наказанието за извършеното престъпление само след като той се убеди, че това деяние действително е извършено и то виновно. И тогава той определя размера на наказанието не по приумица, както си мислят някои хора, а според принципите, които са заложени в Наказателния кодекс. Там обикновено се казва „от-до” и ако няма утежняващи вината обстоятелства се взима средната продължителност на присъдата. Принципите за определяне на наказание са точно дефинирани в закона, те не могат да бъдат в главата на един страничен наблюдател, който е лаик и който в края на краищата не разбира от правораздаване.


Тъй като стигнахме до организираната престъпност, предполагам следите напрежението между МВР и съдебната система.    Говори се, че има натиск. От това се оплакват някои представители на съдебната система, а в момента всички заедно бойкотират избирането на членове на Висшия съдебен съвет от съдийската квота. Какво е мнението Ви по този казус и как, според Вас, можем да излезем от него?
Смятам, че този избор трябва да се проведе нормално и трябва да се изберат тези двама души, които да попълнят ВСС. Само по този начин ще се помогне този орган да функционира правилно. Така че не бива да се бойкотира събранието на съдиите за избор на представители във съвета, това мисля аз. Участвал съм неколкократно в такива избори и зная какво представляват те. Всеки един избор може да има недостатъци. Например, говори се, че тези делегати, които отиват на събранието, били подбрани. Дали е така, не може да се каже. Така или иначе това е механизмът, който закона е определил.


В този ред на мисли, Вие подкрепяте ли решението на двете съдийки, които напуснаха ВСС - Галина Захарова и Капка Костова, заради несъгласието им с избора на Владимира Янева за председател на Софийския градски съд?
Това е едно достойно поведение, защото те постъпват както диктува съвестта им.


Как ще коментирате забавянето в избора на някои от ръководителите на звената в специализирания съд, който се подготвя от доста време? Като че ли няма желаещи, които да са достатъчно подготвени, а според главния прокурор Борис Велчев хората нямат мотивация, за да работят там? Въобще, как виждате бъдещето на този спецсъд?
Сложно ми се струва, защото той по начало е доста спорен. И сред обществото, и сред правните специалисти има различни мнения за този съд. Първо има едно подозрение, че това е един съд, който не е позволен от Конституцията, т.е. извънреден съд. Това подозрение може да бъде преодоляно чрез самите разпоредби в закона, който го приема. Така или иначе избирането на съдиите в този съд трябва да бъде много внимателно и много. Ако действително е целта да се постигне някакъв успех срещу организираната престъпност, те трябва да бъдат независими и безпристрастни в цялата си работа. Ако се допусне пристрастност и зависимост още при избора им, това ще компроментира работата на целия съд за в бъдеще. Затова смятам, че трябва да се подходи много внимателно, както ми се струва, че се и прави. Защото това, че се бави изборът означава, че има известно колебание измежду кандидатурите, пък и самите кандидати се колебаят. Въобще, ако се достигне най-накрая до избор, той трябва да е прецизно направен.

/Снимка: в. Класа/