Господин Танев, появиха публикации относно един въпрос, по който вие доста активно работите от известно време, а именно статута на паркоместата. Отново се поставя на внимание, че де факто той не е регламентиран в закона и е притеснително какво се случва, когато човек например иска да си закупи, да продаде паркомясто. Какво във всъщност е реалното състояние? Съществуват ли незаконосъобразни паркоместа?
Сигурно съществуват незаконосъобразни паркоместа. При действащото законодателство паркомясто или място за гариране не съществува като отделна недвижима вещ в Закона за собствеността. Местото за гариране е едно очертание на терена или помещения за паркоместа, както и подземните гаражи. Правото да се паркира или гарира на това място произтича от идеалните части, които човек притежава, от подземен паркинг или от терена. В този смисъл единствената съдебна практика е, че са валидни предварителните договори и в последствие нотариалните актове с предмет идеални части от сутерен и терен, които носят със себе си и правото те да се ползват, както и вечното право на ползване за отделено място за паркиране. Паркомястото не е отделено, като отделен обект, но идеалните части носят и крепят това право на ползване. Трябва да се знае, че има стотици хиляди паркоместа, изповядани като сделки с нотариални актове, с договори, сключени от държавата и общините, присъдени са съдебни решения. Няма проблем, ако те винаги са свързани с тези идеални части от правото на собственост върху терена, върху подземния паркинг. Проблем има единствено, когато върху терен се продава паркомясто, без да има идеални части от него. Тогава правото на ползване действително не се крепи на нищо.
Какво конкретно предлага Камарата за да се регламентира статута на паркоместата, как да се реши този въпрос законодателно? Какво трябва да се предприеме? Какви законодателни промени трябва да се направят, за да се регламентира статута на паркоместата?

През септември миналата година организирахме среща в Нотариалната камара. Присъстваха председателят на Камарата на строителите в България, г-н Глосов, доайените по вещно право проф. Владимир Петров, проф. Георги Боянов. Изготвихме едно предложение за възможна визия за промени, като съображенията ни бяха тя да се впише с оглед действащото законодателство и Закона за собствеността, за да се защитят интересите на хората, притежаващи документи. Идеята беше да се уреди паркомястото като недвижима вещ - неговия статут изрично да поясни, че е недвижима вещ. Има такава възможност, защото Закона за собствеността сочи изрично, че недвижими вещи са освен сградите и постройките и всичко друго, което е трайно прикрепено към земята. И тогава когато е налице строеж в рамките на одобрен инвестиционен проект, може да се счита, че има недвижима вещ и съответно човек може да притежава тази вещ, като паркомясто. Разбира се за това трябва промяна в Закона за устройство на територията. В другите случаи, когато няма налице строеж, тогава ние предлагаме да се уреди паркомястото като личен сервитут, не като поземлен личен сервитут, за да може да бъде предмет на наследяване, предмет на сделки, на ипотеки и т.н. Има лични сервитути. Те не са прецедент за нашето право - напротив, когато се касае за уреждане на големи корпоративни интереси те съществуват в Закона за енергетиката, в Закона за горите, Закона за опазване на селскостопанско имущество и др. Като например Закона за енергетиката - енергийното предприятие без да е необходимо да бъде собственик на имот има сервитут върху определен енергиен обект, има право на преминаване през определен поземлен имот. Ние предлагаме да бъде уреден и да не е индеферентен подобен личен сервитут за паркомясто.
А как г-н Танев е уреден въпроса в други страни? Има ли някаква информация как там се процедира?
Навсякъде паркоместата са уредени като отделни обекти. Това което мога да кажа е, че ние сме провеждали семинари с участието на преподаватели от Франция, от Германия и за тези две страни мога категорично да кажа, че там те са уредени като отделни обекти. Това може да стане и при нас. Не са необходими някакви съществени промени в закона, но просто трябва да се занимаят от правната комисия. Ние това го поставихме на вниманието , както казах още септември миналата година.

Да в Закона за устройство на територията. Като още веднъж искам да подчертая, че за стотиците хиляди паркоместа, които са продадени няма никаква опасност, когато правото да ползваш паркомясто произтича от притежаваните от теб идеални части от помещението за паркиране, било то под земята, било над земята. Може помещението за паркиране да бъде и сграда на 10 етажа или идеални части от терена. Тогава когато не се крепи на такава съсобственост има проблеми , т.е. когато се продава паркомясто от нищото. Чисто хипотетично, когато се продават паркоместа, примерно в едно помещение за паркиране, би трябвало да се сключи един договор за разпределени право на ползване между отделните притежатели на идеални части от помещението за паркиране. И ако не се сключи такъв, има една чисто теоретична опасност, повече от 50% от собствениците на идеални части да решат да пренаредят местата, евентуално да не паркираш на това място ,а на друго. За което обаче Закона за собствеността изисква мнозинство, повече от половината съсобственици на общата вещ, нещо което може трудно да стане.

А имате ли при Вас сигнали, че нотариуси са отказвали да сключват сделки за паркоместа?
Възможно е нотариуси да отказват. Да имам такава информация. Но това е за паркоместа, които не се крепят от притежавани идеални части от земя или от помещение за паркиране. Тогава действително паркомястото е едно нищо. То е само едно наименование. Именно за уреждане на тези случаи предлагаме законадателните промени. Те биха могли да насърчат строителството на големи паркинги, примерно на много етажи, на големи площи, биха отделили собствеността на самата сграда, на помещението, например един паркинг на десет етажа, не е необходимо да си съсобственик на помещението вече на цялата тази сграда, би могъл да имаш примерно един сервитут, едно определено паркомясто, което на практика си е вечно. Това касаят нашите предложения, а именно да се уреди за в бъдеще възможността да притежаваш паркомясто без да притежаваш идеални части от сграда или от терен.



От първи юли влязоха в сила и промените в Закона за нотариалната дейност. Какво е най-важното, което трябва да знаят гражданите? Какво се промени?
При актове, с които се прехвърлят и учредяват вещни права, е необходимо и когато има извършено плащане по тези актове, страните да посочат в една декларация в самия акт, че извършеното плащане е действителното уговорено между страните, че то не е симулативно. Носи се наказателна отговорност, ако тази декларация не е вярна. Когато това плащане е над 10 000 лева и се отнася за недвижими вещи и имоти също трябва да е по банков път. Това са новите неща, които достатъчно се популяризираха. Тези клаузи се включват в нотариалните актове.

Това е поредната стъпка за предотвратяване на имотните измами.

Да това е една от допълнителните мерки, която косвено служи за предотвратяване на имотни измами, тъй като се осветлява самото плащане, то може императивно да бъде извършено, само по банков път, когато сумата е над 10 000 лв. и съответно има тази декларация за истинност на плащането, за истинност за обявената цена в акта. Носи се наказателна отговорност между непознати страни и така съществува съответно един страх, че може да се потърси тази наказателна отговорност. След като цената е обявена, след като плащането е по банков път, естествено става по-трудно да се извърши и имотна измама. Но основно измамите бяха възпрени и с другите мерки, които бяха финализирани и констатирани на националната конференция за имотни измами, организирана от СЮБ, преди около месец. Това е достъпа на нотариусите до масивите на МВР, до ЕСГРОН. Съвместно с МВР бяха приети процедури, с които се възпрепядстват, ако не всички, то една огромна част от имотните измами. Това престъпление вече, в този си вид, не съществува. Останаха неща, които има да се направят, а именно във връзка с възрастните хора, които са на прага на дееспособността, с неточности в кадастрални карти, свободния и неконтролиран достъп до Агенцията по вписване и т.н. Надявам се всичко това да се направи в следващия едногодишен период. Но смело можем да кажем, че от началото на годината до сега просто имотни измами от типа на тези, които се извършваха до сега няма.

Тоест можем да кажем, че имаме обрат по отношение на имотните измами?
Има реализиран прелом. Категорично можем да го кажем. Благодарение на усилията на СЮБ, на усилията на всички юристи, на усилията на журналисти, усилието на МВР, на ИТ специалистите на МВР и усилията на Нотариалната камара. Това са едни комплексни усилия. И резултатът от тези усилия, ако не сега, веднага, ще се усети след една година. Ако има случаи които се коментират, които са в различни съдебни производства, това са случаи все от предишни години.