Набуко е частен проект, подкрепен от Европейската комисия, който цели да докара газ от Каспийския регион и евентуално от Близкия изток до няколко страни на Балканите и в Централна Европа. Замисълът на Южен поток е да доставя руски газ до клиентите от същите тези държави плюс Италия и Гърция. Газпром и сега е основен и почти монополен доставчик на „синьо" гориво за България, Унгария, Сърбия и Гърция. Русия използва маршрута през Украйна като украинската преносна мрежа има значително по-голям капацитет от този, който Газпром може да натовари в момента. До края на 2012 г. с пълния си капацитет от 55 млрд. куб м годишно ще заработи и съвършено новия газопровод Сверен поток, който ще поеме значителна част от руския износ. Ясно е, че дори и при съществено увеличение на продажбите на руски газ в Европа в обозримо бъдеще Газпром не се нуждае от нови експортни мощности. Тогава защо се лансира идеята за строеж на Южен поток с капацитет от цели 63 млрд. куб. м годишно?
Отговорът е ясен - икономически безсмисленият проект Южен поток е геополитически инструмент, с който Русия се стреми да пресече в зародиш появата на конкуренти на газовия пазар в Югоизточна и Централна Европа. Южен поток няма да подобри енергийната сигурност на ЕС и на България, защото по него ще тече руски газ и това ще укрепи влиянието на Москва върху външната политика на малките държави от периферията на ЕС. Оставайки с един единствен доставчик на газ те ще бъдат още по-уязвими.
Противно на това, което твърди Кремъл, Южен поток е пряк конкурент на Набуко, защото засега в ЕС няма достатъчно голяма пазарна ниша, в която да се вместят и двата газопровода. Набуко разчита само на средства, набрани по пазарен път, докато зад Южен поток стои геополитически обусловено финансиране от Москва. Поради това ако Европейската комисия подкрепи Южен поток, това ще убие Набуко, най-малкото в краткосрочен и средносрочен план. Реализацията на проекта Южен поток ще отреже прекия достъп на Европа до природния газ на Азербайджан и страните от Централна Азия. Удължаването на руския монопол върху газовия експорт на каспийските държави, ще позволи на Москва да си върне и политическото влияние върху този ключов регион. В крайна сметка Газпром вероятно няма да разполага с достатъчно газ, за да натовари едновременно Северен и Южен поток и съществуващите преносни мрежи през Украйна и Беларус, но това не плаши руснаците - за тях важното е да заздравят доминиращата си позиция на европейския пазар и да не оставят никакъв избор на своите клиенти. Участието на България в Южен поток може да наклони решително везните в полза на Газпром и да лиши страната от така желаната диверсификация на източниците на газови доставки.
Пламен Петров, енергиен експерт