Най-много посещения ще има от страна на съседните държави - Румъния, Гърция, Македония. От европейските пазари най-голям и основен е немският пазар, а извън Европа - руският, казва Румен Драганов, директор на Института за анализ и оценка на туризма. Въпреки очакванията за ръст на туризма, страната ни остава на опашката в ЕС по заетост на легловата база.

Интервю на Цветана Георгиева,

Институтът за анализ и оценка на туризма покачи тази прогноза на 14%. В следствие на кризата в Северна Африка още през март спряха продажби на всички ранни записвания в България. Голямата част от чуждестранните туроператори, европейски, руски и други, поискаха увеличение на легловите контингенти. Те поискаха и допълнителни седалки за чартърните полети. Към днешна дата всички тези контингенти са препотвърдени, включително и седалките за чартърните полети. Програмата за сезона започна като изпълнение, така че очакваме ръст от 14%. Той не е безпрецедентен, защото средната заетост на легловата база в България продължава да бъде най-ниската в Европа. Миналата година тя е била около 27%, а за тази година се очаква да бъде около 29%. Продължаваме да имаме огромен брой празни легла и празни места в ресторантите. Става дума за около 70% в годишен план на територията на страната. Това е следствие от дълбоката и концептуална управленска криза в туризма, която доведе до свръхзастрояване. Независимо че имаме ръст в броя на туристите, ние оставаме изключително слаби в параметъра „средна заетост на легловата база", както и в параметъра „среден приход от продадена стая". Последният параметър е основният, който се следи от професионалистите по света. България е на последно място в Европа по този показател - главно поради ниската заетост на легловата база.

Във връзка с двугодишното управление на ГЕРБ посочихме трите основни неизпълнени искания на бранша. Те бяха за създаване на Министерство на туризма, което да се заминава главно с управление на публичната държавна собственост в туризма. Освен това - да се направи регистър на туристическите атракции, които са публична собственост и да се определят туристическите зони. Всички неблагополучия, които се случват в полето на туризма - проблемите с управлението на територията в Слънчев бряг, басейните без разрешение в Златни пясъци, инцидентите туристи- показват липса на управление на държавна публична собственост от страната на държавата. Липсата на Министерство на туризма, което да я управлява, изключително много пречи на увеличаването на заетостта не само по Черноморското крайбрежие, но и във вътрешността на страната. Имаме изградена огромна леглова база в последните 15 години, която за голяма съжаление стои празна. За първи път през март миналата година хълм Царевец беше актуван като държавна собственост, заедно с още около 60 обекта. Остават още 20 000 туристически атракции, които не се припознават като собственост от нито един от министрите в сегашното управление. Трагедията на хората, които са инвестирали в туризма, е че продължават да чакат министрите да разберат, че те са собственици на туристическите атракции, че трябва да направят регистър, че туристическите места, точки и зони трябва да бъдат дефинирани. Въобще, държавата има огромен недостиг от управление на публична собственост в частта туристически атракции към момента.

Като цяло инциденти съпътстват туристите навсякъде по света. Инцидентите, които се случват в България, не заплашват генерално сигурността на туристите, за да имаме отлив на посещения. Кризата в Северна Африка тази пролет показа какво означа да има криза в туризма - дестабилизация във вътрешното положение на страната. Египет и Тунис бяха напуснати от туристите. За съжаление, и у нас се случват инциденти. Някои от тях са неизбежни. Стои въпросът, че нямаме управление на кризи в туризма. Трябва да сме наясно, че в момента в страната има над 300 000 туристи, които главно са съсредоточени на Черноморското крайбрежие. В същото време нито един българин не е пряко отговорен за тези хора, защото няма Министерство на туризма. Това е престъпление спрямо такъв огромен брой туристи. Без да дефинираме туристическите зони, каквито са Слънчев бряг, Златни пясъци, зимните курорти, без управление как са решени проблемите със здравеопазването, сигурността и т.н, това е безотговорно отношение към толкова много българи и чужденци. Жертвите през последните дни показват безотговорното ни отношение.

Много добре беше, че бяха направени клипове, които бяха излъчени по основните европейски сателитни канали, които рекламираха България. Това са три клипа от по 30 секунди. Неблагоприятното при тях е, че те не рекламираха публична държавна собственост, тоест туристически атракции, природни забележителности и т.н., а рекламираха в голяма степен частна собственост и неща, които не съществуват в българския туризъм,- като нимфи, които тичат по плажа. Реклама на частна собственост означава нерегламентирана държавна собственост. Никой турист не може да види нимфи на плажа, което и по българското, и по европейското законодателство означава подвеждаща реклама. Това е основание парите да се връщат обратно. Може да се каже: Да - положително е, че имаме реклама за България, и Не - по този начин реклама не може да се прави. Още повече, че тези клипове струваха над 7 млн. лв. Независимо, че парите са на Европейския съюз, това е твърде голяма сума, след като българските кинаджии водеха война да получат 14 млн. лв, за да могат да направят 10 български филма.

От изследване през юни се видя, че 36% от туристите, които идват в България, са дошли от устна реклама - били са много доволни миналата година, срещнали за техни приятелите, които твърде много са похвалили България. Само 4% от туристите са дошли в следствие на печатна, медийна, включително ТВ-реклама. Независимо от огромната за българските размери сума, която беше похарчена за тези три кратки клипа, като цяло този вид реклама е неефективна. Много по-добре е тя да се насочи към публичната държавна собственост, както подчерта целият бранш. Добре е да се стимулират тези, които привличат туристи. Основните средства за реклама на българския продукт се правят от туроператори, които са договорили своя продукт, раздават брошури и правят масирана рекламна кампания на своите фирми.