Интервю на Деница Георгиева
Информационна агенция КРОСС

Разкажете за Фестивала на МОНТФИЗ и Вашият уъркшоп, който сте подготвили. Ще бъдете ли жури отново?

На Фестивала на МОНТФИЗ тази година в Шумен, с колегата Димитър Димитров ще водим актьорски тренинг на тема „Импровизации в сценичното пространство" по системата на учебника на Михаил Чехов, чийто учебник аз съм превел. Ако фестивалът и тази година има конкурсен характер, ние с Димитър с удоволствие ще станем част от журито. Съотвено като миналата година, ако участват наши курсисти, ние с него няма да гласуваме за собственото си представление. Тренингът, който ще провеждаме ще бъде всеки ден по три астрономически часа, между 13-16 ч.

Разкажете за импровизациите на сцена. Какви умения, качества трябва да притежава, за да се справи с подобна задача?

Да, трудно се импровизира. Просто в състоянието, в което актьорът е доведен до момент на психическа и физическа освободеност само тогава се случва до край импровизация. Това се случва или с много добрите актьори или както е в нашия случай, когато ръководителите на уъркшопа, тоест аз и Димитър успеят да проведат комплекс от упражнения, който довежда именно до освобождаването на физиката и психиката, освобождаване на всякакво напрежение. Тогава се случва моментът на импровизация. Има няколко момента на импровизация - съвсем чиста, когато актьорите излизат на сцената без да знаят нищо по задачата, тоест научават сега или знаят предварително задачата, на кое място са и трябва да импровизират. Лошият актьор е лош импровизатор.

Разкажете за „Паякът"...

„Паякът" е мой любим авторски, режисьорски проект. Автор съм аз, заедно с Димитър Димитров и разбира се с участието на актьорите Пенко Господинов и София Лютова. Това е абсолютно независим проект. Театър „Сфумато" ни оказа честа да ни приюти на сцената си. „Паякът" е явление, което ние с Димитър представихме на българската театрална сцена само поради една единствена причина - много сме недоволни от това, което гледаме като български автори на сцената. Вместо да седим и да си казваме „колко е лошо всичко, което гледаме" ние решихме да предложим нещо наше. То пък се оказа успешен проект. Получихме номинация за най-добра българска пиеса като драматургичен текст на наградите „Аскеер 2011". Предстои ни участие на голям международен фестувал в Санкт Петербург през ноември. Подписахме и договор за още един сезон с театър „Сфумато".

Ако имам право да коментирам състоянието на българския театър, то това е само поради една причина - аз се опитвам да бъда част от българския театрален контекст. Трябва да сме много внимателни и отговорни към публиката, която каним на сцените си и да не я занимаваме с глупости, смешки.

Как ще оцените реформите в българския театър?

Мойто лично мнение, че това е недомислена реформа. Стана ясно, че театрите минават на делегирани бюджети и изведнъж започнаха да се случват неща като този или онзи провинциален директор успял да продаде на някое предприятие хиляда или две хиляди билета и видите ли това били „Мъртви души". Реформата е куцо правена, защото този, който я е правил не е предвидил такива възможности. Докато има разногласия между хората, които са я измислили тази реформа и хората, които я изпитват върху гърба си, това значи, че реформата не е успешна.

Какво мотивира тогава младите актьори да се занимават именно с тази професия?

Инатът, нищо друго. Не знам дали е точно или само инат, но напоследък си говоря с много мои приятели и колеги и според всички става все по-трудно, все по-безсмислено, все по-неудобно да живеят и работят тука. Това са хора, които знаят езици и могат да се пробват в чуждоезичен контекст. Винаги е тъжно за една държава, ако от нея изтичат и такъв вид мозъци.